Според православния календар13 ноември е празникът на Свети Йоан Златоуст, архиепископ на Константинопол. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с този църковен празник.
Църковен празник на 13 ноември
Свети Йоан Златоуст е роден около 347 г. в Сирийска Антиохия, един от най-големите културни центрове на Източната Римска империя. Баща му, Секунд, е бил високопоставен военен командир, но умира малко след раждането му. Йоан е отгледан от майка си, Антуса, благочестива, високообразована и добродетелна жена, която до голяма степен определя духовната насока в живота на бъдещия светец.
Йоан учил в най-добрите риторични училища в Антиохия. Негов наставник бил известният софист Ливаний, който отбелязал изключителния талант на ученика си и дори съжалявал, че Йоан „няма да стане езически риторик, а ще бъде посветен на християните“.
След кръщението си Йоан постъпва в богословско училище и става ученик на епископ Мелетий Антиохийски. С течение на времето решава да се посвети на аскетизма. На двадесет и пет години бъдещият светец отива в Сирийската пустиня, където в продължение на шест години живее в строг аскетизъм, молитвено мълчание и пост. Именно тук се формират дълбокото му духовно виждане и литературен стил, които по-късно ще станат известни в целия християнски свят.
Поради влошеното си здравословно състояние той е принуден да се завърне в Антиохия, където получава дяконско ръкополагане (381 г.), а по-късно и свещеническо ръкополагане (386 г.).
Периодът на неговото антиохийско служение се превръща в златен век в развитието на таланта на Йоан Проповедник. Тогава той получава прякора Христос – „Златоуст“, което означава човек, чиито думи блестят с мъдрост, сила и чистота. През 398 г., въпреки собственото си нежелание, Иван Златоуст е повикан в имперската столица Константинопол (Царград) и назначен за архиепископ.
Честността на Йоан, неговата нетърпимостта към суетата и беззаконието, предизвиквали недоволство в двора. Императрица Евдоксия, която се чувствала лично обидена от проповедите му срещу суетата, била особено огорчена срещу него.
В конфликта се включили и църковните противници на Златоуст, предимно александрийският патриарх Теофил.
През 403 г. е свикан несправедливият „Дъбов събор“, където противниците успяват да отстранят Йоан от епархията. Той е заточен, но жителите на Константинопол се вдигат в защита на своя пастир. Разярените стихии, съпътстващи изгнанието (земетресение), принуждават императрицата да възстанови светеца.
Второ изгнание не закъсняло. През 404 г. Иван бил отново заточен – този път завинаги. Светецът бил изпратен първо във Витиния, след това в арменския град Кукуз. Йоан смело понасял всичките му страдания, продължавайки да кореспондира с паството си, утешавайки и укрепвайки християнската вяра.
Впоследствие властите решили да го заточат още по-далеч – в Питиунт на Черноморието. Пътуването дотам се оказало фатално: изтощен и болен, Иван Златоуст починал на 14 септември 407 г. в Комана Понтика.
Според народната традиция се е смятало за неуместно да се приемат каквито и да било подаръци на този ден като плащане или благодарност за свършена работа, тъй като Свети Йоан Златоуст е бил пример за пълна безкористност и всичките му дела са били чисто благотворителни по своята същност. Приеманет на подарък на този ден е лоша поличба, която вещае нещастие.
На празника на Свети Йоан Златоуст вярващите традиционно се обръщат към него с молитви за академичен успех, облекчение и изцеление от тежки болести, избавление от бедност и защита от несправедливост, като също така искат разобличаване и наказание на онези, които живеят чрез подкупи и измама. В древността именно на празника на Златоуст хората са предприемали пътувания и пътешествия на дълги разстояния, тъй като се е вярвало, че пътуването, започнато на този ден, ще бъде безопасно и благоденстващо.
Прочетете също: Църковен празник на 12 ноември: Поличбата, която вещае щастие през цялата година
