X
 
 

Историята помни: Скандалната комисия, от която Путин тръгва към върха

8825
Историята помни: Скандалната комисия, от която Путин тръгва към върха
Снимка: Getty Images

"Руското външно министерство като правоприемник на Министерството на външните работи на СССР не успя веднага да поеме всички правомощия и отговорности на бившето съюзно външнополитическо ведомство, а областните и градските структури, които преди това осъществяваха външните връзки под строгия контрол на областните и градските комитети на КПСС, много бързо загубиха традиционните си приятели и партньори, с изключение на оцелелите връзки между градове-побратими във водещите капиталистически страни на Европа и Азия. В такава обстановка Ленинград – Санкт Петербург, където споменатите контакти бяха особено развити, имаше нужда не само от спешна, но и радикална перестройка във външноикономическа посока в дейността на новата администрация на града начело с Анатолий Александрович Собчак, който избра за ролята на ръководител на Комитета по външни връзки (КВС) на градската управа Владимир Владимирович Путин и го назначи за свой първи заместник."

Това е цитат от сборник, съставен от Комитета по външни връзки за собствената му 30-а годишнина и публикуван през 2021 г. Освен останалото, той съдържа копие от заповедта на Собчак за създаването на комитета и назначаването на Владимир Путин за изпълняващ отговорностите на негов председател.

"Има една интересна традиция, която въведоха екскурзоводите, работещи в Смолни. По време на екскурзиите те разказват на гостите, че уж съществува такова поверие – ако докоснете дръжката на приемната на кабинета на Владимир Владимирович [Путин], ви очаква израстване в кариерата", пише в сборника сегашният ръководител на комитета Евгений Григориев.

Служителите на комитета още от първите дни на неговото съществуване започват активно "да създават условия за сътрудничество със Запада в условията на пазарна икономика", както описва тази работа един от тях – бъдещият ръководител на Централната избирателна комисия и герой на мемове за изборите в Държавната дума през 2011 г. Владимир Чуров. Членовете на комитета се срещат с представители на западни компании – от Coca-Cola до големи френски и германски банки, като обсъждат с тях инвестициите в икономиката на града и откриването на предприятия и филиали.

Най-известната и скандална страница в историята на комитета става продажбата на суровини, включително на петрол и редкоземни метали, в замяна на продоволствие, от което градът остро се нуждае при липсата на твърда валута. Суровините се доставят редовно, но продуктите често не достигат до града. В спомените си Путин обвинява за това недобросъвестни доставчици, а депутатите от градския съвет заподозират корупция.

През 1992 г. е създадена специална комисия към градския съвет под ръководството на депутата Марина Сале. Комисията стига до извода, че според документите, подписани от Путин и неговия заместник Александър Аникин, в чужбина са изнесени суровини на стойност над сто милиона долара. В същото време цените за тях са занижени 2, 3, а понякога дори 10 пъти – докато продоволствието, напротив – е закупено на цени, няколко пъти по-високи от пазарните.

Докладът на "комисията Сале" е предаден в прокуратурата и Управлението за контрол на администрацията на президента, но разследването спира и Владимир Путин не само не е отстранен от поста си, както препоръчва градският съвет на Петербург, но и получава допълнителни правомощия. Самият Путин многократно отрича обвиненията в корупция, свързани с работата му в комитета.

ОЩЕ: Историята помни: Първата корупционна измама на Владимир Путин

Впоследствие много служители на Комитета по външни връзки заемат високи позиции в руската властова йерархия. Освен споменатия по-горе Владимир Чуров това са Дмитрий Медведев (той е експерт в комитета), Алексей Кудрин, станал министър на финансите, Алексей Милер, който се издига до председател на борда на "Газпром", ръководителят на "Роснефт" и бивш вицепремиер Игор Сечин и бившият министър-председател на Руската федерация Виктор Зубков.

Комитетчиците

След идването си на власт в края на 90-те години на миналия век Владимир Путин довежда със себе си цял екип от управленци, които постепенно се издигат до висши позиции в руската власт и бизнеса – и по пътя си се сдобиват с луксозни резиденции и яхти. Много от тях са работили с Путин от началото на 90-те години на миналия век, а други са работили директно под негово ръководство в Комитета по външни връзки към кметството на Санкт Петербург. Ето най-успешните бивши колеги на Путин от този комитет.

Дмитрий Медведев
Работа в комитета: 1990-1995

Приемникът на Путин през 2008 г. Дмитрий Медведев така и не става най-влиятелната фигура в страната. По време на неговото президентство Путин запазва пълната власт като министър-председател, докато Медведев е сравняван със Симеон Бекбулатович, "великия княз на цяла Рус", на когото Иван Грозни веднъж "отстъпва" трона. Видеото с разследването на Алексей Навални за вилата на Медведев с "къщичката за патици" е гледан повече от 12 милиона пъти.

Владимир Чуров
Работа в комитета: 1991-2003

Снимка: Duma.gov.ru / CC BY 4.0

Владимир Чуров оглавява избирателната комисия на Русия през 2007 г. и ръководи поредица от парламентарни и президентски избори, които са критикувани от наблюдатели на ОССЕ за подхвърляне на бюлетини и използване на административен ресурс в полза на Путин и "Единна Русия". Самият Чуров публично нарича принципа "Путин винаги е прав" като "първия закон на Чуров". "Вие сте на практика магьосник", казва му Дмитрий Медведев.

Виктор Зубков
Работа в комитета: 1992-1993

Снимка: kremlin.ru / CC BY 4.0

Виктор Зубков работи в правителството в Санкт Петербург до 2001 г., след което се премества в Москва и става първи заместник-министър на финансите. В столицата Зубков оглавява Федералната агенция за финансов мониторинг, а през 2007 г. Путин го назначава за министър-председател. Само след година Зубков отстъпва премиерския пост на Путин и остава негов първи заместник през следващите четири години.

Игор Сечин
Работа в комитета: 1991-1996

Снимка: kremlin.ru / CC BY 4.0

Подобно на Путин, Игор Сечин е бивш чекист. Той работи с бъдещия президент от началото на 90-те години на миналия век, като ръководи неговия апарат през първите му два мандата. През 2012 г. Сечин оглавява държавната "Роснефт", която става най-голямата руска петролна компания, след като поглъща активите на врага на Кремъл Михаил Ходорковски. Сечин е известен и с поредица дела срещу медиите, писали за богатството му.

Алексей Милер
Работа в комитета: 1991-1996

Снимка: Council.gov.ru / CC BY 4.0

Алексей Милер заема поста главен изпълнителен директор на "Газпром" от 2002 г. – за тези години Кремъл превръща износа на енергоносители в инструмент за геополитиката. Бизнесменът Сергей Колесников, в миналото свързван с Кремъл, разказва на британската журналистка Катрин Белтън, че в обкръжението на Путин Милер е наричан Войника – в знак на дългогодишната му преданост към Путин.

Юрий Шамалов
Работа в комитета: 1993-1995

Юрий Шамалов идва в комитета на 23-годишна възраст. Баща му Николай Шамалов е бизнесмен и приятел на Путин. Николай Шамалов някога притежава голям дял в банка "Россия", която Министерството на финансите на САЩ нарича "личната банка" на руските лидери. Заедно с Путин, Николай Шамалов е съосновател на вилната кооперация "Озеро". Братът на Юрий Шамалов – Кирил, е бил женен за дъщерята на Путин Катерина Тихонова.

Марина Сале

Петербургският депутат, пръв обвинил Путин в корупция

В началото на 90-те години на миналия век Владимир Путин за първи път е обвинен в сериозно длъжностно престъпление. Марина Сале, член на Петроградския съвет, го обвинява в корупция при сключването на бартерни споразумения.

Сале, геолог по образование, става последовател на Андрей Сахаров и един от лидерите на демократичното движение в Ленинград в края на 80-те години, а след това влиза в Ленинградския съвет. През 1992 г. тя оглавява специална комисия, която разследва работата на Комитета по външни връзки към кметството на Санкт Петербург. Само няколко месеца преди началото на това разследване комитетът е оглавен от 40-годишния бивш кадър на КГБ Владимир Путин – и дейността му още тогава изглежда подозрителна на мнозина.

"Комисията Сале" установява, че комитетът на Путин е подписал договори на стойност над 100 милиона долара за износ на стоки и суровини, включително редкоземни метали и петролни продукти. В замяна петмилионният град трябва да получи продоволствие, от което Петербург наистина се нуждае. Храната така и не пристига в града, а никому неизвестните фирми, получили експертни лицензи, се изпаряват.

"Договорите бяха сключени с Бог знае какви фирми. Фирмите явно бяха фиктивни, еднодневки", разказва Марина Сале в интервю за Радио Свобода през 2010 г.

Много от документите на "комисията Сале" са публикувани от Центъра за руски и постсъветски изследвания Havighurst към Университета в Маями. Центърът ги публикува на сайта си, за да "предотврати изтриването на документите от интернет".

В окончателния доклад на комисията няма преки обвинения в корупция срещу Путин и заместника му Александър Аникин, а само за недостатъчен надзор от тяхна страна. И все пак комисията призовава кмета Анатолий Собчак да освободи и двамата чиновници. Петроградският съвет изпраща доклада в прокуратурата.

Ведомството така и не извършва проверка нито на градско, нито на федерално ниво; делото е поставено на спирачки без никакви последствия за Путин. В биографията "От първо лице", публикувана за президентската кампания през 2000 г., Путин настоява, че действията му са били законни, а отговорността за провала на бартерната програма през 1992 г. е на участващите в нея фирми.

Марина Сале продължава политическата си дейност в Санкт Петербург, след като Путин се мести в Москва през 1996 г. Тя публично се противопоставя на неговата кандидатура на президентските избори през 2000 г., подкрепяйки губернатора на Самарска област Константин Титов.

След като Путин заема президентския пост, Сале практически изцяло се оттегля от публичната политика. Тя се мести в село в Псковска област и рядко посещава Санкт Петербург.

Портрет на Марина Сале в ръцете на участник в антипутинската демонстрация „За честни избори“ на 6 май 2012 г. в Москва. Снимка: Hut Pok / CC BY-SA 4.0

Разговорът с кореспондент на Радио Свобода през 2010 г. се оказва последното ѝ интервю. Ето какво казва Сале за решението си да се оттегли от публичната арена:

"Разбрахме се с [политика, лидер на партия "Либерална Русия" Сергей] Юшенков за среща, това беше в началото на 2000 г. Ние, "Свободните демократи", искахме да се обединим с него. Винаги сме имали много добри отношения със Сергей Николаевич. И аз видях в кабинета му човек, когото никога не исках никъде да виждам, при никакви обстоятелства. Няма да назова това име. И тогава разбрах, че е по-добре да си тръгна".

"От 2000 г. не съм давала интервюта или съм предупреждавала журналистите: нито дума за Путин", добавя Марина Сале.

През април 2003 г. Сергей Юшенков е застрелян в Москва – това се случва само часове след като подава документи за регистрация на партията си за парламентарните избори през декември. На тези избори партия "Единна Русия", която се радва на подкрепата на Путин, за първи път печели мнозинството от местата в Думата, което запазва и до днес.

През 2010 г. Марина Сале подписва онлайн петиция, призоваваща Путин да подаде оставка – по това време той е министър-председател. През февруари 2012 г. Сале говори на митинг "За честни избори" в Санкт Петербург. Тя обявява, че възнамерява да се присъедини към партия "Гражданска платформа" на Михаил Прохоров – един от съперниците на Путин на президентските избори същата година.

Марина Сале умира на 21 март 2012 г. в дома си в Псковска област от инфаркт на 77-годишна възраст.

В некролог, публикуван в New York Times, дългогодишната приятелка на Сале Татяна Дорутина пише, че възходът на Путин е бил голямо разочарование за Сале.

"Когато Путин дойде на власт, тя каза: "Това е задълго, това няма да свърши" – спомня си Дорутина. – Аз казах: "Това е само за четири години." На което тя отговори: "Не, това е за много дълго. Повече няма смисъл да се занимавам с политика. Путинският режим никъде няма да отиде."

---------

Този текст е част от съвместно разследване на телевизионния канал "Настоящее время“ и Радио Свобода за първите стъпки на Владимир Путин във властта. Останалите материали можете да откриете на следните линкове:

Историята помни: Първата корупционна измама на Владимир Путин

Историята помни: Путин, КГБ и изчезналият кокаин на израелски наркокартел

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Анализ: Китай подкопава усилията на Русия да остави Европа без природен газ

Ще се реши ли Русия да използва ядрено оръжие

Анализ: Г7 трябва да вземе мерки в морското регулиране, за да гарантира тавана на цените на руския петрол

Защо Си Дзинпин се отвръща от Путин?

Защо икономистите са потресени от случващото се във Великобритания

"Мръзнат, не се къпят, нямат ток": кой и защо разказва небивалици за Германия

Цветелина Пенкова: Накъде е тръгнала Европа?

Анализ: Беше ли оправдан рискът от разширяването на НАТО?

Кой ще наследи Путин при убийство, гражданска революция или военен преврат?

"Путин е глупак": Прехванати разговори на руски войници разкриват престъпленията им в Украйна

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари