Историята се променя: Путин е новият васал на Китай

Когато през зимата на 1949 г. Мао Дзъдун посещава съветския диктатор Йосиф Сталин, китайският лидер е в ролята на молител. Сталин го кара да чака със седмици в снежната му дача № 2 на 27 км от Москва, където унизеният Дзъдун се оплаква от всичко - от качеството на рибата до неудобния си матрак.

Когато двамата комунистически лидери все пак стигат до делова работа, Сталин си проправя път към много изгодна сделка, която поставя Мао на кукичката. Лидерът на китайските комунисти трябва да купи руско оръжие и тежка техника със заем, по който Пекин ще се наложи да плаща лихви.

Седем десетилетия по-късно динамиката на властта се е променила радикално. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин замина за откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, за да обяви приятелство "без граници" с китайския президент Си Дзинпин. Но в наши дни няма съмнение кой е истинската суперсила в този дует, пише Politico в свой анализ.

Икономиката на Китай, възлизаща на 18 трилиона долара, сега е 10 пъти по-могъща от тази на Русия. Пекин ще държи почти всички добри карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии от „Големия брат“.

Тъй като Русия е изправена пред рязко свиване на икономиката под въздействието на санкциите и петролното ембарго, наложено от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към когото Путин може да се обърне. Си Дзинпин споделя враждебното отношение на руския президент към Запада и НАТО, но това не означава, че ще е готов за безкористна подкрепа към Кремъл. Първостепенната стратегическа грижа на Си е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия.

Пекин вероятно ще купува поне част от петрола, отклонен от Европа, но само с голяма отстъпка спрямо световните стандарти. Китай ще помага на Русия само дотолкова, доколкото не е обект на санкции и не застрашава собствената си способност да продава стоки на богатите страни в Северна Америка и ЕС.

Открито партньорство

Публично Пекин демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Китай увеличи общия обем на търговията с Русия - като по същество се отказа от Украйна, разшири финансовите трансакции, без да използва долари или евро, и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии. Същевременно провежда съвместни учения с Русия в Тихоокеанския регион.

Външният министър на Русия Сергей Лавров призна, че бъдещето на страната му е свързано с Пекин. "Сега, когато Западът зае диктаторска позиция, икономическите ни връзки с Китай ще се развиват още по-бързо". Самият Си Дзинпин също изглежда е силен почитател на Путин в личен план. Юн Сун - директор на Китайската програма в Центъра "Стимсън", нарича това чувство негов "руски комплекс". Откакто избухна войната, китайският президент е разговарял само с Путин по телефона, но не и с украинския си колега Володимир Зеленски.

Тези "безгранични" отношения обаче имат много сериозни ограничения. Поне засега Китай подчертава пред западните държави, че не продава оръжия или части за самолети на Русия. Пекин не иска сам да стане жертва на санкции, затова поставя граници. Още по-тревожно за Путин е, че Китай поставя висока цена за подкрепата си. Пекин например иска да ограничи изключително доходоносните продажби на оръжия от страна на Русия към Индия - заклетия враг на Китай от другата страна на Хималаите.

"В обратен ред на модела от Студената война - Русия ще бъде младши партньор на по-могъщия Китай. Това ще подразни Путин", казва Матю Крониг – зам.-директор на Центъра за стратегия и сигурност "Скоукрофт" към Атлантическия съвет.

Тази второстепенна роля не е сценарият, който Путин си е представял, когато реши да прати войските си в Украйна на 24 февруари, воден от желанието да възстанови отминалата слава на нацията си. Но като е трябвало да го предвиди. Китай е страна, която е обсебена от идеята да поправи историческите си унижения и да възвърне позицията си на световен лидер. Времето, в което Съветският съюз превъзхождаше комунистически Китай в идеологическо и икономическо отношение, отдавна е отминало. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, а Москва изисква сътрудничество от Пекин за всичко от части за самолети до валутен обмен.

Важно е да се отбележи, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики - Япония, Южна Корея и Сингапур.

Андрей Кортунов - генерален директор на подкрепяния от Кремъл Руски съвет по международни въпроси, се съмнява, че руският елит изпитва голям апетит да служи като младши партньор на Китай. Но в същото време вижда малко алтернативи пред Москва. "Откакто започна конфликтът, Русия се нуждае от Китай повече, отколкото преди това, защото Пекин в много отношения остава единствената „игра“ в контекста на ограничените икономически връзки между Русия и Запада и при наложените на Русия санкции“.

Груби изчисления

Може би Китай си прави най-големи изчисления за това докъде ще стигне в помощта към Путин да преодолее ембаргото на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще пробие значителна дупка в руския бюджет, освен ако не се намесят други големи купувачи. Пекин разполага с огромни лостове срещу Москва при вземане на решение колко точно ще купува.

Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчици на петрол за Китай. През май морският внос на руски суров петрол в Китай е достигнал двугодишен връх с 1,14 млн. барела на ден, което е с 800 000 барела дневно повече от 2021 г. Това гласят данните на Vortexa Analytics, цитирани от Politico. До голяма степен обаче обяснението за това е чисто твърдоглава икономика от страна на китайците, а не проява на политическа солидарност. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи в работата си с руски суров петрол, създавайки мини-пренасищане, в резултат на което руският петрол се търгува с 20 до 30 долара по-евтино от международните референтни цени.

При положение че Китай внася над 10 милиона барела дневно, със сигурност има възможност да се купува повече от Русия - особено когато икономиката се възстанови и мерките за блокиране на достъпа до пазара в ключови градове като Шанхай постепенно отпаднат. Но руските продажби за ЕС са около 2,4 млн. барела дневно. Като се имат предвид опасенията на самия Китай относно сигурността, свързани с прекомерната зависимост от отделни доставчици, малко вероятно е Пекин внезапно да започне да купува целия излишък от руски петрол.

По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си Дзинпин, в което се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 млрд. куб. м годишно в бъдеще – в сравнение със скромните 4,1 млрд. куб. м през 2020 г. Москва планира и нов газопровод - "Силата на Сибир 2", по който руският износ на газ към Китай да бъде улеснен.

"Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите", пише Никос Цафос, главен съветник по енергийните въпроси на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. "И подобно на първата линия "Силата на Сибир", Китай ще трудно ще стигне до сделка. Това, което не се знае в този момент, е дали Китай е готов изобщо да сключи сделка. Русия вероятно ще предложи много привлекателни условия - ако не друго, то поради отчаянието си. Но дали Пекин ще ги приеме? Дали ще се изкуши от цената, или ще се замисли сериозно, преди да увеличи зависимостта си от Москва в този момент?".

Оръжия

Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастващата настойчивост на Китай за още по-голям растеж. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да ѝ се наложи да помага на Пекин да работи по геополитическите си амбиции. В продължение на години китайски официални лица тихо лобират пред руските си колеги да намалят продажбите на оръжие за Индия, която водеше кървав граничен спор с Пекин в Ладакх.

Между 2017 г. и 2022 г. Индия е най-големият пазар за износ на оръжие за Русия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Сраженията с индийски войници, въоръжени с руско оборудване, може да не са никак забавни за Пекин, но със сигурност са доходоносен бизнес за Москва.

Преди войната в Украйна „Русия беше много упорита и казваше: "Китай, ти не си в позиция да ни диктуваш на кого да продаваме оръжия“. Но аз мисля, че Пекин ще бъде в тази позиция вероятно след пет години", казва Александър Габуев - експерт по руско-китайските отношения в мозъчния тръст Фондация Карнеги за международен мир.

Индия, от своя страна, се опитва да поддържа открити отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, се стреми към евтин петрол, въпреки че желае да поддържа и силни връзки със САЩ.

"Русия, отслабена от войни и санкции, но в никакъв случай хаотична и нестабилна, отговаря на дългосрочните интереси на Китай", казва Бобо Ло - бивш заместник-ръководител на австралийската мисия в Москва. "Изолацията на Русия ще я тласне още повече в позицията на младши партньор в отношенията, като същевременно ще увеличи икономическата и стратегическата ѝ зависимост от Пекин“.

Лидерска позиция

Днешният обрат във властта би се сторил много странен на онези, които пееха „L'Internationale“ в Москва в следвоенната епоха. В крайна сметка СССР и Народна република Китай десетилетия наред имаха трудни отношения въпреки предполагаемата им идеологическа близост.

"През 50-те години на миналия век фактът, че Китай е младшият партньор, беше много дразнещ, защото в Пекин съществуваше мнението, че Москва твърде често като сила на статуквото се грижи много повече за отношенията си със Запада за сметка на отношенията си с Китай", казва Йосиф Торигян - автор на "Престиж, манипулация и принуда", нова книга за Сталин и Мао Дзъдун. "Когато ставаше дума за Сталин и Мао - Сталин беше учител, той беше титанът на комунистическото движение. Когато Сталин умря, Мао гледаше на Хрушчов отвисоко, като на човек, който не разбира идеологията. Когато Дън Сяопин се срещна с Горбачов, Дън смяташе, че Горбачов е идиот".

Въпреки че Си Дзинпин и Путин имат по-добри лични отношения от своите предшественици, те са с много различни виждания за бъдещата роля на своите страни в света.

Си е изцяло съсредоточен върху това да си осигури президентския пост за трети път, въоръжен с призива да направи Китай по-проспериращ, да изпревари САЩ и да стане икономика номер 1 в света. Санкциите биха разрушили тези амбиции.

Междувременно Путин е в по-тежко положение. Той би бил щастлив да вземе всичко, което може, от Китай, като се има предвид настоящото положение на страната му - дори ако това означава, че Москва ще бъде разглеждана като младши партньор на Пекин.

„Да бъдеш в джоба на Китай е някак си по-малко страшно, защото фокусът наистина е върху борбата със САЩ", казва Габуев. "Ако Китай предоставя необходимите ресурси и в същото време не се намесва във вътрешните работи на Русия, това е цената, която той (б.а. - Путин) приема да плати, за да продължи борбата си със САЩ“.