Изборно напрежение на Балканите

Конфронтация

Дългоочакваните президентски избори в Сърбия ще се проведат в края на тази седмица. Има малко съмнение кой ще бъде крайният победител и следващ президент на страната. Изглежда, че Александър Вучич възнамерява да получи своята победа (или дори триумф) още на първия кръг на изборите, докато неговите противници възнамеряват поне да му отнемат това удоволствие.

В този смисъл изборите са за това кой да бъде най-силния опозиционен кандидат, ако не друго. Виждаме 11 надпреварващи се кандидати, които предлагат най-различни неща на сръбските избиратели.

Тежки преговори в България

Докато сърбите отиват пред урните, за да изберат нов президент, миналата седмица българските граждани гласуваха за нов парламент – предсрочни избори, предизвикани най-вече от победата на опозиционния кандидат на президентските избори през 2016 г.

Партията ГЕРБ на бившия министър-председател Бойко Борисов бе относителен победител на тези избори и най-вероятно отново ще поведе правителството. Според анализаторите голяма част от работата на Борисов ще му бъде спестена, защото той има по-малко възможни евентуални коалиционни партньори.

Откриването на правилния прийом

През последните месеци протече оживен дебат относно това каква е ролята на ЕС при оправянето на проблемите на Западните Балкани. Някои представиха опростени аргументи, че ЕС трябва единствено да ускори приема на тези държави, за да реши проблемите им, докато други посочиха, че зависи именно от тези държави, а не от претоварения със собствени предизвикателства Европейски съюз, да решат собствените си проблеми.

Както обикновено реалният отговор е някъде по средата. ЕС със сигурност не може да приеме тези държави в настоящето им положение, но същевременно няма възможността да си позволи лукса да ги игнорира, докато си решава проблемите.

Разделени в многообразието си

Повечето десноцентристки партии на Балканите са свързани с блока на Европейската народна партия в Европейския парламент, но повечето наблюдатели на местната политика могат да останат с обратното впечатление заради постоянното боричкане помежду им.

Мнозина в региона се обръщат към ЕНП за изглаждане на тези борби. Но както сочи председателят на групата Жозеф Дол ролята на ЕПП е да предостави платформа за диалог към семейство от партии, обединени в многообразието си, а не да играе полята на полицай.

Дерадикализирането на радикалите

Босна и Херцеговина е отбелязала значим прогрес при приемането на правната рамка, която да предотврати присъединяването на гражданите ѝ към чуждестранни конфликти като тези в Сирия и в Ирак и която да ги наказва, ако направят така. Бе отбелязан прогрес при идентифицирането и преследването на тези, които са отишли да се бият в Сирия и в Ирак.

Русия, Турция и Китай напират към Балканите

ЕС е зает с вътрешните си проблеми, което радва Москва. С невероятна пропагандна офанзива Русия иска да спечели сърцата на хората в б...

Прочети повече

Но проблемите остават въпреки всичко. Няма изградени програми за дерадикализирането на тези в затвора. Още по лошо: затворът често им дава терен, където да радикализират другите.

Как се казва „Не“

Политическите лидери в Босна и Херцеговина са в затруднено положение. Подкрепящият ги дълги години турски президент Реджеп Тайип Ердоган и неговата управляваща Партия на справедливостта и развитието упражняват натиск върху тях да затворят училищата и другите институции, свързани с Фетхуллах Гюлен, базирания в САЩ ислямски проповедник, който е обвиняван, че стои зад опита за преврат в Турция от миналата година.

Политиците в Босна и Херцеговина на думи подкрепят исканията на Турция, но нямат правната основа да извършат това. Изглежда, че Ердоган и турските власти губят търпение, а босненските лидери не могат да им обяснят, че техните ръце са завързани.

Balkan Insight