Докато конфликтът в Украйна напуска първите страници на медиите, той се доближава до най-опасната точка. За това предупреждава Саймън Дженкис* в свой анализ за The Guardian. Ще успеят ли участниците да постигнат компромис и да разрешат ситуацията, или в отчаяние, подтиквани от трети страни, обсебени от военна треска, ще я доведат до по-голяма ескалация, която може да стигне до катастрофа?
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Британското правителство предложи на Киев своята така наречена "непоколебима подкрепа". Британският премиер Борис Джонсън делегира политиката си на украинския президент Володимир Зеленски, тоест да изтласка руските войски от цялата украинска територия, включително Крим и Донбас. Връщането към границите, които бяха факт преди 2014 г., е все по-малко възможно заради размера на руската армия, който дава предимство. В допълнение на това войната ще изисква от Запада да увеличи значително помощта за продължителен период от време. Руският външен министър Сергей Лавров вече се усъмни, че САЩ водят прокси война срещу Русия.
На този етап ситуацията е малко по-различна. Когато Украйна отблъсна първите руски офанзиви, западната помощ изглеждаше решителна и победоносна. Но през последните месеци ситуацията с баланса на военните сили стигна до задънена улица. Франция и Германия сега действат предпазливо. Подобно на много членове на НАТО, те предоставят на Киев военна и хуманитарна помощ, но се отнасят към случващото се като към поредната руска експанзия. Те не говорят езика на Джо Байдън и Борис Джонсън, които смятат, че това е голям конфликт, засягащ целия Запад.
Докато западните сили доставят на Украйна все по-смъртоносни "отбранителни" оръжия, твърденията на Русия за прокси война изглеждат по-основателни отвсякога, а Владимир Путин ще продължава да заплашва с ядрения си арсенал. Ако може да изравни цели украински градове с бомбите си, защо да не използва тактически ядрени оръжия? Западните "ястреби" не са направили нищо друго, освен да се готвят за такава конфронтация цял живот. Усещате колко нетърпеливи са да изпробват характера на Путин, но на безопасно разстояние от дома си. Милитаристите трябва да знаят, че той няма да се оттегли от територията на Украйна. Така че защо да не проверят дали блъфира?
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Колкото по-дълго продължават войните, толкова по-малко засягат емоциите на обществото и толкова по-важна е ролята на собствените интереси. Когато СССР окупира територията на Източна Европа след Втората световна война, на Запад царуваше дисциплина. Западът безмилостно следваше доктрината за ограничаване, чийто идеолог беше Джордж Кенан. СССР притисна Унгария през 1956 г. и Чехословакия през 1968 г. и на Запад не оспориха това извън вербални заявления. Ядрената конфронтация се смяташе за невъобразима. Целият свят беше парализиран, когато Карибската криза ескалира през 1962 г. или когато застаряващият Андропов за момент загуби ума си през 1983 г. (и Кремъл, уплашен от военните учения на НАТО, почти нанесе ядрен удар). Последните проучвания показват колко близо светът е бил до катастрофа, която е предотвратена само чрез бърза работа по каналите за предаване на класифицирана информация, с тайни компромиси и решения, взети буквално за част от секундата.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Ако войната на Фолклендските острови от 1982 г. беше прекратена от силите на ООН преди десанта в Сан Карлос - както почти се случи след потъването на британския разрушител HMS Sheffield - хиляди животи биха могли да бъдат спасени, да не говорим за 60 милиона паунда годишно, все още разходи за Фолклендската крепост. През 2001 г. министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд посъветва президента на САЩ Джордж Буш да влезе в Афганистан, да накаже режима и да напусне незабавно. Но "строителите на нацията" пренебрегнаха думите му и продължиха да прилагат имперски амбиции, които унищожиха страната. В историята на войните тези критични повратни точки са забравени.
Веднага щом конфликтът навлезе в гореща фаза, настъпва военна треска и емоциите замъгляват ума. Медиите само наливат масло в огъня и всеки опит за мир завършва с викове: "Твърде много хора загинаха, за да направим компромис". Стратегията също е изкривена. През 2003 г. ни казаха, че Ирак планира да удари Обединеното кралство, а сега трябва да вярваме, че Путин представлява подобна заплаха за нашата сигурност.
Доктрината на Студената война за сдържане, мълчаливо подкрепена от Москва и Вашингтон, трябваше внимателно да предотврати конфронтацията между големите източни и западни сили. Всичко останало беше второстепенно. Сега е точно такъв повратен момент.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Каквото и да бъде постигнато в Източна Украйна, то ще е компромис. Джонсън и Великобритания изпълниха своя дълг към човечеството, като дадоха подкрепа на чужда нация, която не е съюзник. Те ѝ помогнаха да се бори срещу възмутителните руски действия. Путин едва се придвижи в Украйна и постигна малък напредък спрямо 2014 г. Следователно решението трябва да се основава на компромис. Ако Джонсън чувства, че не може да иска мир, тогава поне да спре да призовава за война. Следващата глава трябва да бъде написана от Русия и Украйна.
Анализ от САЩ: Украйна да спре да воюва и да почне да се възстановява. Как да стане?
* Преди години Дженкинс е причината The Guardian да се извини на южноафриканския президент Джейкъб Зума, тъй като в своя гледна точка пише, че Зума е виновен за изнасилване, а той всъщност е оневинен. Освен това, в същия материал се внушава, че Зума е корумпиран и подкупен, а тези обвинения срещу него са свалени, защото правосъдието в ЮАР намира, че са политически мотивирани. Дженкинс е журналист с над 45 години стаж и има престижни награди, като беше един от тези, които се противопоставяха на Brexit - с мотив, че така Германия ще измести Великобритания като лидер на Европа.
Превод: Ганчо Каменарски
