Politico: Путин няма да ходи никъде, какво следва?

Често се появяваше легенда, че Путин страда от смъртоносна болест. "Той е болен от дълго време. Сигурен съм, че има рак. Мисля, че ще умре скоро. Надявам се много скоро", уверяваше Кирило Буданов, ръководител на военното разузнаване на Украйна, в началото на миналата година.

Неуспешният бунт на бившия ръководител на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин миналото лято породи обнадеждаващи прогнози за скорошен и неизбежен крах на Путин, но това така и не се случи. Още: Отговорността за атентата в Москва е на Путин: Говори журналистът Чавдар Стефанов (ВИДЕО)

Сега, девет месеца по-късно, хватката на Путин върху властта е толкова здрава, както винаги, и е близо до това да стане най-дълго управлявалият държавен глава от времето на царизма, изпреварвайки самия Йосиф Сталин. А изборите, на които той спечели невероятните 87% от гласовете, само подчертаха крещящия факт, че той държи властта здраво, смазвайки всякаква съпротива с репресии – въпреки спонтанните флашмобове и дръзките мемета в социалните мрежи.

Олигарсите знаят, че не могат да противоречат на Царя си. Достатъчно е да си припомним съдбата на онези, които се осмелиха да направят това - от Борис Березовски, който беше намерен мъртъв в дома си в Англия, до Михаил Ходорковски, който излежа 10 години затвор. И всички знаем, че дори приятелството с Путин не спаси главата на "Вагнер": частният самолет на Пригожин се разби на парчета.

"Не губете смелост. Един ден ние ще победим", извика предизвикателно Юлия Навалная, вдовицата на опозиционния лидер Алексей Навални, докато гласуваше в руското посолство в Берлин. Тя написа името на покойния си съпруг в бюлетината си.

Но кога?

В продължение на много години Путин дори не спомена името на Навални, най-ревностния противник на Кремъл през последното десетилетие, наричайки го или "пациента на Берлин", или "този човек". Предишната неделя обаче Путин внезапно снизходитерно нарече Навални по име, а смъртта му в арктическата колония като "тъжно събитие". И това дори не беше крокодилска сълза - беше просто подигравка и демонстрация на сила. Още: Пали свещи и мълчи: Какво прави Путин, докато терористите подготвяха атентат и убиваха руснаци (ВИДЕА)

Така руската опозиция остана без харизматичния Навални, който вървеше в крак с дигиталните технологии, съчетавайки политическа активност с интелигентни, забавни и запомнящи се видеоклипове в YouTube, в които той сатиризира руския политически елит и разобличава неговата корупция и кражби. "Ако наистина искате да победите Путин, имате нужда от свежи решения – не можете да бъдете скучни", посъветва Навалная Европейския парламент миналия месец. Но сега новаторът Навални вече го няма.

"Той беше гений за изобретателни инициативи – и истински популист, той знаеше как да намери ключа към хората и наистина осъзнаваше ерата на социалните мрежи", отбеляза Ходорковски в интервю за Politico.

Но дори готините мемета и остроумните действия като вдъхновения от Навални предизборен протест "Пладне срещу Путин" са като зърно за руския лидер – колкото и да ги аплодира западната преса. Да, те могат да повишат морала на дисидентите или да озлобят Кремъл, но няма да доведат до падането на Путин или колапса на неговата система: в скорошно проучване на "Левада Център" неговият рейтинг е 86%. Да вярваш в противното е просто пожелателно мислене. Липсата на сериозни масови протести срещу Путин в Русия (да не говорим за войната с Украйна) значи много. И твърдата сила обикновено побеждава меката. Още: Подготвя ли Путин операция срещу НАТО? Представящи се за бивши руски агенти предупреждават

Мирната опозиция е в "задънена улица", казва бившият руски депутат, а сега дисидент Иля Пономарьов. Сега той живее в Киев и представлява легиона "Свобода на Русия". Счита се, че това украинско доброволческо опълчение наброява до 2000 руснаци-дисиденти - макар че според някои членове на руската опозиция този брой е значително завишен. "Ако хората не вземат оръжие, няма да стигнем доникъде. Хората винаги ще намерят извинение да не предприемат нищо, но ние трябва да се борим", каза Пономарьов пред Politico.

Той също така се оплака от неотдавнашния протест "Пладне срещу Путин", когато Юлия Навалная призова опозиционно настроените руснаци да направят бюлетините си невалидни или да напишат името на покойния ѝ съпруг върху тях. Според Пономарьов това само повишава избирателната активност на изборите: руските държавни медии започват да пускат кадри от опашки пред избирателните секции, като по този начин засилват впечатлението за легитимност. Той призова Навалная и други опозиционни фигури, включително Ходорковски и Гари Каспаров: "Трябва да установим сътрудничество в рамките на опозицията и да решим какво да правим и какво да не правим – това ѝ казах": Измислени гласове и мъртви души за Путин: Примери да искаш (ВИДЕО и СНИМКИ)

„Предполагам, че тя ще следва стъпките на съпруга си и няма да си сътрудничи с други опозиционери. Когато хората не искат да си сътрудничат, считам, че те не се интересуват от победа, а само да си възлагат определени роли и да се облагодетелстват лично над общото благо" - добави Пономарев. Ходорковски обаче счита, че предложената от Пономарев стратегия на бурни катаклизми е нереалистична и предварително обречена на провал. Още: CNN: Ужасната терористична атака край Москва е удар за Владимир Путин

Войнствената или, напротив, мирна руска опозиция изглежда неуместна, колкото и да я разтръбяват западните коментатори, за да ободри настроението. „Демократичната опозиция в Русия се изчерпа като сила много преди февруари 2022 г.“, казаха анализатори от Центъра за анализ на европейската политика в скорошен доклад „Сдържане на Русия, осигуряване на Европа“. И въпреки че много от тези фигури продължават да воюват от чужбина и „играят важна роля в предаването на информация към и от Русия, помагайки на украински и руски бежанци, защитавайки правата на политическите затворници и организирайки местни съпротивителни действия (предимно безплодни), е малко вероятно тези действия да променят структурата или посоката на руската власт“, се казва в доклада.

Превод: Ганчо Каменарски

Путин и атаката в "Крокус Сити Хол": Твърда ръка – мека китка