Шолц в Пекин: Защо Германия се нуждае от Китай повече от всякога?

Германският канцлер Олаф Шолц пристигна в Китай този петък с екип от висши ръководители и отправи ясно послание - бизнесът с втората по големина икономика в света трябва да продължи.

Шолц се срещна с китайския президент Си Дзинпин в Пекин, след като кацна в столицата сутринта местно време, а следобед беше приет от премиера Ли Къцян.

Канцлерът се присъединява към делегация от 12 германски индустриални титани, сред които са изпълнителните директори на Volkswagen, Deutsche Bank, Siemens и химическия гигант BASF. Очаква се те да се срещнат с китайските компании при закрити врата, твърди източник пред CNN.

Групата влезе в Китай, без да се подложи на обичайната 7-дневна карантина в хотел. На кадрите се виждат облечени в униформи медицински работници, които посрещнаха самолета на Шолц на международното летище в Пекин, за да тестват официалната делегация за COVID-19.

Olaf Scholz is on his first trip to China as German chancellor. Despite his coalition partners labelling Beijing a systemic rival, there are doubts as to how far Scholz is willing to decouple from Germany's biggest trading partner pic.twitter.com/97Aol5y8Iz

— TRT World (@trtworld) November 4, 2022

По време на срещата между двамата лидери Си призова Германия и Китай да работят заедно в условията на "сложна и нестабилна" международна ситуация и заяви, че посещението ще "засили взаимното разбирателство и доверие, ще задълбочи прагматичното сътрудничество в различни области и ще планира следващия етап на китайско-германските отношения", според съобщение на държавната телевизия CCTV.

Посещението на Шолц - първата визита на лидер на Г-7 в Китай от около три години насам - се случва в период, в който Германия се насочва към рецесия. То обаче събуди опасения, че икономическите интереси на най-голямата европейска икономика все още са твърде тясно свързани с тези на Пекин. След нахлуването на Русия в Украйна тази година Германия е принудена да се откаже от дългогодишната си зависимост от руската енергия. А сега някои членове на коалиционното правителство на Шолц са все по-нервни от задълбочаването на връзките на страната с Китай.

Напрежението стана видно от ожесточения дебат относно офертата на китайския държавен гигант за доставка и логистика Cosco за закупуване на 35% дял в оператора на един от четирите терминала на пристанището в Хамбург. Под натиска на някои членове на правителството в Берлин размерът на инвестицията беше ограничен до 24,9%. Потенциалната сделка породи опасения в Германия, че по-близките връзки с Китай ще оставят критичната инфраструктура изложена на политически натиск от страна на Пекин и ще облагодетелстват непропорционално китайските компании.

Германия обаче едва ли е в състояние да разклати лодката на Китай, който се бори с предизвикателството да съживи икономиката си. Германските потребители и компании понесоха основната тежест на енергийната криза в Европа и се очертава дълбока рецесия. Ако ЕС и Германия се откъснат от Китай, това ще доведе до "големи загуби на БВП" за германската икономика, заяви пред CNN Business Лисандра Флах - директор на Центъра за международна икономика Ifo.

Институтът за световна икономика в Кил изчислява, че значително намаляване на търговията между ЕС и Китай би съкратило с 1% БВП на Германия.

Що се отнася до Китай, Германия няма да иска "да загуби и този пазар, този икономически партньор", казва Рафал Улатовски - доцент по политически науки и международни изследвания във Варшавския университет, във връзка със скъсването на връзките между Берлин и Москва заради войната. "Те ще се опитат да запазят тези отношения толкова дълго, колкото е възможно".

Натиск над Берлин

Докато западните страни налагат мащабни икономически санкции на Русия, Китай публично поддържа "неутралитет" във войната, като същевременно увеличава търговията си с Москва. Това предизвика ответна реакция в Европа, където някои компании вече се опасяват да правят бизнес в Китай - включително и заради строгите ограничения, свързани с политиката "нулев COVID-19".

Натискът върху Берлин се засилва и заради състоянието на човешките права в Китай. В отворено писмо, публикувано в сряда, коалиция от 70 групи за граждански права призова Шолц да "преосмисли" пътуването си до Пекин. "Поканата на германска търговска делегация да се присъедини към посещението Ви ще бъде възприета като индикация, че Германия е готова да задълбочи търговските и икономическите връзки за сметка на правата на човека и международното право", пишат от Световния уйгурски конгрес. Базираната в Германия организация се ръководи от уйгури - малцинствената група, която според международната общност е подложена на геноцид в китайския регион Синдзян. В позицията се изказва предположение, че Берлин "отслабва икономическата си зависимост от една авторитарна сила само за да задълбочи икономическата си зависимост от друга".

В статия, публикувана в германски вестник в сряда, Шолц заяви, че ще използва посещението си, за да "разгледа трудни въпроси", включително "зачитането на гражданските и политическите свободи и правата на етническите малцинства в провинция Синдзян".

Миналата седмица говорител на германското правителство заяви: "Канцлерът, в общи линии, неведнъж е заявявал, че не е привърженик на отделянето или отдръпването от Китай. Но той също така казва: диверсифицирайте и минимизирайте риска".

През 2021 г. Китай беше най-големият търговски партньор на Германия за шеста поредна година, като стойността на търговията нарасна с над 15% спрямо 2020 г., според официалната статистика. Заедно китайският внос от Германия и износът за европейската страна са на стойност 245 млрд. евро през 2021 г.

Ново огнище на напрежение - пристанището в Хамбург

Шумът около сделката за пристанището в Хамбург напомня за компромисите, които Германия трябва да направи, ако иска да поддържа тесни връзки с такъв жизненоважен експортен пазар и доставчик. Говорител на Hamburger Hafen und Logistik - компанията, която управлява пристанищния терминал, заяви пред CNN Business в четвъртък, че тя все още преговаря за сделката с Cosco.

Флах от Центъра за международна икономика Ifo заяви, че сделката заслужава внимание, защото "няма реципрочност - Германия например не може да инвестира в китайски пристанища".

Според Александър-Николай Сандкамп - доцент по икономика в Института за световна икономика в Кил, това споразумение се преувеличава. "Не става дума за 25% дял в пристанището на Хамбург или дори за оператор на пристанището, а за 25% дял в оператор на терминал", казва той пред CNN Business.

Юрген Матес - ръководител на отдел "Глобални и регионални пазари" в Германската икономическа асоциация, припомня, че политиката и икономиката вече трябва да се разглеждат заедно. Той припомня отношението на Китай към Литва, което също задълбочи опасенията, че Пекин "не се колебае просто да нарушава търговските правила". Миналата година Прибалтийската република заяви, че Пекин е издигнал търговски бариери в отговор на подкрепата ѝ за Тайван. Китай защити влошаването на отношенията си с Литва, като заяви, че действа в отговор на това, че европейската държава подкопава неговия "суверенитет и териториална цялост". Тази година, след като литовска официална представителка посети Тайван, Пекин също обяви санкции срещу нея и се зарече да "преустанови всички форми на обмен" с министерството ѝ във Вилнюс.

Предизвикателствата

Когато германската делегация кацна в петък, тя се сблъска с друг проблем, който се превърна в най-голямото главоболие за компаниите в Китай. "Най-голямото предизвикателство за германските предприятия остава политиката на Китай за "нулев COVID", казва Максимилиан Бутек от Германската търговска камара в Китай. "Ограниченията задушават икономическия растеж и оказват силно влияние върху привлекателността на Китай като дестинация за преки чуждестранни инвестиции". Той заяви, че ограниченията са били толкова тежки, че някои компании са преместили регионалните си централи на други места, например в Сингапур.

В кратко изявление "Фолксваген" заяви пред CNN, че главният изпълнителен директор на компанията присъства на пътуването, тъй като "почти три години не е имало преки срещи" поради пандемията от коронавирус. "С оглед на напълно променената геополитическа и глобална икономическа ситуация, пътуването до Пекин предлага възможност за личен обмен на мнения", казаха от автомобилния производител.

Краят на една златна ера?

Въпреки COVID-ограниченията в Пекин и геополитическото напрежение, Германия има всички икономически стимули да остане близо до Китай. Нейната зависимост от азиатската страна може да се види във всички отрасли. Докато около 12% от общия внос е бил от Китай през миналата година, страната е отговорна за 80% от внесените лаптопи и 70% от мобилните телефони.

Автомобилната, химическата и електротехническата промишленост също са зависими от китайската търговия.

През първите три тримесечия на тази година Китай е съставлявал 40% от световните доставки на "Фолксваген", а освен това е водещ пазар и за други автомобилни производители като "Мерцедес".

Над 1 милион германски работни места зависят от партньорството между Берлин и Пекин.

Опасенията на някои германски служители относно близостта на страната с Китай могат да се превърнат в по-ограничаваща търговска политика, въпреки че икономическото сътрудничество все още е в интерес и на двете страни. Миналата седмица германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви пред "Ройтерс", че правителството се стреми към нова търговска политика с Китай, за да намали зависимостта от китайски суровини, батерии и полупроводници.

Миналата седмица главният изпълнителен директор на BASF Мартин Брудермюлер беше цитиран в китайски държавни медии да казва, че германците трябва "да се отдръпнат от китайското хулене и да погледнат на себе си малко по-самокритично". "Ние се възползваме от политиката на Китай за разширяване на достъпа до пазара", каза той по време на събитие на компанията, според държавната информационна агенция Синхуа - посочвайки изграждането на химически инженерен обект на BASF в Южен Китай.

ОЩЕ: Защо Европа се нуждае от Тайван?