Ще изостави ли Запада Украйна?

До края на февруари 2022 г., когато Русия съсредоточи силите си на границата, тази "сдържаност" на Запада изчезна. Последвалата руска инвазия в Украйна и харизматичното поведение на украинския президент Володимир Зеленски доведоха до първия кръг от западна военна и финансова помощ. Военните успехи на Украйна през септември и октомври 2022 г. отвориха вратата за още по-амбициозна западна подкрепа.

Коалицията на най-богатите и технологично напреднали страни в света дава на Киев сериозно предимство. Русия има само две държави, които открито ѝ помагат в нейния Североизточен военен окръг – Иран и Северна Корея – Китай остава както важен икономически стълб на военните усилия на Кремъл, така и доставчик на ключова невоенна помощ за Москва. Въпреки това военната подкрепа на Запада за Украйна е свързана с присъщи рискове и предизвикателства. Едно от тях всъщност е изключителната зависимост на Украйна от военна и финансова помощ от Запада. Още: Украинската контраофанзива буксува. Готов ли е Западът, ако тя се провали?

Украинската армия се отдалечи от остарялата инфраструктура и военни доктрини, които я характеризираха в постсъветската ера, ставайки дълбоко зависима от западните технологии и стратегическо планиране.

Продължителният ангажимент на Запада към Украйна обаче не може да бъде гарантиран. Политически кръгове в Европа и САЩ поставят под въпрос дългосрочната подкрепа за Киев. Такива гласове засега са малцинство, но те се умножават и стават все по-силни. Откритото деклариране на проруски и антиукраински възгледи на този етап все още остава политическа рядкост. И все пак, в резултат на продължителни вътрешни политически дебати, скептицизмът в западната политика нараства. В Съединените щати прокси конфликтът в Украйна се превърна в най-новата възпламенителна точка в дебата за това доколко американците трябва да се интересуват от подкрепата на чуждестранни партньори и съюзници (и харченето на парите на американските данъкоплатци за това).

Междувременно развитието на фронтовата линия - особено относително бавното темпо и скромните успехи на контраофанзивата, започната от Украйна по-рано това лято - насърчи скептиците относно западната подкрепа за Киев. Дори ако това украинско контранастъпление набере известна скорост, то очевидно няма да сложи край на военните действия в скоро време. Защитниците на Украйна нямат ясна, съгласувана концепция за победа, която да бъде идеологическа основа на тяхната борба. Извън Украйна новините вече са доминирани не само от събитията по фронтовете. И колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова ще се засилва усещането за безполезност на въоръжената борба.

Основният риск за Украйна сега не е в драматичната политическа промяна на Запада, а в бавното отслабване на внимателно изплетената мрежа от чуждестранна помощ. Въпреки това, ако такава внезапна промяна се случи, тя ще започне в САЩ, където посоката на външната политика на Вашингтон ще бъде подложена на национално гласуване през ноември 2024 г. Като се има предвид опасността, която може да представлява дори постепенна загуба на американска подкрепа, да не говорим за внезапно оттегляне, украинското правителство трябва да разнообрази дейностите си в политическия спектър на САЩ, като приспособи своите призиви за помощ към перспективата за продължителен конфликт. И политическите лидери в Съединените щати и Европа трябва да направят всичко възможно, за да "заложат" финансова и военна помощ за Украйна в дългосрочни бюджетни програми, пише Foreign Affairs. Още: Сигнали: Китай и видни републиканци се приближават повече до Украйна

Приятели, но само в добро

В Европа източникът на безпокойство са САЩ като възможно слабо звено в трансатлантическата верига на солидарност. Но по ирония на съдбата европейските страни предизвикват същото безпокойство във Вашингтон. Неотслабващата подкрепа за Украйна е характерна за правителствата на Финландия, Полша, Швеция, Великобритания и балтийските страни. Страховете, че крайнодясното правителство ще промени курса на Италия към Украйна, се оказаха неоснователни.

Като се има предвид колко непопулярна е инвазията на Путин във Франция, дори основната френска опозиционна фигура, крайнодясната популистка Марин льо Пен, която в миналото е подкрепяла Путин и дори е одобрила анексирането на Крим през 2014 г., сега осъжда руските военни действия. Тя обаче е против санкциите и доставката на тежко оръжие за Украйна. Унгария остава изключение и като член на ЕС и НАТО очевидно не е ентусиазирана от конфликта в Украйна. В замяна на това да не нарушава брюкселския консенсус за налагане на санкции на Русия, Унгария си осигури много отстъпки от ЕС. Засега това изглежда е достатъчно, за да задържи премиера Виктор Орбан в западната орбита.

Изглежда, че европейската подкрепа за Украйна едва ли ще намалее скоро. Според проучване на Евробарометър от юни 64% от жителите на ЕС подкрепят финансирането на покупката и доставката на военно оборудване за Украйна: от 30% в България до 93% в Швеция. Нито една европейска партия, която открито застъпва проруски дневен ред, не успя да създаде стабилна избирателна коалиция. Фактите сочат, че от началото на военния конфликт в Украйна, обществеността в много европейски страни е станала по-добра за ЕС и НАТО.

Умората от Украйна обаче се отразява на Европа. Най-добрият пример за това може да се намери в Германия, която преодоля енергийния проблем, причинен от украинския конфликт, и прие един милион украински бежанци, като постепенно увеличаваше помощта си за Украйна. Но продължителната кризата създаде разочарование - високите цени на енергията, рецесията, страховете от деиндустриализация и слабата управляваща коалиция доведоха до обществено напрежение, което облагодетелства крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Днешните социологически проучвания показват, че AfD е втората най-силна партия в страната. Тя иска да изтегли Германия от НАТО и да прекрати подкрепата за Украйна, но популярността на партията не е свързана с нейните проруски възгледи.

Що се отнася до европейците, колкото по-дълго продължава един въоръжен конфликт, толкова по-неразрешим и скъп изглежда той за тях. В Европа мнозина започват да считат, че европейската криза е по-скоро средство за укрепване на мощта на САЩ, отколкото за обслужване на фундаментални европейски интереси. Тъй като подкрепата за Украйна в конфликта сега се приема за даденост в Европа, разумните европейски политици може да се съсредоточат върху вътрешните проблеми и да обвинят елитите в европейските столици и Брюксел, че се грижат повече за Киев, отколкото за собствените си народи.Още: "Неблагодарният Зеленски" и какво е победа над Русия: Разделителни линии между Запада и Украйна

Например, популярният ляв германски парламентарист Сара Вагенкнехт наскоро сравни подкрепата за Украйна с бездънна яма, докато федералният бюджет се съкращава във всички останали области. Такива възгледи лесно могат да станат широко разпространени в Европа и на техните поддръжници няма да е необходимо да предлагат жизнеспособни алтернативни политики. Те дори няма нужда да казват истината. Не е нужно да сте опитен демагог, за да убедите икономически затруднените европейци, че конфликтът може лесно да бъде прекратен и че прекратяването му ще ги освободи от беди като високата инфлация.

Съединените щати още в началото започнаха да играят ролята на основен бенефициент в украинския конфликт. Последните проучвания обаче показват, че президентът Джо Байдън изостава или в най-добрия случай отговаря на рейтингите на бившия президент Доналд Тръмп. Завръщането на Тръмп обаче вероятно би било катастрофа за Украйна. Като президент Тръмп гледаше на Украйна като на придатък към своята кампания за преизбиране и се опита да окаже натиск върху Зеленски да навреди на репутацията на Байдън, тогава основен съперник на Тръмп. Според The New York Times Тръмп частно е предлагал през 2018 г.изтеглянето на Съединените щати от НАТО няколко пъти в присъствието на висши служители на администрацията. Той така и не успя да постигне тази идея. Но ако се съди по днешната му предизборна реторика, изглежда, че иска да се върне в Белия дом решен да отиде още по-далеч в нарушаването на установените норми и традиции. А през последните месеци Тръмп последователно твърди, че може да сложи край на конфликта в Украйна за 24 часа. Такъв предизборен шум подсказва, че Тръмп би предпочел разрешаване на кризата чрез преговори (най-вероятно при руски условия) пред продължаване на помощта за Украйна.

Тръмп може и да не стане кандидат на републиканците. Поразително обаче е, че другите двама републикански кандидати с най-много гласове – губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и бизнесменът Вивек Рамасвами – са най-пренебрежителни към Украйна. Рейгънисткото крило на Републиканската партия, което подкрепя силната защита на синдикалните демокрации и включва фигури като бившия вицепрезидент Майк Пенс и сенатора от Кентъки Мич Макконъл, продължава да се радва на солидна подкрепа от Капитолия и от Вашингтонските мозъчни тръстове. Републиканската партия гледа на Китай като по-голяма заплаха от Русия и много републиканци искат баланс между подкрепата за Украйна и справянето с вътрешни проблеми.

Според проучване, публикувано от Gallup през юни, 50% от републиканците считат, че Вашингтон е бил твърде активен в подкрепата си за Украйна, спрямо 43% в началото на конфликта. Сега 49% от републиканците предпочитат бързо прекратяване на конфликта в Украйна, дори това да позволи на Русия да запази територията, която контролира.

Проблемът с ангажираността

Без подкрепата на Запада Украйна ще бъде изправена пред две дилеми. Един от проблемите ще бъде провеждането на военни действия в условия, когато западната военна техника стане или по-скъпа, или по-малко достъпна - или и двете. Украинските войници отдавна се обучават на Запад. Украинските стратези извлякоха огромна полза от помощта при целеуказването и споделянето на разузнавателни данни, които получават от Съединените щати и други страни. Достъпът до интернет на бойното поле често се предоставя чрез Starlink, технология, която американският технологичен предприемач Илон Мъск предоставя безплатно.

Друга дилема се простира отвъд Украйна. Западната подкрепа за Украйна и руската национална идентичност са дълбоко преплетени. Инвазията на Путин не беше просто залог, че Украйна ще падне и след това Русия може да контролира или раздели страната. Залогът беше по-висок - конфронтиране със Запада и по-специално със САЩ. Путин залагаше на противопоставянето на стратегическата готовност и търпението на САЩ и в по-широк план на НАТО. Още: "САЩ, бъдете като ЕС": Украинският призив за планирана помощ в пари

Ако подкрепата за Украйна отслабне в Европа, но не и в САЩ, Русия ще приеме подхода „разделяй и владей“. Тя може да предложи псевдодоговорено уреждане, пауза във военните действия или дипломация на „отровно хапче“ като тази, която Русия практикуваше през 2014 и 2015 г., когато изглеждаше отворена за компромис, но всъщност се стремеше да доминира в Украйна.

Идеята е да се вбие клин между някои европейски правителства и Вашингтон, както и между Западна и Източна Европа. Европа в конфликт със САЩ и Европа в конфликт със себе си ще бъде отлично игрално поле за Русия (чрез манипулация и шпионаж) за налагане на идеята за анексиране на територии. Ако подкрепата и лидерството на САЩ продължат, Украйна ще има силна мотивация. Би било невъзможно Западна Европа самостоятелно да протегне ръка към Русия или да договори някакъв вид споразумение с нея през главата на Украйна, ако Съединените щати се противопоставят.

Загубата на подкрепа от САЩ, а не от Европа, би имала по-драматичен ефект. Членовете и институциите на ЕС сега са дублирали почти два пъти общата помощ на САЩ за Украйна (финансова, военна и хуманитарна) чрез многогодишни пакети. Но военната помощ на САЩ е равна на всички общи военни задължения на ЕС към Украйна. Европа не може да замени военната помощ на САЩ в такъв голям мащаб и дори да се бори да запълни празнината в лидерството.

Ако САЩ се опитат да наложат договорено уреждане на конфликта в Украйна, европейците няма да имат много сили да се противопоставят. Едно недалновидно или прибързано решение ще застраши както сигурността на Украйна, така и сигурността на Европа. Според Русия подобно споразумение може да демонстрира намаляващ ангажимент на САЩ към европейската сигурност като цяло.

Автори: Лиана Фикс е главен сътрудник за Европа в Съвета за външна политика на САЩ. Майкъл Кимидж е професор по история в Католическия университет в САЩ.

Превод: Ганчо Каменарски