Президентът на Южна Корея Мун Джей-ин направи нещо, което изисква огромна смелост. Докато лидерите на Северна Корея и на САЩ подрънкват със съответните си ядрени саби един срещу друг, Джей-ин призова към преговори и мирно решение на конфликта, отхвърляйки националистическата и популистка реакция, предпочитани от Доналд Тръмп и Ким Чен-ун.
Отправяйки този призив Джей-ин избра пътя на най-голямата съпротива. Винаги е по-лесно да призовеш някоя от страните в конфликт да направят А или Б и после да седнеш на масата. Засега британската реакция можеше да се опише по следния начин: министър-председателят Тереза Мей призова Китай да разчисти кочината, докато външният министър Борис Джонсън разкритикува Северна Корея като "безразсъдна".
Китай без съмнение има важна роля при намирането на решение за конфликта между Северна и Южна Корея и при справянето с натрупващото се напрежение между Пхенян и Вашингтон, но Китай не може да се справи сам. И макар и действията на КНДР по време на кризата да са наистина безразсъдни и провокативни, фактът, че бомбардировачи на САЩ с ядрени възможности прелетяха близо до границите на Северна Корея също трябва да се осъди. Трябва да признаел и да обмислим ролята на Великобритания при раздухването на напрежението: миналата година британското правителство изпрати четири изтребителя "Тайфун" за участие в общи военни учения в Източно и Южнокитайско море заедно с Япония. И това може да се сложи на високо в скалата на провокациите.
Без да бъдем готови да навием ръкави и да се заемем със сложните многостранни преговори, никога няма да има край на тези международни кризи. САЩ, Великобритания, Франция и Русия не могат повече да се опитват да играят на световни полицаи, делейки нации и сключвайки сделки зад затворени врати, както поискат. Това може и да е вършило работа по време на Студената война, но сега е анахронизъм и неефективно. Външната политика през XXI век трябва да вземе предвид всички замесени актьори и интереси.
Първият ни приоритет трябва да бъде обезвреждането на напрежението. Тереза Мей трябва да поеме задължението, че няма да изпраща британски въоръжени сили в региона - решение, което може единствено да влоши отношенията. Тя, също така, трябва да използва влиянието си, за да накара и Тръмп, и Чен-ун да спрат да си разменят обиди през Тихия Океан, засилвайки така напрежението и от двете страни.
За да се случи така, и двете страни трябва да видят как сериозни действия, а не голи думи, се предприемат от международната общност, за да се постигне мирно решение. Великобритания може да играе важна роля при постигането на това. Като член на Съвета за сигурност на ООН тя може да използва позицията си да даде препоръки на шестте страни от преговорите за ядрено разоръжаване - Северна и Южна Корея, САЩ, Китай, Русия и Япония. Великобритания трябва също така да демонстрира морално и практично водачество работейки по и налагайки новата забрана на ООН върху ядреното оръжие, ратифицирано на 7 юли тази година и гласувано от 122 нации и прилагайки го и вътре в себе си, премахвайки ракетите "Тридент", докато обмисля своята отбранителна политика след това. Не е възможно да се говори за световен мир, докато се седи върху купчина ядрено оръжие. Ние трябва да говорим с политиците от Северна и Южна Корея и със САЩ, които се опитват да намерят мирно решение на настоящия конфликт и да работим с тях, за да постигнем тази цел.
По начина, по който тези, които са живели през втората половина на ХХ век, са свикнали със заплахата за ядрена война между САЩ и СССР, така и ние, които живеем в XXI век, знаем, че ядрен удар от САЩ, Северна Корея, Иран или Русия никога не може да бъде отхвърлен като възможност. Ако искаме да се откъснем от тези циклични кризи, ние трябва да мислим и действаме различно. Примерът на президента Мун Джей-ин трябва да бъде последван от другите в международната общност. Неуспехът да се постигне това ще ни остави в капан, обекти на повтарящи се кризи, които ни оставят уязвими на пълномащабна ядрена война: бъдеще, което е по еднакъв начин възможно и плашещо.
New Statesman
