X
 
 
 

Военните кампании срещу радикални групи водят до повече атентати

1059 1
photo of Военните кампании срещу радикални групи водят до повече атентати
Снимка: Gettyimages.com

Още по темата

Най-малко 41 души бяха убити при атентат на летище „Ататюрк“ в Истанбул. Ден по-рано, атентатори самоубийци причиниха смъртта на 5 цивилни в селището Каа в североизточната част на Ливан. В същото време, нападение остави 12 убити в йеменския крайбрежен град Ал Мукалла.

До 29 юни, от „Ислямска държава“ (ИД) са поели отговорност единствено за атаката в Йемен. Но само няколко часа след атентата на „Ататюрк“, групировката беше обвинена в извършване на кървавото нападение. Редно е, особено заради последните трагични събития, да си припомним още веднъж защо войната срещу тероризма води единствено до повече терористични атентати.

И трите атаки се проведоха на фона на териториални загуби за ИД.

Иракската армия, подкрепена по въздух от американски сили, а на терен от проирански шиитски милиции, успя да изтласка джихадистите от важния град Фалуджа след продължителна кампания, стартирала още през февруари тази година, чиято кулминация започна в края на май. Блокадата над града доведе до опустошение за цивилните, останали в града – над 80 000 – за които беше ограничен достъпът до лекарства и храна. Местните жители се оказаха в капан между бойците на ИД в града и чакащите отвън милиции, които малко след превземането на първите квартали започнаха с репресии и атаки срещу цивилни. Само за ден тези милиции убиха 17 души в южните части на Фалуджа. От друга страна, колоната от бягащи от града, беше разкъсана при атака с атентатори-самоубийци на ИД, които се врязаха в тълпата от бежанци, убивайки жени, деца и старци. На 26 юни, само 2 дни преди атентатите в Истанбул, Ливан и Йемен, правителството в Багдад обяви Фалуджа за „освободен“. На 28 юни летище „Ататюрк“ беше окървавено от трима нападатели, покосили пътници и охранители.

Това е история, която се повтаря периодично, когато групировката губи почва. През есента на 2015 година, водената от САЩ коалиция засили военните си действия срещу държания тогава от ИД град в Ирак, Рамади. Когато градът беше пред падане, ИД се обърна акцента си към провеждането на нападения срещу цивилни обекти на чужда територия. Така, на 13 ноември, Париж беше ударен от атентатори. Две седмици по-късно, на 2 декември, двойка в Калифорния, вдъхновена от пропагандата на „Ислямска държава“, започна масова стрелба в Сан Бернардино, убивайки 14 души.

На 28 декември, военните в Ирак обявиха град Рамади за „прочистен“. Щастливите съобщения дойдоха на фона на почти напълно разрушен от американската коалиция град, в който избягалите над 350 000 души не можеха да се върнат.

Последните събития показват още веднъж, че има очевиден проблем във „войната срещу тероризма“. Да се бори тероризъм с бомби за пореден път показва, че е едно безсмислено и скъпо струващо действие. Когато ракетите ударят целите си, те не унищожават „тероризма“, а градовете и жилищните сгради, в които цивилните жертви са стотици. Въздушните удари и атаките с безпилотни самолети върху коли, села, болници и дори сватби, понякога убиват издирвания, но убиват и цивилни, с което се обезсмисля цялата операция. Лидерите скоро ще бъдат заменени, а новите бойци ще черпят сили от разочарованието и загубата.

Вероятно военните решения действа в смисъла да бъдат изтласкани силите на ИД от териториите, които контролират, но цената на тези кампании е изключително висока за хората, които изнасят на гърба си не само въздушните удари, но и наказанията от джихадистите. В случая с Рамади, например, местните жители са оставени без възможности, без спестявания и много често – без жилище, поради големия процент унищожени сгради. Те могат да се превърнат в бежанци и да се преместват от град в град, а понякога това продължава едно или две поколения. Във Фалуджа хиляди отчаяни цивилни започнаха панически да се хвърлят в река Ефрат в опит да достигнат другия бряг, където в крайна сметка не намериха подслон, нито медицинска помощ или хуманитарна помощ.

Един от големите проблеми на иракските правителствени сили и техните американски и ирански съветници, е липсата на широка подкрепа сред местните хора. В едно проучване, публикувано в The Washington Post става ясно, че в Мосул, вторият по големина град в Ирак, населението на който е почти изцяло сунитско, местните жители отказват да бъдат освободени от иракската армия. ИД завзе града през 2014 година.

И тук идва отново моментът да се спомене една от причините джихадистката групировка да стане толкова силна в Ирак. Не е заради любовта на местните към крайните фракции, а поради репресивните практики, които правителствата в Багдад налагат от 2003 година насам. Често шиитските проирански милиции, които подпомагат иракската армия, използват по-зловещи начини за мъчения и натиск, отколкото Ал Кайда или ИД. За много местни в сунитските райони на страната, Багдад е символ на кръвопролития. Един от най-ярките примери за действията на милициите е от 2011 година, когато при избухването на протести за реформи, багери минаха директно през демонстрантите, потушавайки без скрупули вълнението.

Водените военни кампании срещу тероризма, създадоха повече предпоставки за терористични атаки и повече бойци, които биха извършвали нападения по цял свят. Благодарение на промяната на пропагандата и тактиката на ИД – от централно командване към вълци-единаци – всеки би могъл да извърши атака в името на "справедливата кауза". Военните кампании доведоха до разрушение и плащане на тежка цена за местните хора в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, Сомалия.

Ако наистина искаме да спрем терористичните атаки, има множество други възможности и подходи, които биха довели до значително по-добри резултати във войната срещу терора. ООН трябва да влезе в релси и да изпълнява мисията си. Трагично е, например, че в обсадените от сирийската армия и бунтовници градове в Сирия, хуманитарната помощ беше позволена едва този месец – за първи път от 2012 насам. Мнозина жители на тези градове започнаха да подкрепят фракции като Джабхан ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда), защото нямаха друг изход. Дипломация, хуманитарна подкрепа, оръжейно ембарго, икономическа помощ – способи, които могат да заместят военното решение. Очевидно е, че настоящата стратегия се проваля.

Автор: Руслан Трад

Редактор:

Етикети:

1 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 11 месеца Профил на трол?
    Освен, ако след военните кампании не останат радикали. Кучето скача според тоягат. САЩ пали огньове, а трябва друг да ги гаси. Като си създадоха ИДИЛ, защо сега не си го озаптят. Като съборят Асад, положението ще стане още по зле, исляма съвсем ще надигне глава.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Кметът на Тутракан, Димитър Стефанов: Очакваме градът ни да става все по-популярен

Какво предстои в Тутракан, как ще бъдат отбелязани тазг...