Над 80% от българите не са посетили нито опера, нито балетно представление през последната година, а близо 60% от населението не е отишло на театър нито веднъж. Това става ясно от резултатите от мащабното проучване Годишен индекс "Достъп до култура" за 2025 г. Проучването е проведено през февруари 2026 г. от Сдружение "Фабрика за идеи" и "Обсерватория по икономика на културата", в партньорство с "Асоциация за развитие на София" и с финансовата подкрепа на "Български фонд на жените". На специално събитие в София Лаб експерти, организации и граждани се обединиха около извода, че макар да се забелязват някои плахи позитивни тенденции, системните неравенства у нас продължават да лишават милиони българи от правото им на културен живот.
Основни тенденции: културни пустини
Данните за 2025 г. продължават тревожната картина на дълбоко регионално и социално разслоение. Това гласят изводите от проучването. Възрастта, доходът, образованието и местоживеенето остават основните фактори, които предопределят дали един български гражданин има достъп до изкуство:
- 81,6% от българите не са посетили нито едно опера или балетно представление през последната година. Пропастта между София и регионите е огромна – докато в Югозападния район (около столицата) 70% не са стъпвали в опера, то в Северозападния регион този дял достига критичните 92%. Живееш в Монтана – значи нямаш опера.
- 58,5% от населението не е посетило нито едно театрално представление през 2025 г. (в Северозападна България този процент скача до 74%).
- 37,2% от пълнолетните граждани не са прочели нито една книга за последните 12 месеца, като при хората над 65-годишна възраст този дял се покачва до почти половината от групата (47%). Това доказва, че четенето не е просто личен навик, а е пряко обвързано с достъпа до библиотечна инфраструктура.
Още: 24-ма представители на българската култура получиха "Златно перо" (СНИМКИ)
Добрите новини: къде има раздвижване?
Сравнението на данните между първата вълна (2022 г.) и четвъртата вълна (2025 г.) показва, че българската публика има желание за културно потребление, когато се създадат по-гъвкави алтернативи. Най-сериозно подобрение се наблюдава при киносалоните, където делът на непосещаващите е спаднал с близо 11 процентни пункта (от 60,6% през 2022 г. до 49,7% през 2025 г.). Позитивна, макар и минимална, е и тенденцията при театъра, където делът на хората, които не са го посетили нито веднъж, е намалял с около 4 пункта (от 62,2% на 58,5%).
Изследването доказва, че бариерата пред хората не е ценностна или липса на интерес – над 60% от анкетираните изразяват силно желание да посещават живи събития, стига те да бъдат физически и финансово достъпни и близо до тях.
Нуждата от спешни политики: Културата е право, а не лукс
Най-голямото предизвикателство остава икономическото изключване. Финансовата бариера продължава да бъде непреодолима за 38,2% от българите. Тя засяга непропорционално силно жените (41%) и жителите на селата (критичните 52%). Без целенасочена държавна намеса, културният сектор е заплашен от трайна стагнация и капсулиране.
Организаторите на изследването подчертават, че съгласно чл. 27 от Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, участието в културния живот е стратегически приоритет за социалното сближаване. Ето защо те предлагат пакет от конкретни и спешни препоръки към Министерството на културата и законодателната власт:
1. Младежки културен паспорт: Въвеждане на целева дигитална карта с гарантиран финансов ресурс за всеки младеж у нас, която да може да се използва единствено за купуване на книги, билети за театър, кино, концерти и музеи.
2. Национален фонд "Достъп до култура": Създаване на специализиран държавен фонд, който финансово да субсидира гостувания на държавни и независими културни оператори в малките населени места и периферните региони, където липсва постоянна инфраструктура.
3. Транспортни културни ваучери: Осигуряване на целеви транспортни облекчения или организиран превоз за жителите на селата и малките градове до най-близките областни центрове с развита културна мрежа.
4. Децентрализация и подкрепа за читалищата: Модернизация на местните читалища и библиотеки като съвременни общностни пространства, способни да приемат качествено съдържание.
Още: Изкуството като еликсир на младостта: Как творчеството ни подмладява?
"Данните ясно показват, че пазарните механизми в културата задълбочават неравенствата. Нуждаем се от радикален обрат в политиките – от финансиране единствено на институции към финансиране на реалния достъп на гражданите", – споделиха организаторите по време на дискусията след събитието.
Изследването Индекс "Достъп до култура" 2025 г. се осъществява с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
