Западното лицемерие: Украйна не трябва да губи, Русия не трябва да печели

Състояние на будна кома

Украйна обаче изпитва остър недостиг на конвенционални материални ресурси, без които е просто невъзможно да се бори, а още по-малко да се постигнат стратегически успехи. Сред тях са машини за разминиране, артилерийски боеприпаси, щурмови самолети, крилати ракети с голям обсег и системи, които могат да осигурят на украинските въоръжени сили господство в радиоелектронната война.

Още: Наближава ли настъпление на Русия? Полски генерал с прогноза

В същото време Русия привлича все повече резерви на фронта и продължава да увеличава обемите на производството на военно-промишления си комплекс. Владимир Путин е решен да победи. Той открито и уверено говори за умората на Запада и изтощението на Украйна.

Самият Запад (представен предимно от Берлин и Вашингтон), напротив, несигурно отброява времето: не е ясно какво е бъдещето на Киев да стане член на НАТО, никой няма да доставя ракети с голям обсег и има достатъчно проблеми дори с доставката на конвенционална военна техника. Европейският съюз не може да подкрепи с действия обещанията си да достави "един милион артилерийски снаряда" годишно. Вземането на решение за изпращането на нови оръжейни системи се отлага с месеци. И когато най-накрая те бъдат договорени, тогава ще се окаже, че тези обеми вече няма да са достатъчни, за да променят баланса на силите на бойното поле в полза на Украйна.

Ако съберете всички тези части от пъзела заедно, картината, която получавате, е следната: ключови геополитически играчи на Запада съзнателно подкрепят Украйна точно в количеството, което ще бъде достатъчно украинските въоръжени сили, понасяйки огромни загуби, да отблъснат опитите за настъпление на руската армия. Те обаче не са готови да хвърлят всичките си сили и ресурси в подкрепа на Украйна, за да приключи конфликта. С други думи: Запада дава достатъчно, за да не умре Украйна, но не достатъчно, за да победи. Можем да кажем, по думите на канцлера Олаф Шолц, че балансът остава в сегашното си състояние възможно най-дълго по формулата "Украйна не трябва да губи, а Русия не трябва да печели".

В действителност обаче използването на такава стратегия води до кървава верига от загуби в "битка на изтощение", която ще продължи, докато и двете страни осъзнаят, че е невъзможно да спечелят. И това, което получаваме в крайна сметка, е типичен "замразен конфликт" с действителното разделение на Украйна. Или въз основа на преговори ще бъде подписано официално мирно споразумение, като Киев ще бъде принуден да направи значителни териториални и политически отстъпки.

Още: Новият голям враг на Украйна: Умората на Запада

Защо отново няма промяна на украинския фронт?

Ако се вслушате по-внимателно в общия политически шум, можете да разберете някои неща. Шолц например се надява, че Владимир Путин "ще се вразуми" в един момент. Еманюел Макрон говори за някои нови споразумения, постигнати с Кремъл по въпросите на европейската сигурност. В същото време Берлин и Вашингтон сериозно се опасяват, че Владимир Путин ще реши да предприеме активни стъпки към ядрена ескалация, ако положението на руската армия стане катастрофално и заплахата от военно поражение вече е много близо. В такъв случай точката, от която няма връщане, може да бъде по-специално загубата на Крим от Русия. Фактът, че Украйна може да използва ракети с голям обсег, за да атакува инфраструктура и логистични маршрути, свързващи Крим с Русия, е решаващ аргумент срещу Запада да доставя такива ракети.

Освен това Запада се страхува, че Русия е способна рязко да дестабилизира ситуацията поради възможни военни неуспехи. Провалът на военната кампания би бил голяма политическа опасност за Владимир Путин. Абсурдът на ситуацията е: нито германското правителство, нито администрацията на САЩ допускат, че след напускането на Путин може да се очаква някаква корекция на курса от Русия.

Не на последно място, вътрешнополитическите – или по-точно електорално-политическите – фактори са основната причина за несигурността на много западни правителства. Страхът от военна конфронтация с Русия е широко разпространен, други кризи и проблеми се усещат, а подкрепата за Украйна отслабва с продължаването на боевете. Призивите за "мир чрез преговори" стават все по-силни. Това се оказва опасна ситуация за Зеленски: докато Владимир Путин върви уверено напред, Джо Байдън и Олаф Шолц правят всичко възможно да избегнат свързването на политическото си бъдеще с Украйна. В това отношение също имаме работа с явно асиметричен конфликт.

Още: "Не става само с танкове": Украйна се нуждае от боеприпаси, сапьори и персонал

Най-късно през пролетта на следващата година ще започне решителната фаза на руско-украинския конфликт. Тогава ще стане ясно по кой от трите възможни сценария ще се развият събитията: Това ще бъде или ново настъпление на руските войски, или по-успешно контранастъпление на Украйна, или напълно закостеняла позиционна война. Успехът на Украйна все още изглежда възможен.

Десет факта, които трябва да се имат предвид, когато се говори за ситуацията с Украйна

1. Замразяването на военните операции на сегашната фронтова линия означава обричането на Украйна на горчиво поражение. На първо място, това се отнася до загубата на югоизточните територии на Украйна с техните пристанища на Азовско море. Мариупол е особено важен. Ако конфликтът замръзне, украинското население ще бъде напълно деморализирано. Доверието в свободния свят ще бъде силно подкопано. Милиони украинци ще се стекат на Запад, защото за тях вече няма да има бъдеще в собствената им страна.
2. Такава победа в мащаба на цялата арена на световната политика може да даде на Владимир Путин очевиден сигнал: Запада е отслабнал и се оттегля. Той се опасява от заплахата от военна ескалация. Той не е готов да вземе страната на тези, които споделят неговите ценности и искат да му принадлежат. А какво послание ще бъде изпратено до Китай и Иран?
3. За тандема ЕС-НАТО всеки "компромисен" мир ще има катастрофални последици. В крайна сметка всичко това ще доведе до загуба на единството, когато стане ясно, че не можем да разчитаме един на друг. Ще възникнат взаимни упреци и ще се засили недоверието към Берлин, особено в Централна и Източна Европа. Това ще доведе до засилване на центробежните тенденции в западния Алианс и ще бъде истински празник за Кремъл и най-вече за Китай.
4. Също толкова важно: какво означава анексирането на големи територии към Русия за техните жители? Всички те ще преминат през процеса на русификация, а тези, които се противопоставят, могат да бъдат подложени на определени санкции от държавната машина.
5. Ако говорим за последствията не само за Украйна, тогава трябва да подчертаем следните точки. Най-отвратителното чувство за Запада е да разбере, че няма самочувствие, а има пълно неверие в собствените способности. Как би могло да бъде иначе, ако Вашингтон и Берлин изхождат от факта, че съюзът на Украйна, НАТО и ЕС няма да може да надделее в тази конфронтация? Когато искат да дадат решителен отпор на врага, те се държат различно. Смелото обещание на Чърчил за "кръв, пот и сълзи" засега засяга само Украйна. И трябва да има готовност да поставим на карта нашия просперитет, нашата финансова сила и нашия индустриален потенциал.
6. Отказването на Украйна от ясна перспектива за присъединяване към НАТО означава даване на предимство на Владимир Путин. Това му гарантира фактическото право да наложи вето върху разширяването на Алианса в постсъветското пространство. Това е сигнал, че Запада не е готов да се ангажира да подкрепя Украйна в бъдеще. Ако Путин се почувства достатъчно силен, може да направи нов опит да анексира някоя друга територия или дори да направи цяла Украйна своя марионетка. Защо след това да не насочи вниманието си към Грузия или Молдова?
7. Да не се даде конкретика относно възможността Украйна да се присъедини към НАТО означава да се даде очевиден сигнал на Киев. Може да се разбере така: вие защитавате нашата сигурност, но ние не искаме да защитаваме вашата. А за Владимир Путин това е сигнал, че не трябва да се отказва от целта си да върне Украйна в руската зона на влияние. Дори ако Украйна в крайна сметка трябва да направи териториални отстъпки, присъединяването към НАТО ще бъде още по-важно за частта от нея, която остава под контрола на Киев. Струва си да припомним, че Федерална република Германия стана член на НАТО, докато руските войски все още бяха разположени в Източна Германия.
8. Дори ако всички са съгласни, че преговорите с Русия са необходими, няколко други неща освен териториалните загуби на Украйна ще бъдат претеглени на везната. На първо място, това се отнася до санкциите, които според някои оценки могат да окажат силно въздействие върху Русия в дългосрочен план. В по-широк смисъл това се отнася до въпросите за условията, при които ще се възобнови икономическото сътрудничество. Някои групи в руското общество, включително олигарсите, не искат окончателно скъсване с Европа.
9. Остър е и въпросът за изплащането на компенсации на Украйна. Защо Европа от самото начало се държи така, сякаш се разбира, че Русия ще се освободи от това задължение? Да не говорим за наказателното преследване на руски високопоставени военни и политически фигури. Все още имаме много лостове за натиск на наше разположение.
10. Не на последно място, трябва да се помни фактора време. Нашата хронична мудност неведнъж е ставала причина Русия да получи достатъчно време да се прегрупира, да заобиколи санкциите, да попълни резервите и да натрупа сили за нови настъпления. Много украинска кръв беше пролята. В една продължителна война на изтощение Русия има значително предимство, отчасти поради политическата несигурност на Запада относно собствените си действия и проблеми, осигуряващи на Украйна адекватна подкрепа през годините.

Това, което следва, е, че Запада трябва сега – тоест през следващите няколко месеца – решително да постави всичко на карта, за да промени ситуацията на бойното поле в полза на Украйна: трябва да бъде унищожен руският военен потенциал и да се даде на Украйна възможността да заеме достатъчно силна позиция за преговори. Колкото по-далеч може да отблъснат руските войски, толкова по-добре. Ако Запада реши да не прави това, не само Украйна ще плати висока цена.

Позиция: Запада не помага достатъчно на Украйна и я обрича

Източник: Ралф Фюкс, за Spiegel. Фюкс е директор на Zentrum Liberale Moderne, мозъчен тръст и дискусионна платформа в Берлин. Наскоро тръстът беше обявен от руските власти за "нежелана чуждестранна организация". Фюкс е дългогодишен член на Зелената партия.

Превод: Ганчо Каменарски