България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Илия Бешков е българският художник, който рисуваше това, в което вярваше. Карикатурист, илюстратор, публицист и оратор, Бешков остава в историята като един от първите ни графици и ненадминат майстор в рисуване на женското тяло.
Краки биографични данни
Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в плевенското село Долни Дъбник. Първоначално решава да учи право и следва 2 години в Юридическия факултет на СУ. През 1926 година завършва Художествената академия, където учи живопис при проф. Маринов. През 1939 г. заминава за Париж като стипендиант от академията.
Приживе талантливият Бешков заявява многократно, че един художник не трябва да рисува това, което може, а това, в което вярва. И с всяка една своя творба той доказва точно това.
Снимка: Wikipedia
Творчество и отличия
През 1922 г. в пресата излизат неговите политически карикатури. Буйният му нрав не се примирява с нито една власт. С типичния за него безпощаден хумор Бешков се прицелва във фашизма.
Когато е обявен за "патриот", той гордо заявява: "Просто бих бил нещастен далече от България – това е чист егоизъм".
Бешков е арестуван два пъти. Първият път е през 1923 г., когато участва в юнското въстание. Две години по-късно е арестуван заради априлските събития. От 1925 г. сътрудничи на в-к "Пладне". От 1930 г. членува в дружеството "Родно изкуство".
Още: От берачка на банани до срещи с крале: Невероятната история на първата българска пътешественичка
Снимка: Wikipedia
През 1938 година Илия Бешков организира в София своята първа и единствена самостоятелна изложба. В периода 1940-1941 година работи като редактор на в. "Стършел".
Четири години по-късно започва да преподава рисуване, илюстрация и оформление на книгата в Национална художествена академия. Бешков завежда катедра "Графика" и остава на този пост до края на живота си.
Част от званията, с които е удостоен, са: Народен художник, Лауреат на Димитровска награда I степен, Лауреат на Берлиновата награда.
Още: Художничката, която никога не подписа нито една картина: Гениалната и отхвърлена Славка Денева
Негово дело е и графичното оформление на любими български детски книжки - "Крали Марко", "Хитър Петър", "Ането и Тошко Африкански", както и на стихосбирките на Дора Габе и "Листило клонче" на Йордан Стубел.
Илия Бешков умира на 23 януари 1958 г. в София.
