Защо държава, богата на петрол като Ирак, има проблем с тока?

Наред с всичко това, обществото е ядосано и заради режима на тока и недостига на енергия в населени места. Стигна се дотам, че работниците в рафинериите нямаха работещи климатици в домовете си при близо 40 градуса жега - за разлика от домовете на техните по-богати граждани. Тези протести сериозно разклатиха политическия живот в страната. Те не получиха нужната видимост, заради войната срещу „Ислямска държава“, но реално са една от причините за последвалото сътресение в кабинета на премиера Хайдар ал Абади и вероятно ще предизвикват в обществото много повече недоволство в бъдеще.

Най-малко 10 загинали и 20 ранени след атака на атентатор-самоубиец в Багдад

Най-малко 10 души загинаха в резултат на експлозия, причинена от атентатор-самоубиец на контролен пост в иракската столица Багдад, пред...

Прочети повече

Защо държава като Ирак, чиито недра крият огромни залежи от петрол и би трябвало да обезпечава нуждите си, има проблем с електроенергията дотам, че трябва да се съкращава? Само въпрос на корупция? Може би, но не съвсем.

Войната в Залива през 1991 година пренаписа до голяма част съвременната иракска история. По време на войната е бомбардирана и унищожена електрическата мрежа на страната до такава степен, че тя не е възстановена напълно до днес заради последвалите санкции. Това е една от основните причини сега електрозахранването да е така слабо в днешен Ирак.

43-дневната въздушна кампания на водената от САЩ коалиция започва удари на 17 януари 1991 година. Войната вече е започнала на 2 август 1990 година. По това време, американски официални лица настояват, че атака ще е само срещу транспортни и военни цели. Когато са поразени ключови инфраструктури, официално се твърди, че това не е преднамерен удар, но реално не е така. Стратегическата бомбардировка е насочена не само към парализиране на армията на Ирак, но и за да унищожи инфраструктурата на страната. Докато първа цел на тези действия е да накарат Ирак да напусне територията на Кувейт, Вашингтон се надява разрушението да доведе и до свалянето на Саддам Хюсеин.

Следвайки тази стратегия, електрическата мрежа на Ирак е унищожена. Първо, метални листове падат върху електроцентрали, което предизвиква късо съединение в системата и причинява спиране на тока. След това са бомбардирани 28 централи с 215 въздушни удара. Национална мрежа е извън строя още през първата седмица на войната.

Ефектите на бомбардировките стават очевидни след като приключва войната. През март 1991 година, ООН изпраща екип в Ирак, за да проучи пораженията. Екипът заявява, че ситуацията е „близко до апокалиптична“ и „Ирак е върнат обратно в прединдустриалната епоха“. Липсата на електричество парализира обществото – няма достатъчно енергия дори за изпомпване на течаща вода. Има недостиг на вода за пречиствателни станции, а това довежда до разпространение на болести. Доклад на Харвард показва, че 4 месеца след войната в Ирак е възстановена едва 20% от електрическата мрежа преди конфликта. По първоначални изследвания от онова време, с външна помощ Ирак може да възстанови пораженията по електроснабдяване най-малко за 5 години. Това не се случва заради международните санкции над Ирак до момента на инвазията през 2003 година, когато е свален Саддам Хюсеин.

Ирак е ликвидирал помощник на водача на ИД Абу Бакр ал Багдади

Иракските сили за сигурност са ликвидирали помощник на водача на терористичната организация "Ислямска държава" (ИД) Абу Бакр ал Багдади...

Прочети повече

Заради разбитата инфраструктура, Ирак е принуден да предприема драстични мерки и като резултат в малките градове се появява глад. Населението постепенно попада и под влиянието на радикални групи, призоваващи за отмъщение. Тяхната дейност става под погледа и вероятно помощта на държавните институции, които виждат в това възможност за консолидация на разклатените позиции след войната.

До 2003 електрическата мрежа е изградена, но заради санкциите инфраструктурата е под нужното ниво. Новите сражения, военните поражения, плячкосването, сриват отново мрежата. Иракското общество има големи надежди, че САЩ ще се заемат с изграждане на нова мрежа, но Временното коалиционно управление се фокусира върху огромни проекти с чужди компании, които ще отнемат години, за да бъдат завършени. Междувременно, бунтовническите атаки ескалират срещу новото правителство, което от своя страна вече е започнало „лов на вещици“. Бивши баасисти и сподвижници на Саддам се включват в редиците на крайни организации, включително Ал Кайда в Ирак – днешната „Ислямска държава“. Заради нападенията и лошото планиране възстановяването на мрежата е саботирано и електроенергията продължава да бъде лукс за мнозина иракчани.

Производството и мощността до една степен се възстановяват все пак, но не в размер достатъчен, за да се справи с потреблението и търсенето. Това довежда до постоянни спирания на тока, особено през летните горещи месеци, което доведе до неспирни протести от 2015 насам…

Ирак все още е далеч от времето, когато ще реши проблема с електрическата си мрежа, който започва с Войната в Залива през 1991 година. Вашингтон иска да подкопае Саддам със смазване на електрическата мрежа, но надеждите за преврат не се материализират, а мрежата никога не е възстановена напълно. На 2 август тази година се отбелязаха 26 години от Първата война в Залива. А протестиращи в Багдад се шегуват, че по улиците е по-хладно от домовете им…

Автор: Руслан Трад

Американският военен министър се появи без предупреждение в Ирак

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър пристигна на необявена визита в Ирак, съобщи телевизия „Ал Джазира”. По информ...

Прочети повече