X
 
 

Уникална седемглава ламя с корони може да бъде видяна в НИМ

782 0
photo of Уникална седемглава ламя с корони може да бъде видяна в НИМ
Снимка: НИМ
След реставрация в Националния исторически музей вече може да бъде видяна уникална каменна пластика с изображение на седемглава ламя с корони от ХIX век. Плочата е била част от външната украса на църквата „Св. Атанасий“ в с. Белополяне, Ивайловградско. Постъпила е за реставрация в НИМ и след приключване на възстановителните работи временно е изложена в музея.

Черквата „Св. Атанасий" в с. Белополяне е построена 1838 г. и е забележителен представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX век. Постройката е типична трикорабна едноапсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интерес представлява и интериорът на църквата, който е оригинален със своята двуетажна галерия. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като сред най-ценните са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим.

Тракийските съкровища се завърнаха в Националния исторически музей

Най-известните златни и сребърни съкровища на България отново могат да се видят в Националния исторически музей. Те се завърнаха у дома...

Изработването на изключителната каменна пластика с изображение на седемглава ламя се отнася към XIX век, като произходът ѝ засега не е установен. Към момента съществуват поне две теории за нейната символика. Едната е свързана с библейското възприятие на сатаната, в образ на седемглава ламя със седем рога – олицетворение на злото и тъмните сили, съобщиха от НИМ.

Другата теория има и конкретни археологически аналогии от района на Ивайловград. През 2014 г. в „Мраморния град“, както са наричали още средновековната крепост Лютица, е открита луксозна бронзова шпора с позлата и стъклена паста, върху която са изобразени седем глави на лами. Шпората е била част от военна екипировка на конник, участвал в атаката срещу Лютица в края на XIII век. През 1274 г. между Константинопол и Рим е сключена уния за приемане на „Свето причастие”, като част от православния ритуал. Много православни християни отказват да изпълняват западните ритуали, поради което от Италия са изпратени наказателни отряди, нанесли тежко опустошение на множество храмове, манастири и села из цяла Тракия.

В руините на Лютица, в обгорелите пластове на историята се откриват сребърни монети на същите тези латински първенци, опустошавали българските земи в края на XIII век. В други жития латинците са били оприличавани директно със сатаната. По този начин в народната памет на Тракия е останал образът на седемглавата ламя с корони, които носят и характеристиките на западните корони, с остри като лъчи върхове. Корони посветени на седемте латински императора, коронясани в Константинопол и нанесли безброй щети на Балканите. Латинската империя управлява Константинопол от 1204 до 1261 г. След 1261 до 1383 г. латинските императори се водят в изгнание, тъй като византийските династи си връщат властта над „Царстващия град“. По този начин за 57 години има седем императори, коронясани в Константинопол, и те са представени като седем главя ламя с корони, която да напомня на миряните за многообразието на злото.

Темата за ламята присъства и в народното творчество. С нейната символика децата ще могат да се запознаят по време на занятия в Детският образователен център към НИМ.

Конкурсът за директор на НИМ се провали

Проф. Вера Бонева - единственият кандидат, останал в конкурса за директор на Националния исторически музей (НИМ), не е била одобрена да...

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.