Израел вероятно ще влезе в нова война с Иран преди декември, а може би дори по-рано, в края на август, прогнозира Foreign Policy. Иран очаква и се подготвя за атака. В първата война той възприе изчаквателна позиция, като постепенно увеличаваше интензивността на ракетните си атаки, защото предвиждаше, че конфликтът ще се проточи. Сега обаче Иран вероятно ще действа решително от самото начало, стремейки се да премахне всяко съмнение, че може да бъде принуден да се подчини на военното превъзходство на Израел.
В резултат предстоящата война вероятно ще бъде по-кървава от първата. Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп отново се поддаде на израелския натиск и се включи в конфликта, Съединените щати биха могли да се окажат въвлечени в пълномащабна война с Иран, която би направила войната в Ирак да изглежда като детска игра.
Войната, която Израел започна през юни, не беше единствено за ядрената програма на Иран. По-скоро тя имаше за цел да промени баланса на силите в Близкия изток, като ядрените възможности на Техеран играеха важна, но не и решаваща роля. Повече от две десетилетия Израел оказва натиск върху Съединените щати да предприемат военни действия срещу Иран, стремейки се да го отслаби и да възстанови благоприятен баланс в региона, който Тел Авив не може да постигне сам. Още: ОАЕ осъдиха изказване на Бенямин Нетаняху за "Велик Израел"
Освен отслабването на ядрената инфраструктура на Иран, Израел имаше три основни цели. Той се стремеше да въвлече Съединените щати в директен военен конфликт с Иран, да обезглави иранския режим и да превърне страната в друга Сирия или Ливан - държави, които Тел Авив може да бомбардира безнаказано и без американско участие. Поне засега има сериозни опасения, че американската намеса не е унищожила иранската ядрена програма и не я е върнала толкова много назад, че да има мир в дългосрочен период от време.
Ударите на Израел през юни бяха само частично успешни. Той би предпочел Тръмп да се ангажира пълноценно с бойни действия, насочени както към конвенционалните сили на Иран, така и към неговата икономическа инфраструктура. Но докато Тръмп подкрепя бързото и решително използване на военна сила, той също така изразява загриженост, че това може да доведе до пълномащабен конфликт. Стратегията му беше да атакува ядрените съоръжения на Иран и по този начин да ограничи ескалацията. В краткосрочен план тази стратегия не беше успешна, за голямо разочарование на Израел. Но в дългосрочен план тя позволи на Израел да се забърка в опасна спирала на ескалация.
Решението Израел да не надхвърля ограничените бомбардировки беше основната причина да се прекрати огъня. Израел понасяше сериозни загуби с всеки ден боеве. Противовъздушната му отбрана отслабваше, докато Иран успешно я пробиваше с ракети. Въпреки че Израел вероятно щеше да продължи конфликта, ако Съединените щати бяха използвали пълната си мощ, ситуацията се промени, когато стана ясно, че ударите на Тръмп са изолирани. Израел успя да въвлече Тръмп и САЩ във войната, но не и да ги задържи там.
Другите две цели на Израел обаче не бяха постигнати. Въпреки първоначалните успехи в разузнаването, като например убийството на 30 висши командири и 19 ядрени учени, той успя само за кратко да дестабилизира иранското командване. В рамките на 18 часа Иран смени повечето, ако не и всичките си командири, и започна масивен ракетен обстрел, демонстрирайки способността си да издържа на значителни загуби, като същевременно организира яростна контраатака. Още: И Турция осъди плановете на Израел за нови жилища на Западния бряг
Израел се надяваше, че първоначалните му удари ще предизвикат паника в иранския режим и ще ускорят неговия крах. Според „Вашингтон пост“, агенти на Мосад, владеещи персийски език, са се обаждали на висши ирански служители по мобилните им телефони в ранните часове на войната. Те са заплашвали да убият служителите и техните семейства, ако не направят видеоклипове, осъждащи режима и публично не се отрекат от него. Повече от 20 такива обаждания са били направени, докато управляващият елит на Иран все още се е възстановявал от огромните загуби. Няма обаче доказателства, че някой ирански генерал да се е поддал на тези заплахи. Иранският режим е останал единен.
Противно на израелските очаквания, убийството на висши командири от Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) не доведе до масови протести или въстание срещу Ислямската република. Вместо това, иранците – независимо от политическите си възгледи – се обединиха около знамето, ако не и около самия режим, докато вълна от национализъм заля страната.
Израел не успя да спечели подкрепата на онези, които не са съгласни с иранския режим. След близо две години геноцид в Газа и изненадваща атака срещу Иран насред ядрените преговори, само малък брой иранци – предимно от диаспората – имат положителни чувства към Израел.
Вместо да настрои населението срещу режима, Израел неволно успя да вдъхне нов живот в наратива на Ислямската република. И вместо да критикуват режима за инвестициите му в ядрена програма, разработването на ракети и подкрепата за мрежа от недържавни участници, много иранци сега се оплакват, че тези мерки не са достатъчни. Още: Европейският съюз призова Израел да не строи нови жилища на Западния бряг
„Преди бях един от онези, които протестираха и настояваха Иран да спре да изпраща войски в Ливан и Палестина. Но сега осъзнавам, че заплахите, пред които сме изправени, са глобални. Ако не успеем да осигурим надеждна защита в целия регион, войната може да ни сполети“, каза Наргес Баджогли, ирански професор в университета „Джонс Хопкинс“. Трудно е да се каже дали тази промяна ще продължи. Но в краткосрочен план израелските атаки изглежда са изиграли неочаквана роля за укрепването на иранския режим. Те помогнаха за увеличаване на вътрешната сплотеност и намаляване на пропастта между държавата и обществото.
Израел също не успя да превърне Иран в друга Сирия и да постигне устойчиво въздушно превъзходство без американска подкрепа. Макар че Тел Авив контролираше иранското въздушно пространство по време на войната, това не означаваше, че може да действа безнаказано. Иран отговори с изстрелване на ракети, които причиниха сериозни щети на Израел.
Без значителна подкрепа от страна на САЩ, включително използването на 25% от американските ракети-прехващачи THAAD само за 12 дни, Израел може би нямаше да е в състояние да продължи войната.
Това отваря вратата за евентуална нова израелска офанзива, заявиха министърът на отбраната Израел Кац и началникът на щаба Еял Замир. Юнската война беше само началото, каза Замир, и Израел сега „навлиза в нова фаза на конфликта“. Още: Израел преговаря с 5 държави, за да пресели там палестинците от Газа
Независимо дали Иран възобнови обогатяването на уран, Израел е решен да не му дава време да увеличи ракетния си арсенал, да възстанови противовъздушната си отбрана или да разположи по-модерни системи. Това е идеята зад стратегията на Израел за „косене на тревата“, която включва превантивни и многократни удари, за да се предотврати развитието на способности от страна на противниците, които биха могли да оспорят военното му превъзходство.
Това означава, че тъй като Иран вече възстановява военните си способности, Израел има стимул да действа възможно най-скоро. С наближаването на междинните избори за Конгреса в САЩ, политическите сметки около нова атака стават все по-сложни. Следователно удар може да се случи още през следващите месеци.
Именно този резултат иранските лидери се стремят да избегнат. За да разсее всякакви илюзии относно ефективността на стратегията на Израел за „косене на трева“, Иран вероятно ще нанесе силен и бърз удар в началото на следващата война. „Ако агресията се повтори, няма да се поколебаем да отговорим по-решително, по начин, който ще бъде невъзможно да се скрие“, пише иранският външен министър Абас Арагчи в социалната мрежа X. Иранските лидери считат, че цената, която Израел ще трябва да плати, ще е много висока. Ако това не бъде направено, ракетните възможности на Иран постепенно ще бъдат подкопани, оставяйки страната беззащитна. Още: Ядрено оръжие или оцеляване на режима: Иранският аятолах казал тежката си дума
Въпреки че юнската война не доведе до желаните резултати, изходът от следващата ще зависи от това коя страна ще действа по-бързо. Може ли Израел да възстанови противоракетната си отбрана по-бързо, отколкото Иран може да възстанови ракетните си установки и да попълни арсенала си?
Дали Мосад все още има значително присъствие в Иран или по-голямата част от ресурсите му бяха посветени на опитите за сваляне на режима по време на първата война? Дали Иран разбира по-добре как да пробие противовъздушната отбрана на Израел, отколкото Израел как да укрепи собствените си уязвимости? В този момент нито една от страните не може да даде окончателен отговор на тези въпроси.
Тъй като Иран не може да бъде уверен, че по-енергичен отговор ще неутрализира стратегията на Израел, е вероятно да преразгледа ядрената си позиция. Това е особено актуално сега, когато други механизми за възпиране, като Оста на съпротивата и ядрената неяснота, се оказаха неефективни.
Реакцията на Доналд Тръмп на втората война между Израел и Иран може да бъде определяща. Изглежда, че той не търси продължителен конфликт. Първоначалните му удари срещу Иран предизвикаха разрив в движението MAGA. 12-дневната война разкри и критични пропуски в ракетния арсенал на Съединените щати. Както Доналд Тръмп, така и бившият президент на САЩ Джо Байдън използваха значителна част от своите ракети-прехващачи в регион, който нито един от двамата счита за жизненоважен за основните интереси на страната си, пише Foreign Policy. Още: Директорът на Мосад пристигна в Катар: Нови преговори за Газа
Но като разреши първите удари срещу Иран, Тръмп попадна в капан, поставен от Израел. Не е ясно дали може да се измъкне от него, особено ако настоява за запазване на принципа за нулево обогатяване като основа на сделката с Техеран. Ограниченото участие вече не изглежда да е опция за Тръмп. Той ще трябва или да се ангажира пълноценно във войната, или да остане настрана. А избягването на участие ще изисква повече от обикновен отказ от действия – то ще изисква трайна съпротива срещу израелския натиск, нещо, за което Тръмп досега не е имал волята или силата да направи. Още: Десетки загинали палестинци: Подготовка на израелска офанзива в Газа?
Автор: Трита Парси
Превод: Ганчо Каменарски
