В средата на юни 2025 г. Израел започна внезапна и мащабна въздушна кампания от удари дълбоко в Иран, насочени срещу ядрени и военни съоръжения, висши командири и ядрени учени. Целта на операция "Изгряващият лъв" на израелските сили, дала началото на 12-дневната война (13-24 юни), бе да се спре Техеран по пътя към разработването на ядрено оръжие - нещо, което Ислямската република винаги е отричала.
Иран отговори с вълни от балистични ракети и рояци от дронове, насочени срещу израелски военни и населени места, и привлече в тези контраатаки регионалните си съюзници - "Хизбула" в Ливан, хутите в Йемен, "Хамас" в Ивицата Газа, проиранските милиции в Ирак и Сирия и др., известни като "Ос на съпротивата".
Още: Операция "Изгряващият лъв": Израел атакува Иран с удари по ядрени и военни обекти (ВИДЕА)
Съединените американски щати се намесиха, за да защитят активите на своите партньори от Израел, като нанесоха удари по ключови ирански ядрени обекти - Фордо, Натанз и Исфахан. Под силен дипломатически натиск, предимно с посредничество на САЩ, страните се споразумяха за прекратяване на огъня след 12 дни на интензивни трансгранични удари. Боевете доведоха до значителни жертви, физически щети на военната и гражданската инфраструктура, разселиха десетки хиляди цивилни и промениха изчисленията за възпиране в Близкия изток. А според оценка на Пентагона ядрената програма на Техеран е била върната назад в развитието си поне с една година.
Снимка: ядреният обект във Фордо, Getty Images
Как се стигна до войната между Иран и Израел?
Напрежението между Израел и Иран ескалираше от години чрез сблъсъци, кибератаки, тайни саботажи и целенасочени убийства на учени и командири. Израел постоянно посочваше ядрената програма на Ислямската република и регионалните "проксита" на Техеран като екзистенциални заплахи, а Иран представяше отговорите си като ответни мерки.
До 2025 г. и двете страни бяха изградили обширни способности за нанасяне и противодействие на удари: Израел - с въздушни сили с голям обсег, прецизни боеприпаси и тайни оперативни агенти, а Иран - с големи запаси от балистични и крилати ракети, както и дронове.
Още: Израел успя да убие командира на Иранската революционна гвардия (ВИДЕО)
Спред анализатори стратегическата обстановка – ядрени опасения, технологични постижения в областта на дроновете и прецизните боеприпаси, както и убеждението и от двете страни, че решителна операция може да бъде проведена бързо – е създала условията за светкавична ескалация.
Началото: израелските удари по Иран на 13 юни и реакцията на Техеран
На 13 юни 2025 г. Израел проведе серия от координирани удари срещу "ядрената, военната и ракетната инфраструктура" в Иран, по думи на представители на израелската армия. Атаката комбинираше явни въздушни удари с бързи реактивни самолети и прецизни боеприпаси с тайни саботажни операции, приписвани на Мосад и специалните сили. Твърдеше се, че те са унищожили голям процент от иранската противовъздушна отбрана (ПВО) още в началото на операцията.
Карти от независими източници и проследяване от отворени източници показваха десетки поразени цели в Централен Иран, включително обекти около столицата Техеран, Натанз и Исфахан. Иранските власти съобщиха за експлозии и щети в няколко провинции.
Снимка: Getty Images
Още: Иран: САЩ "скъпо ще си плати". Мосад са разбили тайно ПВО-то на Иран още преди седмици
Иран отговори с масирани ракетни и нападения с дронове през следващите дни. Техеран изстреля стотици балистични ракети и хиляди безпилотни апарати, насочени към израелски военни бази, населени места и критична инфраструктура. Израелската ПВО, включително батареите Arrow, Patriot и Iron Dome ("Железен купол"), пресякоха голяма част от въздушните цели, но някои бойни глави и отломки причиниха взривове, щети и жертви сред цивилното население в няколко града. Иран също така координира действията си със съюзнически групи (по-специално хутите в Йемен), за да отвори допълнителни фронтове.
Повратните моменти: намесата на САЩ
Няколко събития белязаха важни повратни моменти в ескалацията и деескалацията на конфликта.
Тайни операции и убийство на лидери: В началото на войната Израел уби няколко висши ирански военни и ядрени учени. Някои доклади сочат, че Израел е убил около 25 висши ирански командири, включително висши генерали като началника на Генералния щаб и високопоставени командири от Ислямската революционна гвардия. Други оценки стигат до около 30. Според Израел броят на убитите ирански ядрени учени е 11, като някои правозащитни организации цитират и числото 14. Техеран обяви, че 1062 души са били убити по време на войната с Израел, включително 786 военни и 276 цивилни. Всичко това подкопа командната структура на Техеран.
Още: "Израелски ефект": Командирът на най-елитните ирански части също е мъртъв
Масови въздушни удари и убити цивилни: Масовите удари на Иран по израелска територия нанесоха щети на цивилната инфраструктура и раниха цивилни. Израелските власти съобщиха за десетки загинали и хиляди ранени по време на конфликта. Иран съобщи за тежки загуби сред собствените си сили и инфраструктура.
Прякото действие на САЩ: Американските сили предприеха действия за прехващане на някои ирански ракети и нанесоха удари по най-важните ядрени обекти на Ислямската република на 22 юни. Това се случи след дълги закани от страна на президента Доналд Тръмп, който искаше иранците да се върнат на масата за преговори по ядрената програма.
Снимка: Getty Images
В крайна сметка Щатите пуснаха цели 12 противобункерни бомби GBU-57A от 6 бомбардировача B-2 по съоръженията за обогатяване на уран във Фордо - там, където Иран извършва дейността си на стотина метра под земята. Според The New York Times американските стелт бомбардировачи са летели 37 часа от базата си в Мисури за реализиране на операцията в планинския ирански район. Отделно, САЩ използваха и крилати ракети "Томахоук" при атаката, като Fox News уточнява, че са били изстреляни 30 ракети по иранските ядрени обекти в Натанз и Исфахан. В Исфахан има изследователски ядрен реактор за тежка вода, който може да произвежда плутоний, докато в Натанз също има центрофуги за обогатяване на уран, както и във Фордо.
Още: САЩ атакуваха Иран: 12 бункерни бомби удариха най-важния ирански ядрен комплекс Фордо
След тези удари Тръмп повтаряше, че е постигнат голям успех и че иранската ядрена програма е била "изтрита" от лицето на Земята. Оказа се обаче, че тя е просто забавена, а и остава мистерия дали иранците са успели да демонтират турбини и да изнесат уран в други обекти - преди атаките се виждаха (по-късно на сателитни снимки) множество превозни средства около основните съоръжения.
CNN is now reporting that 6 B-2A “Spirit” Long-Range Stealth Bombers with the U.S. Air Force dropped a total of 12, not 6, GBU-57A/B MOP (Massive Ordnance Penetrator) 30,000lb “Bunker Buster” Bombs on the Fordow Nuclear Facility in Central Iran. In addition, U.S. Navy submarines… pic.twitter.com/oK5FvL0dAW
— OSINTdefender (@sentdefender) June 22, 2025
Ролята на САЩ усложни динамиката на конфликта и увеличи натиска както върху Техеран, така и върху Израел да отстъпят, за да се избегне по-широка война.
Footage which appears to show several BGM-109 “Tomahawk” Land-Attack Cruise Missiles (TLAMs), launched by U.S. Navy submarines in the Middle East, striking the Isfahan Nuclear Facility tonight in Central Iran. pic.twitter.com/2BrE7YpFCg
— OSINTdefender (@sentdefender) June 22, 2025
Прокси война в Близкия изток: Хутите и други прокси сили на Иран изстреляха балистични ракети в подкрепа на Техеран. Имаше и ограничени инциденти, засягащи Сирия, Ливан и иракското въздушно пространство. Няколко държави от Персийския залив и региона повишиха нивото на тревога и преместиха своите военноморски и военновъздушни сили, за да предотвратят конфликти и да защитят морските пътища.
Още: Ядрено оръжие или оцеляване на режима: Иранският аятолах казал тежката си дума
Международни реакции и дипломация
Глобалната реакция дойде веднага. Още в началото на войната САЩ преместиха военноморски и военновъздушни сили в региона, публично и в частен план са притискали двете страни да деескалират конфликта, посредничиха и в задкулисни преговори, които в крайна сметка доведоха до прекратяване на огъня.
Европейските държави призоваха за сдържаност и незабавно създаване на коридори за хуманитарна помощ.
Русия и Китай призоваха предимно за преговори и въздържаност, докато регионалните играчи се разделиха – някои държави от Персийския залив се опитаха да ограничат разпространението на конфликта, а други се подсигуриха, като тихо подготвиха планове за извънредни ситуации.
Още: Тайна визита: Ирански учени посетили руски ядрени обекти преди войната с Израел
ООН призова за незабавно прекратяване на атаките срещу цивилни и предупреди за риска от по-широка регионална война.
В крайна сметка натискът на САЩ, включително директни възпиращи действия и дипломатическо влияние, беше решаващ за постигането на временно примирие на 24 юни.
Снимка: ядреният обект в Натанз, Getty Images
Примирието и последствията
На 24 юни Израел и Иран се съгласиха на примирие. Паузата изглеждаше крехка. Никоя от страните не подписа официален договор, а вместо това споразумението беше неформално прекратяване на големи настъпателни операции, контролирано от трети страни и обвързано с взаимни стъпки за деескалация - например връщане на пленения персонал, спиране на атаки чрез посредници и мълчаливи гаранции срещу последващи тайни операции.
След примирието разследващите и наблюдателите започнаха оценка на щетите на място. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и други наблюдатели потърсиха достъп до засегнатите ядрени обекти, но Иран отказа да съдейства. В крайна сметка Техеран скъса отношенията си с МААЕ - иранският парламент прие закон за преустановяване на сътрудничеството с агенцията, което на практика забрани на инспекторите да влизат в повечето ядрени обекти, освен ако не са изрично одобрени от Върховния съвет за национална сигурност на страната. Това бе определено от Техеран като мярка за защита на суверенитета.
Още: Иран скъса с МААЕ, докато ядрената агенция се чуди къде е обогатеният уран
Агенцията и нейният Управителен съвет многократно призоваха Иран да възстанови пълния достъп и да предостави отчет за ядрените материали. Иран отхвърли тези призиви, освен ако не бъде постигнато ново споразумение, отхвърли и резолюциите, изискващи такъв достъп, като "незаконни и необосновани".
В крайна сметка преговорите за иранската ядрена програма затънаха - през ноември Иран обяви, че не бърза да се върне на масата със САЩ. Месец по-рано Техеран официално се оттегли от споразумението от 2015 г., официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), съгласно което международните санкции бяха отменени в замяна на ограничения върху ядрената програма на Ислямската република. Така международното споразумение с Иран, предназначено да предпази света от разпространението на атомни оръжия, официално приключи. ЕС и ООН възстановиха санкциите срещу Техеран заради ядрената програма.
Още: Иран обяви официално прекратяване на 10-годишното ядрено споразумение
В политическо отношение войната засили краткосрочно твърдата позиция и на двете страни. Израелското ръководство определи операцията като стратегически успех, който е забавил иранската програма и е намалил способността на Техеран да прокарва влиянието си. Опонентите поставиха под съмнение оценките на разузнаването и дългосрочната целесъобразност на такава рискована атака. В Иран ръководството използва атаките и загубите, за да мобилизира националистическите настроения и да оправдае подновяването на инвестициите в ракетни и други военни способности, както и да засили мерките за вътрешна сигурност, включително арести на предполагаеми агенти и критици на режима. По-късно правозащитни групи сигнализираха за задържания и съдебни процеси срещу чужденци и лица с двойно гражданство, арестувани по време на войната.
Снимка: Getty Images
Иранският аятолах Али Хаменей запази властта си, но трябваше да се крие в бункер по време на войната. Доналд Тръмп няколко пъти го заплаши и намекна, че САЩ знаят къде се намира: Тръмп: Знаем къде се намира аятолах Хаменей, но няма да го убием, поне засега (ВИДЕО).
Анализатори междувременно предупреждаваха, че затишието между Израел и Иран може да се срине, ако някоя от страните възобнови тайните операции или ако ескалират атаките чрез посредници. И до днес напрежението между двете страни е на дневен ред, като от време на време се появяват твърдения за евентуална нова атака.
Още: След ударите по ядрената програма на Техеран: Неизбежен ли е нов военен сблъсък между Израел и Иран?
Войната в Ивицата Газа през 2025 г.
Изминаващата 2025 г. очерта ключова фаза във войната на Израел в Ивицата Газа - в момента тя е в състояние на действащо примирие между израелските сили и "Хамас", постигнато с посредничеството на САЩ, Египет и Катар. Въпреки това обаче Израел е изправен пред обвинения от международната общност за умишлено налагане на глад в анклава и за извършени военни престъпления, включително геноцид.
Самата война бушува от края на 2023 г., след като "Хамас" проби в Израел на 7 октомври, уби около 1200 цивилни и военни и взе над 200 заложници в Ивицата Газа. Това предизвиква масирана израелска военна кампания в палестинския анклав.
Още: Израел: Докладът на ООН за глада в Газа е изфабрикуван
Ранно примирие и подновяване на военните действия
През януари 2025 г. Израел и "Хамас" постигнаха споразумение за примирие в три фази и размяна на заложници след интензивни преговори, улеснени от посредниците от Катар, Египет и Съединените щати. Първата фаза включваше шестседмично примирие, при което "Хамас" освободи 33 израелски заложници. В замяна Израел обеща да освободи стотици палестински затворници и да започне изтегляне на войските си от населените райони. Сделката предвиждаше и по-голям хуманитарен достъп и завръщане на разселените цивилни в някои райони на анклава.
Снимка: Getty Images
Още: Израел и "Хамас" се споразумяха за примирие, Тръмп потвърди за напредък със заложниците
Споразумението беше структурирано така, че да прерасне във втора фаза – с по-нататъшно освобождаване на затворници и заложници и по-задълбочено изтегляне на израелските войски, и трета фаза, фокусирана върху дългосрочни политически преговори и възстановяване. Това крехко примирие обаче се оказа временно. До средата на март споразумението се провали. На 18 март 2025 г. Израел поднови офанзивата си, позовавайки се на липсата на достатъчен напредък в освобождаването на останалите заложници и продължаващите заплахи за сигурността. Това подновяване на нападенията доведе до тежки жертви и засилено разрушение в цяла Газа, което влоши и без това тежката хуманитарна ситуация.
Засилване на боевете и тежка хуманитарна катастрофа
След провала на примирието от януари боевете се засилиха и продължиха през пролетта и лятото. Израелските сили се съсредоточиха върху ключови градски центрове и стратегически коридори, навлизайки все по-дълбоко в Газа, включително с операции, целящи да разделят територията на две и да изтласкат укрепените позиции на "Хамас". Жителите на територията понесоха най-тежкия удар от разрушенията.
Към средата на 2025 г. повече от половината от населението на Ивицата Газа се сблъска с тежка продоволствена несигурност, а в някои части на анклава бяха регистрирани условия на глад. Блокадата, повредената инфраструктура и ограниченият хуманитарен достъп утежниха страданията.
Още: "Мълчанието е съучастие": Общественици призоваха държавата да признае геноцид в Газа
Международното мнение беше силно разделено - много държави и световни институции осъдиха хуманитарното въздействие на войната, докато други подчертаха аргументите на Израел за сигурността срещу "Хамас".
Снимка: Getty Images
Помощта не успяваше да задоволи нуждите на палестинците, а процентът на палестинските бежанци оставаше изключително висок. Удари по болници и атаки, вземащи още и още цивилни жертви, показваха, че от ситуацията сякаш няма изход. А обявената през август нова инвазия на израелската армия, съсредоточена върху град Газа, беше "черешката на тортата" в този ужасен сценарий: Израел започна новата инвазия в Газа: Палестинците вече бягат, натискът над Нетаняху е огромен.
Мирният план на Тръмп в края на 2025 г.
Едно от най-значимите събития през 2025 г. беше подкрепената от САЩ мирна рамка за Ивицата Газа, представена в края на септември от американския президент Доналд Тръмп и подкрепена от Израел, Катар, Египет и някои държави от Персийския залив. Това се превърна в централната мирна инициатива на годината – план от 20 точки, чиято цел бе да сложи край на войната и да промени бъдещето на Газа.
Първоначално Тръмп говореше как анклавът трябва да се превърне в Ривиерата на Близкия изток, но впоследствие администрацията му се съсредоточи върху реалната обстановка на място: Войната в Газа приключи, обяви Тръмп, и съжали, че няма Нобелова награда за мир.
Основните елементи на плана, който в момента е в действие, включват:
- Незабавно прекратяване на огъня и пълно прекратяване на военните действия: Двете страни трябваше да прекратят насилието веднага след официалното приемане на плана.
- Размяна на заложници и затворници: Всички израелски заложници (живи и мъртви) трябваше да бъдат върнати в рамките на 48–72 часа от влизането в сила на плана, а след това Израел трябваше да освободи хиляди палестински затворници.
- Израелско оттегляне до договорена линия: Израел трябваше да се оттегли до демаркационна линия, известна като „Жълтата линия“, която ефективно разделяше Газа на зони на контрол – израелски сили от едната страна и палестинско управление от другата.
- Демилитаризация и преходно управление: Газа ще е „дерадикализирана, свободна от терор зона“ с многонационален надзор и преходни управленски структури, които да заменят военната роля на "Хамас".
- Международни сили за стабилизация: Международните сили за стабилизация с мандат от ООН бяха упълномощени с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН от ноември 2025 г. да подкрепят сигурността, да обучават нови палестински полицейски сили и да надзирават демилитаризацията и възстановяването.
- Възстановяване и преустройство: Планът имаше за цел да възстанови разрушената инфраструктура на Газа с международна и регионална подкрепа и по желание да предложи пътища за по-широк израелско-палестински диалог относно държавността и политическите споразумения.
Още: "Работата не е свършена": Тръмп обяви началото на втория етап от плана му за Газа
Снимка: Getty Images
Преговорите, които доведоха до този план, включваха интензивна дипломатическа дейност в Египет, по-специално в Шарм ел-Шейх. Въпреки това много подробности – особено по отношение на графиците, прилагането на примирието и прехода на управлението – остават спорни.
Предизвикателствата пред мира в Газа
Мирният план достигна своя връх с второто споразумение за прекратяване на огъня, което влезе в сила през октомври 2025 г. Израел и "Хамас" се съгласиха на първата фаза, с което на 9 октомври официално приключиха мащабните военни операции. До средата на октомври бяха освободени всички останали живи заложници, включително последните 20 пленници, държани от "Хамас", и от Израел бяха пуснати хиляди палестински затворници.
Примирието донесе предпазливо спокойствие в региона, позволявайки значителна част от хуманитарната помощ да започне да постъпва в Газа след години на блокада и обсада. През годината САЩ и Израел бяха критикувани остро заради агенцията, контролирана от двете държави, която разпределяше помощите в анклава. Според правозащитни организации храна, лекарства и други жизненоважни продукти не са достигали до хората така, както трябва. Имаше и данни за убити палестинци, докато чакат на опашки за храна.
Що се отнася до хуманитарната страна на войната, българинът Марин Маринов, който работеше за ООН, загуби живота си на 19 март в Ивицата Газа. Според данни на ООН израелски танков снаряд, използван при атака, го е убил: Ямбол си взима последно сбогом с българина, загинал в Ивицата Газа.
Примирието остава крехко. Израелските сили останаха разположени по по-голямата част от "Жълтата линия", контролирайки ефективно над половината от Ивицата Газа, въпреки целта на плана за оттегляне.
Нарушенията на примирието продължиха - сблъсъци, целенасочени убийства (включително на висши командири на "Хамас") и инциденти отвъд границата се случваха често и стабилността си остава заплашена.
Снимка: Getty Images
Доставките на хуманитарна помощ останаха под договорените нива. Продължи сериозният недостиг на храна, гориво и медицински консумативи.
Изпълнението на следващите фази — включително пълно изтегляне на Израел, демилитаризация, стабилно управление на Газа от Съвет за мир, възстановяване — зависи от продължаване на преговорите и международното сътрудничество.
Извън рамката, водена от САЩ, през 2025 г. се появиха и други предложения за мир и възстановяване. Арабските планове, предложени от Египет и други държави от региона, очертаваха поетапно възстановяване в продължение на няколко години, съчетано с разширен хуманитарен достъп и дългосрочни споразумения за сигурност. Те наблягаха на възстановяването на основната инфраструктура и услуги преди политическото уреждане.
Палестинските предложения предлагаха дългосрочни примирия от пет до седем години с размяна на затворници и заложници, изтегляне на израелските войски и трайно прекратяване на огъня като стъпка към политическо решение.
Човешката цена на конфликта през 2025 г. беше огромна - десетки хиляди палестинци бяха убити, като числата, публикувани от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от "Хамас", сочат над 70 000 жертви от началото на войната през 2023 г. Тук не се прави разграничение между цивилни и бойци на "Хамас".
Големи части от инфраструктурата на Газа – включително жилища, комунални услуги, здравни заведения и пазари – бяха унищожени или сериозно повредени през настоящата година.
Снимка: Getty Images
Изселване, риск от глад, епидемии и хроничен недостиг на гориво и лекарства тормозеха населението дори и след прекратяването на огъня.
Междувременно политическите пречки оставаха огромни. Израел настояваше за демилитаризация на Газа и предотвратяване на бъдещи атаки, докато "Хамас" и други палестински групи търсеха гаранции за сигурност, суверенитет и политически права. Създаването на преходна власт, приемлива за всички страни, способна да управлява Газа и да проправи пътя към политически преговори с Израел, се оказа спорно.
Още: Наш дипломат застава начело на ръководството на Газа?
