Ердоган успя - какво ще се промени в Турция?

Според информация на в. "Хюриет" 51,3% от над 58 млн. избиратели са гласували с "да". Това е с около 1,3 млн. гласа повече от отговора "не". Вотът "не" печели в Истанбул, Анкара и Измир с 51,3%, 51,1% и 68,8%. При вота от чужбина 59,27% подкрепят референдума и Ердоган, 40,73% са против. Само в Германия подкрепата за "да" е още по-висока - 63,19% (269 036 гласа) срещу 36,81% (157 467 гласа). В Холандия "да" взема 69,93% (47 911 гласа), а "не" - 30,07% (20 602 гласа). В САЩ обаче 83,26% от турците са казали "не", но това са само 16 719 гласа. Избирателната активност на референдума е над 84%.

Съществуват пет насоки, по които положителният вот на референдума може да оформи Турция по нов начин.

Повече или по-малко сила?

Реджеп Ердоган ще се наслади на по-големи правомощия, ще може да назначава министри и ще разполага с цялата бюрокрация централизирано в рамките на президентския дворец. Противниците му се притесняват, че при новата система ще липсва "контрол и баланс", заради даването на еднолична държавна власт.

Новата система ще бъде въведена през ноември 2019 година, когато президентските и парламентарни избори ще се проведат едновременно. И макар часовникът да тик-така наобратно, тъй като Ердоган встъпи в длъжност през 2014 година и би могъл да се задържи на тази позиция най-късно до 2024 година според досегашните законови правила, измененията ще му позволят да остане на власт до 2029 година.

Въпреки многократните сигнали на критиците, че е опасно изпълнителната власт да е в ръцете на един човек, турският държавен глава не допусна перспективата за отрицателен вот. И спечели, макар и не с невероятно голяма преднина, както предполагаше пропагандната му машина.

Интеграция или дезинтеграция на ЕС?

Отношенията между Турция, дългогодишен кандидат за членство в Европейския съюз, и партньорите от блока, удариха дъното по време на агитационната кампания. Пример са действията на Германия и Холандия, които забраниха турските митинги, а Реджеп Ердоган обвини европейските власти в нацизъм.

Той вече каза, че отношенията със Стария континент ще бъдат сложени на „масата“ много скоро след 16 април. Междувременно се закани за връщане на смъртното наказание в страната, което автоматично би сложило край на процеса по присъединяване.

В спора с ЕС Ердоган облече дрехите на жертва и обвини страните-членки в ксенофобия. Според него Турция никога няма да влезе в общността, защото не е християнска. Сега остава да се види дали Турция ще се включи в създаването на алтернативни на ЕС стратегически организации, включително с Русия?

Мир или война?

За какво ще гласуват в Турция на 16 април?

Напоследък най-коментираната тема в Турция е свързана с поправките в основния закон на страната. Предвижданите промени в турската конст...

Прочети повече

Ердоган е първият турски лидер, предприел мирни преговори с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Прекратяването на огъня обаче остана в историята през 2015 година и оттогава се води нова кампания за унищожаване на формацията не само в Турция, но и в Близкия Изток.

При повече правомощия, президентът би могъл да предприеме крачка към ново примирие или пък точно обратното – да започне по-агресивна битка. Според анализатори като Аслъ Айдънтабаш от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), по-вероятното е сега Ердоган да се чувства принуден да отстъпи и да върне страната си към мирния процес. Други предричат отварянето на нови фронтове за унищожаване на ПКК, особено по отношение на лагерите ѝ в Северен Ирак.

Помирение или поляризация?

Изключително разнообразното общество на Турция беше ярко поляризирано по време на мандата на Ердоган като министър-председател и президент от 2003 година насам. Той има навика да демонизира опонентите си и вероятно ще обвини гласувалите с "не" в подкрепа на ПКК и живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен. Точно него Анкара вини и за проваления опит за преврат от 15 юли миналата година.

Според автора на предстоящата книга „Новият султан“ Сонер Чагатай, „половината страна го мрази, а другата половина е влюбена в него и тъкмо тук се крие кризата на днешна Турция“.

Барикади и държавни пречки - ежедневието за активистите, които са против Ердоган

Барикади и дълго време за разрешение за официално провеждане на кампания против референдума за промяна на турската конституция – ...

Прочети повече

Икономически растеж или упадък?

Пазарите предпазливо очакват „да“ и се надяват това да донесе така необходимата на страната икономическа стабилност. Финансовите експерти прогнозираха растеж при благоприятен за президента изход от референдума.

В средносрочен план обаче перспективите са много по-несигурни и някои икономисти се опасяват, че това ще доведе до още по-дълбоки демографски дефицити в Турция, по-осезаема поляризация в обществото и пропаст между бедни и богати, загуба на ентусиазъм за реформи.

Положителният вот вероятно ще "утеши" пазарите в най-близко бъдеще, но турските ценни книжа няма да се търгуват на по-високи цени и растежът ще остане слаб. „За дългосрочните последици можем само да гадаем“, казват специалистите от BGC Partners в Истанбул.

Източник: АФП. Превод: БГНЕС