Синайският полуостров е ничия земя. Това заявиха служители на израелските сили за отбрана в понеделник, като подчертаха, че най-големият проблем на Израел е черната дупка, в която страната е потънала от гледна точка на разузнавателната информация за региона.
В Ивицата Газа Израел е изправен пред вражески сили, състоящи се от организирани и структурирани терористични групи – „Хамас”, „Ислямски джихад”, „Комитетите за народна съпротива”, докато на Синайския полуостров ситуацията е доста по-различна. Всъщност в Ивицата Газа са събрани групи, които са свързани от обща идеология, но които иначе нямат много общо помежду си.
В палестинската територия израелските сили за отбрана могат да идентифицират източника на финансиране на различните групи и да изградят „дърво” с отделни клони за различните организации, техните връзки и религия, докато в Синай това е невъзможно, защото всяка група произлиза от различен клан, град и идеологическо движение.
Терористите там, повечето от които са местни бедуини, са свързани от нищетата, която допринесе за общото радикализиране на общностите, живеещи на Синайския полуостров.
Другият проблем на Израел е, че от няколко десетилетия страната се въздържаше да събира информация за полуострова, и то с основателна причина – Израел сключи мирно споразумение с Египет. Сега обаче, заради продължаващата анархия в Египет, Израел наблюдава не само какво се случва в Ивицата Газа, но и това, което става на пясъчните дюни на югозапад.
Доказателство за това е големият брой на предупрежденията за терористична дейност, които израелските сили за отбрана и израелската агенция за сигурност са получили от южния фронт през последната година. А той е много по-голям от този на предупрежденията, идващи от Ивицата Газа. Този факт е достатъчно красноречив, но истинският въпрос е какво всъщност може да направи Израел в този случай. Нищо особено. Въпреки че Израел призова египетския президент Мохамед Мурси към действия с цел незабавното поемане на контрола над Синайския полуостров, очакванията да се случи нещо значително не са много големи. Прословутата „Операция орел”, която египетската армия проведе миналото лято, мина и замина без големи последствия.
Израел обаче няма широко поле на действие на полуострова и това е голямата разлика между Синай и Ивицата Газа. В Газа израелските сили за отбрана са свободни да атакуват терористите, за които смятат, че организират нападения. Това не може да се случи на Синайския полуостров, където израелски удар би означавал нарушаване на египетския суверенитет, а вероятно и край на мирното споразумение между двете държави.
Какво обаче ще се случи някой ден, ако атака, подобна на тази, която беше извършена в неделя, завърши с успех за нападателите? Израел все още няма отговор на този въпрос, въпреки че по време на посещението си на мястото на атаката в понеделник премиерът Бенямин Нетаняху загатна какво би могло да се случи.
Заимствайки от обичайната си реторика за Иран, Нетаняху заяви: „Когато става въпрос за сигурността на израелските граждани, израелската държавата трябва и може да разчита единствено на себе си. Никой, освен израелските сили за отбрана и силите за сигурност, не може да поеме тази роля. Това ще продължи и занапред”.
Джерусалем пост
