Девет години по-късно Доналд Тръмп се завръща от Китай не само с празни ръце, но и почти с празни джобове, в които китайците му оставиха само няколко утешителни сделки и пакетче розови семена. Първото посещение на американски президент в Китай от девет години насам бележи ново състояние на нещата в отношенията между двете големи сили на планетата: паритет.
НА ЖИВО: САЩ и Китай са се споразумели за ядреното оръжие на Иран
Сериозно отношение
Когато Тръмп се завърна в Белия дом, мнозина очакваха той да вземе Китай сериозно през втория си мандат, като се има предвид, че Пекин е основният съперник на Вашингтон в надпреварата за глобално влияние. Но стъпките, предприети през първата година на втория мандат на Тръмп сведоха постигнатото до моменто почти до нула. Белият дом се скара със съюзници, които преди това искаше да привлече в коалицията за сдържане на Китай. В резултат на това държавното посещение, което се прави веднъж на мандат, беше практически неподготвено от американска страна - и многократно отлагано поради войната в Иран, в която Тръмп се намира в неловко положение. Докато слизаше от самолета на летището в Пекин, американският президент вече беше в по-слаба позиция от своя колега.
Още: Само за избрани. Иран ще обяви механизъм за управление на корабоплаването през Ормузкия проток
Визитата
След двата дни на Тръмп в Пекин, спокойно може да се каже, че Си и екипът му са били съвсем наясно с резултата, който са търсили, за разлика от американската страна. След посещението изглежда, че Китай е сила, равна на САЩ в световната йерархия. Пекин умело се възползва от предимството на страната си домакин – и то по начин, който остави у Тръмп най-приятните спомени. В публичните си изказвания на разговорите Си измисли нова формула за отношенията между Китай и САЩ: „Връзка на конструктивна стратегическа стабилност“.
Тръмп: Китай иска да купува петрол от САЩ
Тя все още се нуждае от конкретизация, но съдейки по изявленията на Си, Пекин разбира, че означава запазване на статуквото, избягване на негативни действия един срещу друг и търсене на компромис, като същевременно се признава реалността на съперничеството. Например, Си Дзинпин публично очерта една от червените линии: подкрепа на тайванската независимост и подкопаване на стабилността в Тайванския проток, коментира Медуза.ио.
Марко Рубио: Позицията ни за Тайван не се е променила, китайска инвазия би била грешка (ВИДЕО)
Стратегическа неяснота
На връщане към Съединените щати Тръмп заяви пред репортери, че няма да каже дали Америка ще се намеси от името на острова, ако Китай се опита да го анексира със сила. Това е завръщане към традиционната американска реторика за „стратегическа неяснота“ и значителна крачка напред за Пекин в сравнение с Байдън, който три пъти заяви, че Съединените щати ще бъдат готови да защитят статуквото в Тайванския проток със сила (въпреки че впоследствие съветниците му омаловажиха тези изявления).
Иран
Освен това, Тръмп остави впечатлението в Пекин, че Си Дзинпин гледа на иранския въпрос по същия начин като Вашингтон. Китай също не иска Техеран да се сдобие с ядрени оръжия и се застъпва за бързото отваряне на Ормузкия проток. Нищо от това не е новина, но дали Пекин е готов да направи нещо, за да убеди иранските власти да направят отстъпки, остава неясно – очевидно дори за самия президент на САЩ.
Сделките
Освен похвали и смътни обещания, Тръмп се завръща с няколко сделки: обещанието на Китай да купи 200 самолета Boeing (пазарът очакваше 500, така че акциите на компанията се сринаха с 4%), обещанията за внос на повече американски петрол и соя, както и евентуален разширен достъп на американските финансови компании до вътрешния пазар на Китай. Знаем за много от тези сделки само от думите на самия Тръмп – китайските власти и въпросните компании мълчат.
