Неразрешените въпроси около Иран

Иранските и западните преговарящи се приближават към сделка, ограничаваща иранския ядрен капацитет, въпреки че остават ключови въпроси за разрешаване.

В началото на ноември изглеждаше, че споразумението е сигурно, след като западни дипломати, включително държавният секретар на САЩ Джон Кери, пристигнаха в Женева, за да се срещнат с иранските представители.

Сега е ясно, че преговорите в Женева ще бъдат подновени на 20 ноември. Западни и ирански официални лица дадоха да се разбере, че работната рамка за ограничаването на иранския капацитет за създаване на атомно оръжие е обозрима.

Международната общност се опитва от години да убеди Иран да прекрати програмата си за обогатяване на уран, но опитите й не бяха увенчани с голям успех. Ниско обогатеният уран може да бъде използван за мирни цели, но високо обогатеният е неделима част от атомните бомби.

Въпросът за обогатения уран

По този повод Джим Уолш, експерт за Иран от Масачузетския технологичен институт, казва, че в основата на споразумението стои въпросът за обогатяването на уран. „Никой не иска Иран да има голям запас от уран, обогатен до 20%, който може бързо да бъде дообогатен до необходимото за произвеждане на бомба ниво”, казва Уолш. „Така че ако Иран спре да произвежда обогатен до 20% уран и ако предаде този, който вече е добил – ето това ще бъде голяма победа в усилията за ядрено неразпространение”.

Дарил Кимбал, ръководител на частната компания Асоциация за контрол над оръжията, казва, че 20-процентното обогатяване дава на Иран повече от това, което е необходимо за един обикновен реактор, но не достатъчно за оръжие.

„Западните нации искат също така да спрат въвеждането в експлоатация на допълнителни центрофуги в двете основни съоръжения – Натанз и Фордоу. Те се стремят още към унищожаването или предаването на съществуващия обогатен уран, както и може би на част от ниско обогатения уран, който иранците имат”, казва той.

Производството на плутоний

Джоел Рубин, експерт за Иран в специализираната в ядрените оръжия фондация Ploughshares Fund, отбелязва, че друго искане на Запада е да се спре строежът на завода за производство на плутоний в Арак, тъй като плутоният е основен елемент от ядрените оръжия.

„Заводът за плутоний е над земята, за разлика от съоръженията за обогатяване на уран. Така че е по-лесно да се наблюдава и ще изисква заводи за преработка, които все още не са били построени”, казва Рубин.

„Смята се, че това съоръжение няма да бъде завършено до края на 2014 година, така че преработката след това ще отнеме повече време. Но това си е повод за притеснение – въпросът е защо Иран се нуждае от завод за плутоний?”, коментира Рубин.

Облекчаване на санкциите

От своя страна, Иран се стреми към значително облекчаване на тежките международни санкции, които удариха икономиката и финансовия сектор на страната, увеличавайки безработицата и инфлацията.

Кимбал смята, че западните страни, познати като групата „5+1”, желаят да облекчат санкциите, ако Иран спази своите ангажименти.

„Смята се, че шесторката ще предложи смекчаване на санкциите, включващи търговията със самолетни части, автомобилни части, търговия със злато и благородни метали. Шесторката може да обмисли и размразяване на иранските активи в банките по света – активи от петролната търговия, натрупани през последните няколко години”, обяснява Кимбал.

„Сумата възлиза на десетки милиарди долари, а шесторката може постепенно да деблокира някои от средствата, когато Иран вземе конкретни стъпки, за да ограничи своите програми”, завършва той.

Voice of America