Парламентът в Турция прие тази вечер исторически законопроект за реинтеграцията в обществото на бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК) в края на мирен процес, започнал преди близо две години, предадоха световните агенции. Текстът беше приет с много голямо мнозинство - 468 гласа „за“, 88 „против“ и 6 "въздържали се".
Законът урежда връщането към живота на обикновени граждани на бойците от ПКК, които се отказват от оръжията, но не предвижда обща амнистия след повече от четири десетилетия на въоръжени сблъсъци, нито пък постановява категорично каква ще е съдбата на основателя на ПКК Абдуллах Йоджалан, допълва Франс прес.
77-годишният Йоджалан е осъден на доживотен затвор и от 1999 г. е държан в изолация на остров-затвор край Истанбул. Миналата година той призова бойците на ПКК да сложат оръжие, като откликна на протегнатата ръка от близък съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган, припомня Франс прес.
Какво предлага законът?
Законопроектът, одобрен тази вечер от парламента, предоставя законова защита за много бивши бойци на ПКК, които не са извършили конкретни престъпления и улеснява преустановяването на изпълнението на затворническите присъди за някои от осъдените членове на ПКК, като по този начин проправя пътя към тяхното реинтегриране в обществото, посочва Ройтерс.
Законопроектът беше подкрепен от партията на Ердоган Партия на справедливостта и развитието, националистическата Партия на националистическото действие и прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите, предава БТА.
Още: След разпускането на ПКК: Турция обеща разоръжаването да протече гладко
Законопроектът е най-конкретната мярка, предприета от Анкара в мирния процес откакто Йоджалан призова през февруари 2025 г. ПКК да снеме оръжие и да се разформирова. През май 2025 г. ПКК обяви, че ще преустанови въоръжената борба и ще се разпадне, като два месеца след това група нейни бойци символично изгориха своите оръжия в Северен Ирак, припомня Ройтерс. ПКК е обявена за терористична организация от Турция, САЩ и ЕС, припомня още агенцията
Законопроектът, приет тази вечер, е предназначен, да намери решение на един от централните въпроси, оставащи висящи в мирния процес – какво ще се случи с хилядите членове на ПКК след разформироването на организацията.
Пътят към мир с ПКК
Мирният процес започна официално през октомври 2024 г., когато лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели, дълго известен с твърдата си позиция срещу кюрдския бунт, неочаквано предложи Йоджалан да говори пред парламента и обяви разформироването на ПКК. Парламентарна комисия, създадена през август 2025 г., впоследствие изслуша политици, представители на държавните институции, организации на гражданското общество и други страни, преди да препоръча законодателни мерки за уреждане на процеса по разоръжаване и реинтеграция, посочва Ройтерс.
Още: Операцията в Алепо срещу кюрдите: Турция отговори има ли пръст (ВИДЕО)
Самият закон не намира решение на по-широките кюрдски искания за разширяване на политическите и културните права на кюрдите, за промени в антитерористичното законодателство или пък въпроса за статута на Йоджалан, който е в затвора на остров Имралъ от 1999 г., отбелязва Ройтерс.
Заканопроектът обаче дава възможност на турския президент Ердоган да потърси подкрепата на прокюрдската партия Партия за равенство и демокрация на народите, за да се задържи на поста въпреки ограничението от два президентски мандата. Ердоган би могъл да се кандидатира отново, ако парламентът свика предсрочни избори по време на настоящия му мандат, посочва Асошиейтед прес.
Още: Исторически момент: ПКК капитулира и обяви край на операциите си в Турция (ВИДЕО)
Законът, приет тази вечер от турския парламент, има 12 члена и определя процедурите за разоръжаване на ПКК и реабилитирането на хиляди нейни членове.
Той предвижда и отлагане за срок от пет или десет години, в зависимост от тежестта на предполагаемите престъпления, на текущи разследвания и съдебни процеси срещу други лица. Ако в рамките на съответния срок не бъде извършено престъпление, свързано с тероризъм, делата ще бъдат прекратени.
Бойци, осъдени за умишлени убийства, както и лица, получили доживотни присъди преди 2005 г., са изключени от разпоредбите на закона. Това се отнася до Йоджалан и други висши представители на ПКК, посочва Асошиейтед прес.
Още: С церемония по разоръжаване: ПКК отива в историята (ВИДЕО)
Предложението също така създава министерски и парламентарни комисии, които да наблюдават процеса на разоръжаване. Мерките ще влязат в сила едва след като Националният съвет за сигурност на Турция потвърди, че групировката се е разпуснала и е предала всичките си оръжия.
Желаещите да се възползват от закона ще разполагат с шест месеца, за да подадат заявление, след като решението на Националния съвет за сигурност бъде публикувано в Държавен вестник.
Според медийни публикации се очаква от закона да се възползват членове на ПКК, намиращи се в изгнание, както и такива в Ирак и Сирия.
Свързаната с ПКК информационна агенция АНФ публикува изявление на групировката, в което тя заявява, че турският закон е „начало“ за разрешаването на оставащите нерешени въпроси, но съдържа „сериозни недостатъци и пропуски“. Групировката призова за освобождаването на Йоджалан от затвора, заявявайки, че мирният процес може да продължи напред само ако той „живее и работи свободно“.
От ПКК също така заявиха, че законът не разглежда исканията за демократични реформи и права за кюрдите. Групировката добави, че бойците на ПКК няма да предадат оръжията си и да се върнат в Турция, „ако след завръщането си в Турция не могат да участват в демократичния политически живот въз основа на свободата на мисълта и свободата на сдружаване и ако бъдат преследвани и лишавани от свобода заради възгледите си или заради организациите, които създават“.
Още: Кюрдската ПКК обяви края си, Реджеп Ердоган празнува
„Народът на Турция, който плати висока цена в продължение на много години, сега има възможност да затвърди мира и да изгради демокрация“, заяви пред парламента Гюлистан Кълъч Кочийит от прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите. „Разбира се, предложението има недостатъци и сега наша отговорност е да ги отстраним“, добави парламентаристката, очевидно имайки предвид исканията за по-широки права на кюрдите и за демократични реформи.
Мусават Дервишоглу, лидерът на десноцентристката националистическа „Добра партия“, която се противопостави на законопроекта, заяви, че той „ще проправи пътя“ за оставането на Ердоган на власт.
Партията за равенство и демокрация на народите настояваше Йоджалан, който е в затвора от 1999 г., да получи официален статут, който да му позволи да координира процеса на преход, което би довело до освобождаването му. Настоящото предложение обаче не споменава статута на Йоджалан или евентуалното му освобождаване, посочва Асошиейтед прес. Според медийни публикации обаче е вероятно условията на Йоджалан в затвора на острова край Истанбул да бъдат подобрени, като му бъдат предоставени по-широки възможности за посещения и комуникация с външния свят.
ПКК води въоръжена борба от 1984 г., в резултат на която загинаха 40 000 души, а конфликтът се е разпространи и в Ирак, и Сирия. Първоначално групировката се стремеше към създаването на независима кюрдска държава, но впоследствие премина към искания за автономия и разширяване на правата на кюрдите в Турция, припомня Асошиейтед прес. Предишни опити за мир между Турция и ПКК са се проваляли, като последният такъв опит беше през 2015 г.
