Президентът Доналд Тръмп настоява, че американските удари са „унищожили“ иранската програма за обогатяване на уран това лято, но регионални представители и анализатори са все по-малко убедени в това и неколкократно предупреждават, че ново избухване на война между Израел и Иран е само въпрос на време. Споразумението от 2015 г., предназначено да ограничи обогатяването на уран от Иран, изтече миналия месец. Строгите санкции срещу Иран бяха възобновени. Преговорите за ядрената му програма изглеждат мъртви, поне засега. А запасите на Иран от високообогатен уран, достатъчни за производството на 11 ядрени оръжия, са или заровени под развалини, както твърди Иран, или са били тайно изнесени на безопасно място, както смятат израелски представители.
Иран обаче изглежда продължава да работи и по нов обект за обогатяване, известен като „Пикакс Маунтин“. Той отказа достъп на международни инспектори до този обект или до други предполагаеми ядрени обекти, освен вече обявените. Резултатът е опасна патова ситуация – без преговори, без сигурност относно ядрените запаси на Иран, без независим надзор. И мнозина в Персийския залив смятат, че това прави поредната израелска атака срещу Иран почти неизбежна, предвид дългогодишното мнение на израелските власти, че ядрената програма на Иран представлява екзистенциална заплаха, пише в обширен материал The New York Times.
Още: Иран обяви официално прекратяване на 10-годишното ядрено споразумение
Иран вероятно ще отговори на всяка израелска атака по далеч по-несдържан начин, отколкото през юни, каза Али Ваез, директор на иранския проект в Международната кризисна група. Ирански представители са му казали, че ракетните фабрики работят 24 часа в денонощието, каза той, и ако има друга война, „те се надяват да изстрелят 2000 наведнъж, за да смажат израелската отбрана, а не 500 за 12 дни“, както направиха през юни. Няма доказателства, че предстои нова атака. Но „Израел смята, че работата не е довършена и не вижда причина да не възобнови конфликта, така че Иран удвоява подготовката си за следващия кръг“, каза той.
Иран е по-изолиран от Запада, отколкото е бил от десетилетия. Арабски регионални сили като Саудитска Арабия, Египет и Обединените арабски емирства засилиха влиянието си върху Вашингтон и Тръмп, отчасти чрез икономически връзки и отчасти чрез готовността си да работят със Съединените щати, за да се опитат да намерят трайно решение на войната в Газа. Новият президент на Сирия се отправи към Белия дом в понеделник, за да потърси американска подкрепа. Сирия беше стратегически съюзник на Иран по време на управлението на Асад, което падна от власт миналата година.
В същото време тези регионални сили работят за запазване на собствените си отношения с Иран, каза Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House. Те не искат друга регионална война и уважават способността на Иран, колкото и отслабена да е, да създава нестабилност чрез собствените си военни сили и чрез посредници в Ливан, Ирак, Йемен, Персийския залив и другаде, каза тя.
Още: Тръмп обеща "златна ера" за Израел и Близкия изток и обяви: "Готови сме за мир с Иран"
„Иран е по-слаб от всякога след нахлуването на САЩ в Ирак, но не толкова слаб, че да е без значение“, каза Сюзън Малоуни, експерт по Иран и директор на програмата за външна политика в Института Брукингс. „Един по-слаб Иран е по-лесен за контролиране за държавите от Персийския залив, защото Иран, в отчаянието си, може да стане и по-опасен“, добавя тя.
Израелски представители предупреждават от юни, че са готови да атакуват Иран отново, ако той се приближи до производството на ядрено оръжие – намерение, което Иран винаги е отричал. Израелците признават, че ядрената програма на Иран е била върната сериозно назад, но не и унищожена, отчасти защото Тръмп спря юнската война по-рано, отколкото Израел искаше.
„Израел иска да гарантира, че ядрената програма на Иран е ограничена, но няма да го постигнат чрез преговори, така че подозирам, че израелците възнамеряват да нанесат нов удар“, казва Х. А. Хелиер, старши сътрудник в Центъра за американски прогрес във Вашингтон и в лондонския Кралски институт за обединени служби. „Иранците се възстановяват, но щом преминат определена граница, Израел ще атакува отново“, предупреждава той.
Арабските държави също така са нетърпеливи да работят с Тръмп, за да си осигурят някои ограничения срещу Израел, който има амбиции да бъде регионален хегемон, след като опустоши Газа, Хамас и Хизбула и нанесе щети на Иран. Арабските представители насърчават нови ядрени преговори между Иран и Съединените щати, но засега нямат особени надежди за значителен успех.
Позицията на Иран
Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, заяви във вторник, че враждебността на Америка към Иран е дълбоко вкоренена. „Арогантната природа на Америка не приема нищо друго освен капитулация“, каза той в обръщение по случай годишнината от превземането на американското посолство в Техеран на 4 ноември 1979 г.
Още: Иран се готви за нов военен конфликт с Израел
Неговите забележки сякаш целяха да блокират всякакви нови преговори със Съединените щати относно ядрената програма на Иран. Миналата седмица външният министър на Иран Абас Аракчи заяви, че Вашингтон е предложил „неприемливи и невъзможни условия“, включително директни преговори и пълно, проверимо спиране на обогатяването на уран от Иран. Той отново отхвърли директните преговори и прекратяването на работата по обогатяване на уран.
Но той повтори, че Иран остава отворен за непреки преговори при определени условия. Те включват гаранция за липса на по-нататъшни военни атаки или икономически натиск и компенсация за военни щети, изисквания, които Вашингтон не желае да приеме. В интервю за Ал Джазира, Аракчи предупреди Израел за „тежки последици“ от всяка бъдеща атака.
Нов сблъсък е неизбежен?
С оглед на дипломатическата безизходица, в Иран тече дебат за това как да се продължи напред, като има малко добри варианти, казва Ваез. Някои ирански служители искат компромис и да сключат сделка с Тръмп. Те твърдят, че Иран дори не може да поддържа светлините у дома включени и че по-нататъшната съпротива е в полза на Израел и би могла да сломи иранското правителство, подложено на натиск отдолу. Други пък са за конфронтация, каза той, вярвайки, че е невъзможно да се работи с Тръмп, който се оттегли от ядрената сделка от 2015 г. и отново разгневи Иран, като го бомбардира, за да помогне на Израел по средата на поредните ядрени преговори.
Още: Американска прогноза: Нова война ще започне още този месец
Но и двата лагера смятат поредния кръг на конфронтация с Израел за неизбежен, каза той. „Така че страната удвоява подготовката си за следващия кръг и искат това да доведе до ново равновесие, което ще заличи чувството за слабост на Иран“, казва Ваез.
Рафаел Гроси, директор на Международната агенция за атомна енергия, заяви пред „Файненшъл Таймс“ миналата седмица, че организацията смята, че по-голямата част от иранските запаси от високообогатен уран са оцелели след войната, но че статутът им е неясен без инспекции. Той изчисли, че Иран разполага с приблизително 400 килограма 60% обогатен уран, което е близо до оръжейно качество.
В момента арабските държави в региона са фокусирани върху Газа, каза Ваез. Докато ядрен Иран остава проблем, саудитците се опитват да засилят сигурността си с договор за взаимна отбрана с Пакистан, подписан през септември, и се надяват на гаранции за сигурност от САЩ, подобни на тези, които Катар получи, след като Израел бомбардира лидерите на Хамас там, което пък предизвика гнева на Тръмп.
Още: Ядрено оръжие или оцеляване на режима: Иранският аятолах казал тежката си дума
Има нюанси в регионалните позиции, твърди Вакил. Възприятието за слабост и отстъпление на Иран се превръща във възможност да се накара Техеран да се откаже от подкрепата си за своите пълномощници по по-формален начин. Държавите от Персийския залив мислят в дългосрочен план, каза тя. „Има възможност за повече компромиси с по-слаб и по-изолиран Иран“, смята Вакил. „И има опасения, че в друг кръг от войната между Иран и Израел, Иран ще бъде по-малко сдържан“, добавя тя.
