Специалистът по спортно право Георги Градев отправи нови сериозни обвинения към БФС за решението Лудогорец да бъде освободен от компенсационната такса за неспазване на правилото за българските футболисти. Според него централата е въвела със задна дата индивидуално изключение в полза на разградчани, след като сезонът е приключил и задължението вече е станало изискуемо. Градев разясни ситуацията през неговата призма в 12 точки с публикация в личния си профил във Фейсбук.
Георги Градев отново атакува БФС заради спестената такса на Лудогорец
Ето какво написа Георги Градев във Фейсбук:
„Прихващане“ без вземане, „изпълнение“ без плащане и правило, променено след края на сезона
Решението на Изпълнителния комитет на БФС да освободи ПФК „Лудогорец“ от компенсационната такса за неспазването на правилото за българските футболисти продължава да бъде обяснявано като справедлив финансов баланс.
Според публичната версия клубът не бил получил солидарно плащане от УЕФА, но чрез европейското си представяне увеличил средствата за останалите клубове. Затова БФС приел, че „Лудогорец“ фактически е изпълнил задължението си и че не става дума за опрощаване, а за „прихващане“.
Това обяснение обаче противоречи както на официалния циркуляр, така и на собствените правила на БФС.
1. Официалният документ говори за освобождаване, а не за прихващане
В циркулярното писмо на БФС има отделен раздел, озаглавен:
„Основание за освобождаване на ПФК „Лудогорец“ от заплащане на компенсационната такса“.
По-нататък изрично е посочено, че Изпълнителният комитет е решил клубът „да бъде освободен от заплащане“.
Следователно самият БФС първоначално е квалифицирал решението като освобождаване. Последващото представяне на същото решение като „прихващане“ е опит за промяна на правната му същност чрез публично обяснение.
2. Няма какво да бъде прихванато
Прихващане е възможно, когато две страни си дължат взаимно еднородни суми.
В настоящия случай:
„Лудогорец“ дължи компенсационна такса на БФС;
БФС не дължи солидарно плащане на „Лудогорец“;
клубът не получава такова плащане, защото като участник в основната фаза на европейски турнир не е сред правоимащите клубове.
Неполучаването на сума, на която клубът няма право, не е вземане срещу БФС. Без насрещно вземане няма прихващане.
Следователно това не е „прихващане“. Това е освобождаване от задължение, отказ от събирането му или фактическо опрощаване.
3. Няма и „фактическо изпълнение“
БФС твърди, че „Лудогорец“ фактически е изпълнил финансовото си задължение.
Цифрите в циркуляра обаче показват точно обратното.
Платили са само четири клуба:
„Левски“ — 199 467 евро;
ЦСКА 1948 — 199 467 евро;
ЦСКА — 199 467 евро;
„Берое“ — 199 467 евро.
Общата сума е 797 868 евро.
Таксата на „Лудогорец“ не е:
платена;
внесена в общия фонд;
прихваната;
разпределена между останалите клубове.
Ако беше събрана и петата такса, общият размер щеше да бъде 997 335 евро.
Така всеки от останалите 11 клуба щеше да получи приблизително 18 133 евро повече. Вместо това БФС е лишил останалите клубове от част от средствата, които биха получили при еднакво прилагане на правилото.
4. „Лудогорец“ не е „оставил своя дял“ на останалите
Твърдението, че клубът е „оставил“ солидарното си плащане в системата, също е подвеждащо.
Солидарните средства на УЕФА са предназначени за клубовете, които не участват в основната фаза на европейските клубни турнири.
„Лудогорец“ не е получил своя дял и след това не се е отказал от него. Клубът изначално няма право на такъв дял поради участието си в основната фаза.
Следователно той не е:
дарил средства;
прехвърлил вземане;
направил доброволна вноска;
платил задължението си към БФС.
Това е механизъм на УЕФА, а не финансов принос на клуба към БФС.
5. Смесват се два напълно различни финансови механизма
Солидарните плащания на УЕФА и компенсационната такса на БФС имат различни:
правни основания;
платци;
правоимащи лица;
условия;
предназначение;
механизми за контрол и разпределение.
Солидарните плащания произтичат от системата на УЕФА.
Компенсационната такса възниква, защото конкретен клуб предварително е заявил, че няма да спазва определено вътрешно правило на БФС.
Едното не погасява другото. Наредбата не предвижда подобна връзка.
6. Няма „двойно плащане“
БФС твърди, че ако „Лудогорец“ плати и компенсационната такса, клубът ще понесе два пъти един и същ финансов ефект.
Това е неправилно.
Неполучаването на солидарни средства не е плащане и не е санкция. То е последица от европейското участие на клуба.
Компенсационната такса е отделно задължение, което клубът доброволно е поел, след като е заявил, че няма да изпълнява вътрешното правило за местно тренирани футболисти.
Има две различни основания. Няма двойно плащане.
7. Цялата сума от 1,091 млн. евро се представя като принос на „Лудогорец“
В публичното обяснение се твърди, че заради „Лудогорец“ останалите клубове са получили „още близо 1,1 млн. евро“.
Самият циркуляр обаче посочва:
предходен размер — 862 005 евро;
нов размер — 1 091 000 евро;
увеличение — 228 995 евро.
Следователно реалното увеличение, на което БФС основава аргумента си, е 228 995 евро, а не 1,091 млн. евро.
Представянето на целия размер като допълнителен принос на клуба създава подвеждащо впечатление, че „Лудогорец“ е компенсирал таксата многократно.
Но дори увеличението от 228 995 евро не представлява плащане на „Лудогорец“ към БФС. Това са средства на УЕФА, разпределяни по отделен международен механизъм.
8. Решението е индивидуално, а впоследствие се представя като „общ принцип“
В публичното изказване се твърди, че решението не е индивидуално, а представлява общ принцип, който занапред ще се прилага към всеки български клуб.
Циркулярът обаче:
посочва поименно само „Лудогорец“;
съдържа специален раздел за освобождаването му;
не формулира общо правило;
не определя критерии за бъдещи случаи;
не изменя Наредбата;
не урежда какво става, ако два или повече клуба достигнат основната фаза;
не урежда какво става, ако увеличението е по-малко от таксата.
Едно индивидуално освобождаване не може впоследствие да се превърне в общ принцип само чрез интервю, публично обяснение или нов циркуляр със сгрешена дата.
9. „Общият принцип“ не съществува и в Наредбата за следващия сезон
Още на 8 юни 2026 г. Изпълнителният комитет на БФС е приел Наредбата за сезон 2026/2027.
Тя предвижда нова компенсационна такса от 300 000 евро, но отново не съдържа изключение за клуб, достигнал основната фаза на турнирите на УЕФА.
Нещо повече — Наредбата дава на Изпълнителния комитет правомощие да определя критериите и условията за разпределение на средствата, но не и да освобождава отделен клуб от задължението да ги плати.
Следователно обявеният „общ принцип“:
не е записан в Наредбата за сезон 2025/2026;
не е записан и в Наредбата за сезон 2026/2027;
съществува единствено като последващо оправдание на индивидуалното решение.
10. Правилото е променено ретроактивно
Това е най-същественият проблем.
Пет клуба са подали декларации в началото на сезона и са поели еднакво задължение.
Падежът на таксата е бил 30 юни 2026 г.
Решението за освобождаване на „Лудогорец“ е взето едва на 23 юли 2026 г. — след:
края на сезона;
настъпването на падежа;
определянето на европейските приходи;
изчисляването на солидарните средства;
установяването кой клуб колко трябва да плати.
Това означава, че БФС е въвел нов критерий едва след като всички резултати вече са били известни.
Това не е предварително правило. Това е ретроактивно индивидуално изключение, което е незаконно.
11. Циркулярът не може да промени Наредбата
Предметът на циркуляра е разпределението на събраните средства.
Чрез него обаче БФС не само разпределя постъпилите суми, а и освобождава един от длъжниците от плащане.
Това са две различни действия.
Правомощието да се определи как ще се разпределят средствата не означава правомощие да се реши кой няма да ги плати.
Самата Наредба предвижда, че актовете и решенията на БФС не могат да противоречат на нейния дух и постановки, а състезанията следва да се администрират в съответствие с Устава, Наредбата и правилата на ФИФА и УЕФА.
Циркулярно писмо не може да дерогира правило, прието от Изпълнителния комитет, още по-малко след настъпването на падежа.
12. Пет клуба са били в еднакво положение, но само четири плащат
В началото на сезона пет клуба са направили един и същ избор и са поели едно и също задължение.
В края на сезона:
четири клуба плащат;
един клуб е освободен;
критерият за освобождаване не е съществувал при подаването на декларациите;
останалите клубове понасят финансовата загуба.
Уставът на БФС предвижда равнопоставеност на членовете по отношение на техните права и задължения.
Това решение представлява явно неравно и произволно третиране, дискриминационно по своя ефект, тъй като общото правило е приложено спрямо четири клуба, но е дерогирано в полза на един.
Същинският въпрос
Въпросът не е дали „Лудогорец“ се е представил успешно в Европа. Този успех е безспорен и заслужава признание.
Въпросът е дали спортният успех позволява на БФС:
да не приложи собствената си Наредба;
да освободи конкретен клуб от вече изискуемо задължение;
да промени правилата след края на сезона;
да нарече освобождаването „прихващане“, без да има насрещно вземане;
да постави сравними клубове в различно положение;
да лиши останалите клубове от средства, които биха получили при еднакво прилагане на правилата.
Отговорът е категоричен: не.
Правилата трябва да бъдат ясни, предварително известни и еднакви за всички. Те не могат да се променят според името на клуба, след като резултатите вече са известни.
Европейският успех трябва да бъде подкрепян. Но успехът не може да бъде основание за избирателно освобождаване от действащи задължения.
Българският футбол няма нужда от индивидуални изключения, представяни впоследствие като „общи принципи“. Има нужда от предвидимост, прозрачност, равнопоставеност и правила, които важат еднакво за всички."
