Павел Колев, който е бивш изпълнителен директор на Българския футболен съюз, взе отношение по темата със спестената компесаторна такса на Лудогорец за правилото за четиримата българи. Колев изходи от интервюто на Георги Иванов, в което президентът на БФС опита да разясни защо е взето това решение. Според Павел Колев, Гонзо е показал "фундаментално неразбиране на две понятия", като разясни защо това, което е заявил в интервюто, не е вярно.
Ето какво написа Павел Колев във Фейсбук:
"Интервюто на президента на БФС Георги Иванов показва фундаментално неразбиране на две понятия: „прихващане“ и „солидарно плащане“.
Това не е прихващане
В облигационното право прихващането не означава просто да поставиш две сходни по размер суми една до друга.
Необходими са:
- две насрещни вземания между едни и същи страни;
- страните да са едновременно кредитор и длъжник една на друга;
- вземанията да са еднородни;
- вземането, с което се прихваща, да е изискуемо и ликвидно.
В случая „Лудогорец“ има задължение към БФС по Наредбата за вече приключилия сезон 2025/26. Солидарните средства обаче се плащат от УЕФА чрез националната федерация на друг кръг клубове и по напълно различен механизъм.
„Лудогорец“ няма вземане от БФС за 200 хил. евро, което да бъде прихванато срещу задължението му.
Различни страни. Различни правни основания. Различни цели.
Да наречеш това „прихващане“ не го превръща в такова.
„Лудогорец“ не е загубил солидарно плащане
Клубът не е „оставил своя дял“ на останалите. Той изобщо няма право на солидарно плащане, защото се е класирал в основната фаза на Лига Европа.
Същевременно именно това класиране му гарантира приходи от над 10 млн. евро в Лига Европа.
Още: Нов залп срещу Гонзо - БФС направил промяна на правилата със задна дата заради Лудогорец
В интервюто се говори много за приблизително 200 хил. евро, които „Лудогорец“ не получил, но почти нищо за милионите, които е получил благодарение на европейското си участие.
Това е важно, защото солидарните плащания имат точно обратната логика на представената от БФС.
УЕФА ги предоставя на клубовете извън основната фаза, за да подпомогне финансовата стабилност и състезателния баланс във вътрешните първенства. Средствата са част от опита да се смекчи разслоението между клубовете, които редовно получават милиони от Шампионската лига, Лига Европа и Лига на конференциите, и техните конкуренти в националните лиги.
Националните първенства са основата на професионалната футболна пирамида. Именно от тях се излъчват участниците в Европа.
Но когато всяка година почти едни и същи клубове получават основната част от европейските финансови потоци, дистанцията спрямо конкурентите им расте. Това увеличава вероятността същите клубове отново да се класират за Европа – и отново да получат многомилионните плащания.
Солидарният механизъм е създаден, за да ограничи този самодостатъчен кръговрат. Не за да бъде използван като основание най-богатият клуб да бъде освободен от съвсем отделно вътрешно задължение.
Да се представи липсата на право върху солидарно плащане като финансов принос е подмяна на смисъла на механизма.
А да се нарече това „прихващане“ е подмяна на юридическо понятие с комуникационна формула."
