АФП: Делото за убийството на Георги Марков затворено, убиецът жив

Убийството на българския дисидент Георги Марков с отровен връх на чадър в Лондон през 1978 г. е като епизод от шпионски роман за Студената война. Но това не е измислица. И сега, 35 години по-късно, българските следователи затварят страницата на своето разследване, въпреки че братовчед на Марков твърди, че знае кой е убиецът и къде живее, посочва АФП по повод закриването на разследването за убийството на Марков.

"Ние сме категорични, че това беше убийство ... но не успяхме да намерим извършителя му", каза говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова в понеделник.

Срокът на давност е изтекъл на 11 септември, на 35-ата годишнина от смъртта на Марков.

Известният журналист и драматург избяга от комунистическа България през 1969 г. , но разобличаваше режима в репортажите си по Би Би Си и Радио Свободна Европа. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло в Лондон той е ободен в крака от минувач с чадър. Четири дни по-късно умира в болница на 49 години. Аутопсията разкрива миниатюрна метална сачма в бедрото му, която би могла да съдържа рицин или друга силна отрова.

Нито българското разследване, започнато скоро след падането на комунизма през 1989 г. , нито британско проучване, което официално все още продължава, не успяха да се сдобият с достатъчно солидни доказателства в подкрепа на твърдението, че той наистина е убит.

За семейството на Марков обаче случаят е ясен. "Извършителят е Франческо Гулино, нает от Държавна сигурност - тайната полиция и ударен юмрук на комунистическата партия", казва братовчедът на дисидента Любен Марков / 70 г./ пред АФП в семейния му дом в София. "Следователите са стигнали до дъното още през 1993 г. ", добавя той .

Всички 16 папки от разработката на Марков от Държавна сигурност, която е с кодово наименование "Скитник" , са били унищожени веднага след края на комунизма , лишавайки разследването от ключови доказателства. Възможна следа обаче е открита в друг документ, изровен през 90-те години на миналия век. Според него италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, е работил за българските тайни служби под кодовото име Пикадили.

Документите, публикувани по-късно в книгата на журналиста Христо Христов, показват, че той е преминал специално обучение в България в началото на 1978 г. и най-малко четири пъти е пътувал до Лондон през същата година.

Две бележки, които тогава следователите са видели, но по-късно изчезнали от документите по делото, дават основание да се предположи, че Пикадили е натоварен със задачата да работи върху "това, което е планирано за "Скитник" и той е приел да изпълни задачата.

Агентът получил специална награда, безплатни почивки в България и 30 000 долара в брой скоро след смъртта на Марков. Никога вече не стъпва в британската столица, сочат документите. Държавна сигурност дори продължава да му плаща редовно до 1990 г., макар да няма сведения да е вършил някаква работа.

Гулино е разпитван в Дания през 1993 г. , но срещу него не е повдигнато обвинение, тъй като България отказва да предостави на датските власти необходимите документи, казва Любен Марков.

"Гулино е сто на сто убиецът , или човекът, който е наел убиеца ... Но те направиха това, което направиха през 1993 г. и след това нищо ... Той е жив и не му пука", възмущава се той.

Документален филм на германския режисьор Клаус Дексел успя да проследи Гулино до сегашното му местопребиваване в австрийския град Велс.

"Съжалявам , иска ми се да ви дам точен отговор , но ... помислете: Ако бях аз, ако аз бях убиеца, мислите ли че просто така ще го кажа" , каза той във филма.