Надяваме се и ние се позитивни в това отношение, че все пак правителство, което дойде, каквото и да е то, ще има добро отношение към бизнес средата и ще положи усилия да се справи с предизвикателствата и да осигури възможности за един ускорен икономически растеж. За това настоя доц. д-р Петър Чобанов (финансовия министър от кабинета "Орешарски") на пресконференция в БТА, посветена на представянето на Стратегията за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на България.
Още: САЩ вдигат частично санкциите срещу беларуската авиокомпания "Белавия"
Още: Полша ще строи пристанище на Черно море и жп път до Одеса
Според него, ще се състави един парламент, в който трудно ще бъде намерено някакво съгласие по основни приоритети.
Стратегията е средносрочна и дългосрочна, но тя е израз на експертно виждане и засяга основни сфери на икономиката. Сред основните насоки в стратегията са какви са проблемите, рисковете и предизвикателствата при управлението на публичните средства, как се харчат парите на хората и какво трябва да се направи, за да може бизнес средата да бъде по-приветлива и да дава възможност за едно ускорено икономическо развитие, поясни доц. Чобанов.
360 000 по-малко са заетите, отколкото това е било през 2008 г., отчете той.
Още: Изкуственият интелект може да увеличи значително световната търговия
Още: Младежката безработица в Китай достигна рекордно ниво
В Стратегията се предлага още реална електронизация и дигитализация на публичния сектор, но и функционален анализ на администрацията. Това, което трябва да се направи е, че администрацията трябва да се постави в една динамична среда, обратна връзка във всеки един момент за това, което предлага администрацията като политики и това да позволява тяхното коригиране в движение, посочи доц. Чобанов.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Египет с амбиция да увеличи приходите от туризъм с над 40 процента
Още: Кая Калас разкри детайли за новите санкции срещу Русия и съгласувани ли са със САЩ
Има и други предизвикателства, свързани със „Зелената сделка“ и трансформирането на икономиката. „Зелената сделка“ представя значителни предизвикателства пред нашето икономическо развитие, но има и политически рискове, предупреди доц. Петър Чобанов.
Той настоя министерствата да започнат да мислят и да предлагат конкретни политики, а не да се бъркат там, където не им работата. Другото основно направление в документа е създаването на Единна агенция по разходите. Според доц. Чобанов всички тези предложения могат да доведат до един по-стегнат публичен сектор и с ресурсите, които са налични да се правят по-добри политики и намаление на някои данъци. В заключение той посочи, че има два пътя за развитие – една динамична гъвкава публична администрация и една държава, която позволява да се постигне ускорен икономически растеж.
Финансистът Никола Филипов посочи, че икономиката е низ от скачени съдове и когато на един сектор се забранява да работи, това води до проблеми в други сектори. Единственият и възможен начин за излизането на кризата е освобождаване ръцете на предприемача, изтъкна Филипов и допълни, че предлага пакет от 11 икономически мерки, които освобождават ръцете на предприемача. Намаляването на данъчната осигурителна тежест е един от основните стълбове в развитието на икономиката, каза още той.
Още: Нидерландия възобновява субсидиите за вятърни паркове
Още: Инфлацията се стабилизира в ЕС и еврозоната, но не и в България
Кандидат-депутатът от ВМРО Кузман Илиев заяви, че отговорното политически, експертно и обществено поведение е ключово за разрешаване на проблемите. Ако няма диалог, прозрачност, визия за това накъде вървим политически има голяма опасност рисковата премия, кредитният рейтинг да се влошат изключително много, предупреди Илиев. Тази криза е историческа по-различна и дойде от полето на производството, посочи той и допълни, че всички мерки трябва да бъдат в посока предлагането и облекчаването на предприемачите.
Той настоя за отпадане на данък дивидент и мерките от страна на предлагането да се засилят. Кузман Илиев настоя държавата да започне да мисли какво ще стане, когато мораториумът върху изплащането на кредитите спре. Оттук насетне има най-различни решения, като може да се мисли за гаранционен фонд, каза още Кузман Илиев.
Прочетете още по темата: Петър Чобанов: "Бюджет 2021" е раздаване на калпак
