Българите са станали изключително предпазливи към вземането на кредити и прибягват до тях само в случай на крайна необходимост. А повече от половината - 58%, твърдят, че не биха изтеглили заем за нищо на света. Това е намалило броя на домакинствата със задължения към банките, но е увеличило средния размер на дълга, пише "Сега".
Изводите са от национално представително проучване на Института за икономически изследвания при БАН за задлъжнялостта на домакинствата в България през 2013 г. и сравнение на тенденциите през 2009 г., в началото на кризата. След бума на лошите кредити преди 4 г. относителният им дял се стабилизира около 19-20%, но сериозно се увеличава периодът на просрочие. Затова пък масово навлизат спекулативни фирми за бързи кредити, чиито лихви и таксите по обслужването на заем до 1 г. достигат 30%. Освен това липсва всякаква законова регулация на този тип услуга, констатират икономистите.
Още: КНСБ: Все още не сме богати и се чувстваме бедни
Още: За пореден път отложиха американските санкции срещу петролната компания на Сърбия
Българските домакинства ударно задлъжняват към банките в периода от 2006 г. до края на 2008 г. и кредитите се увеличават от 6.5 млрд. лв. до почти 18 млрд. лв. След това обаче се наблюдава тенденция на запазване на дълга. Домакинствата със задължения вече са по-малко от 20%, докато през 2009 г. те са били около 30%. Но в замяна на това средната стойност на дълга им се е увеличила до 20 200 лв. от 13 900 лв., което е с повече от 40%. При просрочените задължения над 42% от хората, или около 40 000 - 50 000, дължат 3 и повече вноски, докато през 2009 г. те са били почти на половина - 23%. Повечето от лошите заеми все пак продължават да се обслужват. Само малко над 2%, или около 6000 домакинства, не правят нищо за погасяване на кредита си и са дадени на съдия-изпълнители.
Изследването на БАН показва, че докато през 2009 г. българите са теглили заеми с надеждата за ръст на доходите и нерядко са влагали парите в големи покупки, през 2013 г. те вече харчат по-разумно. Прибягват до кредит най-често за неотложен ремонт, покупка на техника, жилище или автомобил. Около 10% от заемите обаче са за жизненоважни нужди, за покриване на разходи по жилището и дори за храна и облекло. "Значително се увеличават кредитите в семейства с подрастващи, очевидно разходите за тях растат", отчитат от БАН.
Още: Може ли Южна Америка да се възползва от митата на Тръмп?
Още: Стана ясно кои български плажове получават "син флаг" за идващия летен сезон
