Унгарската компания „МОЛ” и азербайджанската държавна компания „СОКАР” са основните претенденти за придобиването на активите на „Лукойл” в България. Това заяви в предаването „РеВизия” по NOVA NEWS енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов. Той коментира новия кръг на западни санкции срещу руския петролен сектор, настойчивото очакване за продажба на българската дивизия на „Лукойл” и новите поправки в Закона за инвестициите, които дават правомощия на ДАНС да одобри евентуална сделка.
По думите на Николов азерската компания „СОКАР” има интерес към рафинерията в Бургас в опит да разшири своите пазари. „Интересът на компаниите от Централна Азия е съществен, защото има интерес да затвори кръга. Генерално идеята на „СОКАР” е да заобиколи и да създаде мост отвъд руската инфраструктура и да осигурява нови пазари за себе си”, каза той.
Унгарската „МОЛ” отдавна се спряга за възможен купувач, но към момента няма нищо официално. Тя има интерес и към сръбската държавна компания „НИШ”, която е под американски санкции, защото основната собственост в нея е на руския газов гигант „Газпром”.
Още: Продава ли се "Лукойл": Енергийният министър коментира
„Държавата отдавна трябваше да окаже оперативен контрол над „Лукойл”, както беше в Италия например. ЕК позволява такива възможности, има такива инструменти. Това не е национализация, не се променя собствеността на компанията, просто държавата гарантира плавния преход между новия и стария собственик. Държавата има готовност да направи същото сега, ако поиска”, подчерта Николов.
Какво обаче се опитва да каже държавата на евентуалните купувачи с последните законови поправки, даващи извънредни правомощия на ДАНС?
„Какво прави новият закон? Държавата ще направи проверка на новия купувач, но това важеше и при предишния режим. Тук се има друго предвид - сега ДАНС ще верифицира политическото решение, ще имаме институция, която ще влияе на политическото решение. Идеята на закона е важна, защото така държавата има право да насочи инвестицията, може да насочи „Лукойл” към конкретен купувач”, твърди експертът. В крайна сметка крайното решение е на самата компания, която има автономно право да се реши на продажба и на това кой да е купувач. Държавата обаче трябва да верифицира подобен купувач, защото става дума за предприятие със значение за националната сигурност.
Що се отнася до глобалната картина - само преди седмица стана ясно, че Великобритания санкционира „Лукойл”, отделни лица и над 40 кораба, които доставят петрол от Русия на трети страни. „Преди политиката на санкции беше да се ударят отделни лица, които помагат на политиката на Владимир Путин. Това създаде вратичка в режима, защото тези олигарси дават част от акциите на подставени лица, отдръпват се от оперативното ръководство и компанията продължава да си функционира. Това е случаят с „Лукойл”, който досега не беше санкционирана компания. Беше санкциониран Вагит Алекперов, а той предаде компанията на свързани лица и си продължи да работи”, обясни новите санкции експертът.
Той подчерта, че страните от ЕС почти не купуват директно руско гориво, но го правят през посредници. „Унгария, Словакия и Сърбия продължават да купуват руско гориво. Мнозинството от ЕС обаче вече не купува директно от Русия. Проблемът е на друго място - санкциите по отношение на петрола от Русия създават ограничения за стигането му до ЕС, затова рафинерии от трети страни сключват договори за доставка от Русия с голяма отстъпка, преработват го и го внасят в ЕС и други страни”, твърди Николов.
Въпреки всички санкции обаче, поне на пръв поглед, изглежда, че Русия устоя. Така ли е наистина? „Русия е в режим на военновременна икономика и това създава илюзията, че върви. Руската централна банка държи руската валута уж стабилна, но няма как да получи тест от пазара, защото не е конвертируема. Вторият индикатор - БВП, е измамен по своя характер, защото расте разходът на държавата за оръжия. И трето - Русия използва това, че беше ниско задлъжняла и използва вътрешния си ресурс - депозитите на руските граждани и на компаниите. Търговските банки са основен кредитор на правителството, но това ще рухне”, категоричен е експертът.
Историческият паралел
Какво ви трябва, за да започнете война? На първо място - човешки потенциал, на второ - финанси, на трето - ресурси за производство на оръжие, на четвърто - енергия. Без тези четири елемента на войната просто няма как да стартирате военни действия, камо ли те да са успешни.
Един от най-успешните примери за блицкриг война е този на нацистка Германия в периода от 1939 година до 1941 година, когато военната машина на Хитлер успява да анексира Австрия, Чехословакия, Централна Чехия, Литва, Полша, Дания, Норвегия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция, Югославия и Гърция. Всички знаем историята на Втората световна война, но рядко се замисляме как Хитлер си набавя тези четири условия за започването на войната. Германия има достатъчно, финансирането се осигурява през германската централна банка, която печата пари, без да създава инфлация - поне в началото, защото цените са под държавен контрол.
Още: На първо четене: Продажба на "Лукойл" - само след одобрението на ДАНС и кабинета
Ресурсите за оръжия идват от първите анексирани територии и от съюзните режими като тези в Унгария и Италия. Ами енергията? Германия няма големи източници на петрол за военната си машина. Трябват достъпни цени, сигурни доставки и синхронизация. Тук идва незаменимата помощ на един човек - Йосиф Висарионович Джугашвили, самонарекъл се Сталин. Между 1939 и 1941 г. СССР доставя на нацистка Германия огромни количества суровини, храни и стратегически материали, които показват ясно - преди операция „Барбароса“ двете държави са действали като фактически съюзници. В този период СССР доставя на Германия над 900 000 тона нефтопродукти - бензин, дизел и мазут. 600 000 тона идват допълнително точно в момента преди стартирането на операция „Барбароса”. За две години Русия изпраща към Германия и 1 милион тона желязна руда, 300 000 тона хром и манган, критични за производството на стомана, 1,5 млн. тона зърно, 100 000 тона соя, месо, яйца и захар. Рекапитулацията - Германия разчита на СССР за над 1/3 от вноса на стратегически суровини в периода преди нападението.
СССР подпомага Вермахта не само икономически, но и логистично, като осигурява транспортни коридори и пристанища. Иронията - една част от стоките, които СССР предоставя на Хитлер, за да води войната си, се складират и се използват при началото на нападението над СССР. Казано просто - Сталин помага на Хитлер да го нападне. Историята се повтаря, повтаря се и иронията. В периода от 2014 година, когато Русия за първи път нападна Украйна, до 2022 година, когато започна втората украинска война, Европа, която днес твърди, че е жертва на хибридна агресия на Путин, която може да се превърне в активна война, е платила на Москва над 600 млрд. долара за нефт и природен газ.
Само през 2021 година - година преди войната, е дала 80 млрд. долара в джобовете на олигарсите на Путин. Европа смяташе, че може да си купи свободата, като умилостиви с долари и евро Путин, но той започна своята операция „Барбароса” именно с парите на Стария свят и чак днес ние разбрахме какво сме направили. Платихме войната, която се води в нашия двор и може би ще засегне нашата къща. Какво да направим сега и как можем да се измъкнем от този капан?
