Честит празник на левичарите!

- Някога се е смятало, че дяволът е бил левичар. Днес обаче хората са уверени, че левичарите са едни от най-талантливите представители на човечеството;

Левичарите имат по-задоволителен сексуален живот

Ново изследване показва интересни факти за левичарите, свързано със сексуалният им живот. Доказано е, че хората, които използват ляват...

Прочети повече

- Повечето левичари рисуват фигури, които гледат надясно;

- При близнаците често се наблюдава тенденция единият да
си служи по-добре с лява ръка;

- Левичарите по-лесно се адаптират да виждат под вода;

- Хората, при които водеща е лявата ръка, са особено добри
в дисциплини като плуване, тенис, бейзбол и фехтовка;

- Левичарите обикновено достигат пубертета 4 или 5 месеца по-късно от хората, при които водеща е дясната ръка;

Защо осъждаме случайния секс?

Сексът за една нощ погубва политически кариери и „захранват” редица медии. Той е обсъждан и осъждан, сякаш от всички. Но то...

Прочети повече

- Четирима от петимата първоначални дизайнери на
"Макинтош" са левичари;

- Една четвърт от астронавтите от програмата "Аполо" си служат по-добре с лява ръка;

- Проблеми като заекване и дислексия засягат по-често левичарите, особено ако те са принуждавани в детска възраст да пишат с дясна ръка (какъвто е случаят с английския крал Джордж Шести).

Не всичко, обаче е толкова "розово" при левичарите.

През 2007 г. учените от Оксфордския университет откриха първия ген, който отговаря за формирането на левичарството - LRRTM1, играещ ключова роля за регулирането на функционалната асиметрия на главния мозък. Този ген определя кое от мозъчните полукълба контролира речта и разбирането на езика (при десничарите това е лявото, при левичарите – дясното), и кое отговаря за емоциите.

По-ниското ниво на тестостерон е създало обществото

Съвременните хора са се появили преди 200 хил. години, но оръдията на труда  изкуството възникват едва преди 50 хил. години. Дълго...

Прочети повече

Освен това LRRTM1 е свързан с развитието на шизофренията, в основата на която лежи неравномерната активност на различните мозъчни части.