На 10 юли Православната църква почита паметта на четиридесет и петте мъченици от Никопол. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с този църковен празник.
Църковен празник на 10 юли
Четиридесет и петте мъченици от Никопол (Армения) са група от раннохристиянски светци, пострадали заради вярата си в Исус Христос в началото на четвърти век, по време на жестоките гонения на император Ликиний. Събитията се развиват в град Никопол в Армения (исторически Мала Армения), който тогава е бил част от Римската империя. По време на управлението на съимператор Ликиний (ок. 311–324), който продължава преследването на християните, в града започват преследвания на вярващите.
Много християни, след като научили за арестите и мъченията, сами дошли при владетеля, за да засвидетелстват открито вярата си в Христос. Групата на светците е била оглавявана от мъже като Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър, Сисиний, Меней и Вирилад.
Управителят (прокуратор Лисий) бил изумен от тяхната смелост и се опитал да ги принуди да се отрекат от Христос и да принесат жертви на езическите богове. Светиите обаче останали непоколебими във вярата си.

Заради това те били подложени на жестоки мъчения: убиване с камъни, затвор и други мъки. В затвора те не се обезсърчавали – напротив, молели се и пеели псалми, укрепвайки се взаимно в търпение.
Според легендата, Ангел Господен се явил на светиите в затвора през нощта, осветявайки затвора със светлина и обявявайки, че работата им е към завършване, а имената им са записани на небето.
Светите мъченици Франциск, Мутий, Рафаил и техните съмъченици от Дамаск са група от 11 християни, които са били мъченически убити в нощта на 9 срещу 10 юли 1860 г. в Дамаск, Сирия. В техните редици са били и осем францискански монаси и свещеници. През 2024 г. те са канонизирани като свети мъченици от Католическата църква.
Събитията се развиват по време на вълна от сектантско насилие в Османска Сирия през 1860 г. В Дамаск избухват масови нападения срещу християнското население, квартали са разрушени, а общности са преследвани. Много християни потърсили убежище във францисканския манастир и църквата „Свети Павел“ в квартал „Баб Тума“, един от центровете на християнския живот в града.
Нападателите поискали да се откажат от християнството и да приемат исляма. Франсис, Мутя и Рафаел, както всички останали присъстващи, отказали. Според преданието, Франциск отговорил от името на всички братя с думите, че те остават християни и са готови да умрат за Христос. След това всички присъстващи били жестоко убити в храма на територията на манастира.
Църковен празник на 5 юли: Какво НЕ бива да правите утре, вещае мъка и сълзи през цялата година
Народни поличби, традиции, обичаи и забрани на 10 юли
По знаците на деня предците ни са гадаели за времето. Ясен и топъл ден на 10 юли означава дълго, топло лято без внезапни застудявания. Дъждът този ден означава влажен август и възможни чести превалявания през втората половина на лятото. Сутрешна мъгла вещае стабилно и спокойно време през следващите дни.
Какво не бива да правите на 10 юли? Споровете или оставянето на мръсотия близо до вода са забранени, тъй като се смятало, че това може да отмие късмета и здравето на човек. Миенето, чистенето и подстригването също се избягвали на този ден, за да не се „подстриже“ и да не се загуби жизнеността.
Какво можете да правите на 10 юли? В народната традиция този ден е бил известен с гръмотевични и летни бури. Вярвало се е, че този ден има специална пречистваща сила: всеки трябва да се изкъпе и да се облече с чисти дрехи – вярва се, че това осигурява здраве, щастие и защита от болести през цялата година.
Прочетете също: Църковен празник на 6 юли: Забраната, която трябва да спазват всички жени
