Игнажден е един от големите църковни празници. Всяка година се пада на 20-ти декември - тогава се почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Празникът се свързва с редица традиции, обичаи и забрани. Всички, носещи имената, Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла, празнуват имен ден на Игнажден.
Традиции, обичаи и значение на Игнажден
Празникът е известен още като Полаз, Полазовден, Млада година, Нов ден, Млад месец. Първите му две наименования се свързват с обичая полазване, останал в народните вярвания. Според него какъвто човек влезе на този ден в дома, такава ще е годината. Ако човекът е добър и благочестив, годината ше е добра.
В народните вярвания празникът се свързва още и със зимното слънцестоене, свързва се ощеи с началото на Новата година - затова се нарича Нов ден, Млад месец, Млада година.
Какво задължително се слага на трапезата на Игнажден?
С Игнажден се слага началото на поредицата от Коледните празници, които в народните традиции са известни като “Мръсни дни”. Те продължават до Нова година.
В народните вярвания Игнажден е ден за гадания и различни предсказания, свързани не само с времето, но и със семейството. Предците ни са вярвали, че каквито са последните 12 дни от годината, тоест дните от 20 до 31 декември, такива ще са и следващите 12 месеца през новата година (всеки ден отговоря за месеците в годината по тяхната последователност - времето на 20 декември определя времето през януари, а времето на 21 декември, времето през февруари и т.н.).
Април ще е дъждовен и плодороден, ако на 20 декември е дъждовно. Облачното време на този ден вещае добра реколта. Ясното време на празника, вещае суша през април. Добра поличба е ако на Игнажден, както и на Коледа вали сняг.
Друг обичай е свързан с паленето на огньовете, символизиращи слънцето и връзката между земния и небесният свят. Вярва се, че огньовете, запалени на този ден, имат магическата сила - те имат способността да пречистват всичко лошо.
По традиция подготовката на празничната трапеза започва още от предната вечер. Всички ястия трябва да са постни. Задължително на масата се слага ошав, боб, туршии, сезонни зеленчуци и варена царевица. На Игнажден се прави и първата кадена вечеря.
Голям църковен празник иде утре, 20 декември, спазват се редица традиции и обичаи
Бъдникът се избира на този ден - това е дървото, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер. На Игнажден започва и приготвянето на колаците, които се дават на коледарите. Коледарите също започват подготовка за празника - разделят се на групи и учат коледарски песни.
Забрани на Игнажден
Основната забрана за празника е нищо не се дава на заем. Според народните вярвания това ще помогне за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Също така нищо не трябва да се изнася извън дома - забраната важи не само за сол, но и за огън, жар. Вярва се, че ако тази забрана се наруши, берекетът ще напусне дома.
Забранено е човек да се прибира с празни ръце у дома на Игнажден. Забранено и да се пере - вярва се, че това ще доведе до болест. Бременните жени не трябва да работят - вярва се, че така ще родят по-лесно.
Според народните вярвания, в нощта срещу Игнажден, момците и момите виждат в съня си човека, с когото ще се задомят.
