Кръстовден, честван на 14 септември, е един от най-почитаните християнски празници, посветен на Въздвижението на Светия Кръст Господен. В българските вярвания той се свързва не само със силата на вярата и Божията закрила, но и с редица народни обичаи и забрани.
Нашите предци са вярвали, че в този ден небето е „отворено“, а думите и делата на човека се виждат ясно от Бога. Затова и се е смятало, че всяко погрешно действие на Кръстовден може да донесе болести, неуспехи и нещастие през следващите месеци.
Защо забраните на Кръстовден са толкова важни?
В традиционната култура всяка голяма дата от църковния календар има своята символика и своите забрани. Те не са измислени случайно, а са се предавали от поколение на поколение като своеобразен кодекс на поведение.
Снимка: iStock
Още: Кръстовден е!
На Кръстовден човек трябва да се смири, да бъде в мир със себе си и със света, защото денят е посветен на кръста – символа на вярата и жертвата. Всичко, което се прави противно на това смирение, се е смятало за предизвикателство към съдбата.
Забрана за работа на полето и тежък физически труд
Едно от най-важните правила е, че на Кръстовден не се работи на нивата и в градината. Вярвало се е, че който копае, оре или бере плодове в този ден, ще разгневи Бога и реколтата му ще бъде оскъдна.
Народът е казвал, че земята на Кръстовден трябва да си „почине“, защото тогава се благославя плодородието за следващата година. Дори селскостопански животни не са впрягали на работа, за да не си навлекат лош късмет.
Не се коли добитък и не се коли птица
Друга голяма забрана е свързана с коленето на животни. В миналото хората вярвали, че на Кръстовден не бива да се пролива кръв, защото това осквернява святото значение на празника. Ако някой заколи животно, домът му можел да бъде застигнат от болести и нещастия. Затова трапезата е била постна, без месо и млечни продукти.
Още: Кръстовден е! Не бива да ядете това!
Не се пере, не се шие и не се крои
Жените в миналото са знаели, че на Кръстовден не се хваща игла и конец. Смятало се е, че шиенето „закърпва“ късмета и може да донесе бедност или болест в семейството. Прането също било забранено, защото водата в този ден се почита като свята и не бива да се замърсява. Затова домакините подготвяли всичко необходимо още преди празника.
Не се кълне и не се вдигат скандали
Кръстовден е смятан за ден на мир и прошка. Вярвало се е, че ако човек изрече клетва на този ден или се скара с близък, това ще се върне като проклятие върху самия него. Особено строго се е гледало на отношенията между роднини – който вдигне глас срещу роднина на Кръстовден, сам ще си навлече болести или несполуки.
Забрана за заемане на пари и ценности
На Кръстовден не се дава и не се взема назаем. Според поверието, ако човек даде пари или вещи в този ден, ще изнесе късмета си от дома. А ако вземе назаем, цялата година ще бъде в дългове. Тази традиция се пази и до днес – мнозина избягват финансови сделки на празника, защото вярват, че това ще им донесе загуби.
Не се събират и не се носят дърва вкъщи
В някои райони на България хората вярвали, че на Кръстовден не бива да се събират дърва или да се внася дърво в дома. Това действие се тълкувало като „внасяне“ на болести и караници. Затова огнището се палело с дърва, приготвени предишния ден.
Снимка: iStock
Не се правят тежки ремонти и строежи
Кръстовден бил ден за почивка и молитва, а не за строителство и поправки. Народът вярвал, че ако започнеш строеж или ремонт на този ден, работата няма да върви гладко, а домът ще бъде застигнат от нещастия. Заради това дори дребни поправки се избягвали.
Не се излиза на път без причина
Старите хора предупреждавали младите да не пътуват далеч на Кръстовден, освен ако не е наложително. Вярвало се е, че по пътищата дебнат зли сили и пътуващият може да срещне нещастие. Денят се прекарвал вкъщи, в молитва и заедно със семейството.
Не се яде месо, яйца и млечни продукти
Постната трапеза е едно от основните правила. Ако човек наруши поста на Кръстовден, вярвало се е, че ще заболее или ще изгуби Божията закрила.
На трапезата задължително има боб, жито, мед, плодове и зеленчуци, но не и месо. Тази забрана е сред най-строго спазваните в българската традиция.
Още: Почитаме Кръстовден
Не се забравя молитвата и кръстният знак
Едно от най-важните неписани правила е, че на Кръстовден човек не бива да започне деня без молитва. Забрави ли се кръстният знак, вярвало се е, че злото може да надделее над дома. Хората се кръстели, когато излизали навън или започвали работа, макар че самата работа в този ден била сведена до минимум.
