Деецът на ВМРО Владо Черноземски застрелва в Марсилия югославския крал Александър I

Черноземски е известен атентатор, привърженик на тактиката на терористични атаки, характерна през онзи период за организацията. Остава в историята като изпълнител на атентата в Марсилия срещу краля на Югославия Александър I Караджорджевич през 1934 г. Вероятно Владо Черноземски избира псевдонима си Петър Келеман по името на терориста от ВМОРО Спиро Килиманов.

Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 и се включва в четата на войводата Иван Бърльо. Именно тогава тръгва и легендата за македонския произход на Владо Шофьора, наричан така заради краткотрайната му работа като шофьор в дупнишките тютюневи складове.

В началото на 1920-те години Черноземски се преселва в Банско, където изпълнява задачи на възстановената от Тодор Александров македонска освободителна организация. През 1923-1924 г. е в четата на Траян Лакавишки. Като четник действа в Щипско, Кочанско и Радовишко. Участва в общо над 15 престрелки с полиция и жандармерия в Югославия. Става известен като един от най-добрите стрелци в организацията, смел, хладнокръвен и дисциплиниран човек.

През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи. Смъртта на Александров през същага година, обаче отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.

Новото ръководсто на ВМРО, начело с Иван Михайлов възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов. През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи. Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм. През 1927 година е изявил готовност да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите, като се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не било прието. През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък - бившият член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски. Заловен и осъден на доживотен затвор, той е амнистиран и освободен през 1932 г.

Междувременно, през 1929 г. в България по покана на ЦК на ВМРО е д-р Анте Павелич. При това посещение се сключва споразумение за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия.

Факт е, че след освобождаването си от затвора през 1932 г. Владо изчезва. Той тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на Усташа в Боргеторо, а след това е изпратен за инструктор-терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста. Най-голямата планирана акция на усташите е бил атентата срещу сръбския крал Александър. Според първоначалния замисъл той е само инструктор на бойната група. На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата. Той лично прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич, като убива или ранява и част от придружаващите го официални лица. Ранен тежко от полицията и ритан от тълпата, той е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер без да издаде нищо. Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари.

По този повод Черноземски е смятан за най-опасният терорист в Европа по онова време. Следва да се отбележи, че политическото определение тероризъм тогава е използвано предимно от някои анти-български среди, както и от правителството на Александър Цанков, което работи срещу ВМРО. Все пак определението "терористична дейност" за действиата Черноземски се потвърждава от чужди специалисти по Македонския въпрос и научни публикации на БАН.

След края на Втората световна война се твърди, че атентатът е организиран от Абвера като част от операция “Тевтонски меч”. Главен координатор на операцията е помощникът на германския военен аташе в Париж капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел, който след Втората световна война е главнокомандващ Сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. За изпълнители на операцията са били определени Усташа.

На името на Владо Черноземски днес са наименувани улици в редица български градове. На него е наречена младежката революционна организация ВМРО „Владо Черноземски“ и дружество на МПО в Шепъртън, Австралия.