Ерусалим е обявен за столица на Израел

След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.

Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национ...

Прочети повече

По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм - Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, "осквернявайки" Светая Светих, и поверявайки управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.

Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос. За период от 10 години (4 г. пр.н.е. - 6 г.) избухва първото недоволство, последвало от втори бунт срещу римляните.

За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.

След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.

Умира Любен Каравелов

Любен Стойчев Каравелов (1834 - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, побор...

Прочети повече

Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като "свят град", но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.

Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.

През 1099 г. e превзет и кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. С малки изключения Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите до края на Първата световна война.

От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 - 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). На 23 януари 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

Нацистите провеждат Ванзейска конференция, на която изготвят план за ликвидирането на евреите

Ванзейска конференция е съвещание на представители на министерствата и други властови структури на нацистка Германия, проведено в Берл...

Прочети повече

С решение на ООН (1967-1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.