Хан Крум умира преди да е завладял Константинопол

Крум Страшни (803-814) се възкачва на престола след хан Кардам. Произхожда от панонските българи. Липсват исторически податки за родствени връзки между Крум и другият известен от тези времена панонски българин - Кубер. Пръв носител на титлата кана субиги.

Началото на неговото управление съвпада с това на франксия император Карл Велики, коронясан навръх Коледа през 800 г. от римския църковен глава. Две години след разгрома на Аварския хаганат от Карл Велики хан Крум довършва остатъците от някога могъщото варварско обединение; България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. 

През 808-809 г. хан Крум подкрепил бунта на славяните в долината на р. Струма и ги присъединили към своята държава. През 809 г. завзема ключовата византийска крепост Сердика. В началото на 811 г. византийския император Никифор I Геник организира поход срещу столицата Плиска. След като преминава старопланинските проходи и разбива два български отряда, императорската войска достига Плиска, опожарява я и я разграбва. Хан Крум на 2 пъти предлага мир с думите "Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди в мир", но василевсът презрително отказва. Тогава той мобилизира всички налични сили и напада на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход византийската войска. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепът му той заповядва да му направят окована със сребро чаша, от която пиел наздравица със славянските князе. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.

Новият император Михаил Рангаве продължил войната с Крум, но битката при крепостта Версиникия през 813г. му коствала трона. На 17 юли 813 г. ханът бил вече под стените на Константинопол. Съзнавайки, че не може да превземе града без предварителна подготовка, хан Крум предложил мирни преговори. Вероломна засада от страна на византийците обаче осуетила неговите намерения. Императорът Лъв V Арменец организирал покушение срещу българския хан Крум и се опитал да го убие по време на преговорите за мир. Коварното покушение изпълнило българския хан с гняв и ярост. Той сринал цяла Одринска Тракия и се върнал в столицата Плиска, където започнала подготовка за превземането на Константинопол. Въпреки че Крум си давал сметка за отбранителните възможности на византийската столица, започнал масова подготовка за нападението на Константинопол, която включвала славяни, авари и специални обсадни съоръжения („костенурки“, бойни кули, „овни“, огнехвъргачки и др.). Притеснен от всички тези приготовления императорът започнал укрепване на стените на града и защитните съоръжения. И точно когато паника обхванала византийците, достигнала вестта за смъртта на хана. Датата е На 13 април 814 г.

Смъртта на Крум е забулена в неизвестност и предположения. Според византийски летописци той бил поразен от Божията ръка заради многото си грехове срещу ромеите. Широко застъпена е хипотезата, че той е умрял от сърдечен удар или инсулт. Някои съвременни историци обаче не без основания предполагат, че той е бил умъртвен чрез т.нар. сакрално цареубийство, т.е. бил удушен с въже от собствените си боляри. Освен даровит военачалник, Крум бил и талантлив държавник. Той създал първите писани закони. Според една легенда той разпитал аварски военопленници какво довело до разпадането и унищожението на тяхната държава и създал своите закони въз основа на техните отговори. Тези закони поставяли за пръв път наравно прабългарския и славянския етнически елемент в държавата. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия Свидас от 10 век.

ЗАКОНИТЕ НА ХАН КРУМ

Крум запитал пленниците авари: От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?" А те отговорили: Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел". А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит. Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде. Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда; или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите". Както бе казано, българите унищожили всички авари.