Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство

По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, но отново губи. Нейната дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като съдебен адвокат през 1953 и през същата година се раждат децата ѝ – близнаците Карол и Марк. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони.

Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не ѝ достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.

Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната скамейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното осигуряване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. Когато сър Алек Дъглас-Хюм се оттегля, Тачър гласува за Едуард Хийт в изборите за лидер на консервативната партия и е наградена с работа като говорител за жилищното строителство и земята.

Тачър е една от малкото консерватори, членове на Парламента, които подкрепят законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща опозиция за отменянето на смъртното наказание. Отличава се като говорител на конференцията през 1966 г. със силна атака срещу данъчната политика на Лейбъристкото правителство, определя я като стъпки не само срещу социализма, но и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата през 1967 г., след това се издига до министър в сянка на транспорта и накрая на образованието преди изборите през 1970 г.

Със спечелването на общите избори през 1987 г. тя става първият министър-председател на Великобритания, който печели три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал между 1812 и 1827 г. Повечето местни вестници я подкрепят, с изключение на Дейли Мирър и Гардиън. В таблоидите става известна с фамилиарното „Маги“.

През 80-те години на ХХ век Тачър започва да се занимава с политика в областта на екологията, която дотогава пренебрегва. През 1988 г. тя изнася реч, с която поставя проблеми като глобалната промяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 тя открива центъра Хадли за прогнози за времето и за изследвания, които самата тя поръчва.

В Брюге през 1988 г. Тачър изнася реч, в която критикува предложенията от Европейската общност за федерална структура на Европа и за увеличаване на централизацията при вземането на решения. Въпреки че подкрепя членството на Великобритания в ЕС, Тачър вярва, че ролята на Европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Тя се страхува, че новите изисквания на Европейската общност ще провалят промените, които е предприела във Великобритания. Особено негодува срещу подготвяния Икономически и валутен съюз (Еврозоната).

Тачър започва да губи популярност през 1989 г., тъй като икономиката е в спад и страда от високи лихвени проценти, въведени, за да го спрат. Тя обвинява финансовия министър Найджъл Лоусън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз (влизането в еврозоната).