Роден е Вичо Диков, български военен деец

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в действащия в Добруджа 14-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант Аполон Цимерман.

През 1879 завършва с първия випуск Софийското военно училище, произведен в чин подпоручик и изпратен на служба в Силистренска № 18 пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик.

В Европа започва най-унищожителната грипна епидемия

Испански грип е названието на световната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 г. Пандемията продължава от януа...

Прочети повече

През 1883 г. е командирован в Русия, където служи в 54-ти Мински пехотен полк и завършва офицерска стрелкова школа. Завръща се в България през 1884 г. и е командир на рота във Врачанска № 8 пеша дружина, която е в състава на 7-и пехотен преславски полк. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан, а на 14 септември е назначен за командир на същия полк.

По време на Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Вичо Диков е началник на Главното тилово управление.[1] На 28 юни 1913 г. – близо две седмици след избухването на Междусъюзническата война (1913), е назначен за командир на 4-та армия. Нанася поражение на сърбите в Калиманското сражение. В Кресненската операция командва десния фланг, отблъсквайки гръцката армия от Пехчево.

На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. След по-малко то месец, на 2 септември, преминава в запаса.

Генерал-лейтенант Вичо Диков умира на 5 май 1928 година в София.