След смъртта на Самуил, за български цар е провъзгласен Гаврил Радомир

На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир участват в битката при при Траянови врата в Ихтиманския проход през 986 г., когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически трудове, но редица изследователи я отхвърлят.

Сюлейман I е принуден да вдигне обсадата на Виена

Обсадата на Виена през септември - октомври 1529 г. е първият опит на Османската империя, водена от султан Сюлейман I, да завладее стол...

Прочети повече

Самуил и Гаврил Радомир са ранени при успешната за византийците битка при р. Сперхей през 996 г. Цар Самуил, на върха на своята мощ, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския владетел Геза (971-997). Този брак е разтрогнат след смъртта на Геза, тъй като българите не подкрепят сина му Стефан I в претенциите му за унгарския престол. В резултат на това византийци и унгарци чрез съвместни действия разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 г.

Непосредствено след битката при Беласица, през лятото на 1014 г., Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица. Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно - на 15 октомври, Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководски дарби на баща си, заема престола. Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.

Според Скилица Гаврил Радомир е убит по време на лов от братовчед си Иван Владислав (лятото на 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение. Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Най-големият син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните 5 синове и 6 дъщери, както и войводите.