През 2022 г. сценаристът и режисьор Куентин Тарантино гостува на Джими Кимел, където разговорът се насочи към любопитен въпрос — какво прави един филм съвършен? Тарантино вече имаше ясна дефиниция за това, съобщи Но Филм Скул. За него „перфектните“ филми не са просто любими заглавия, а произведения, които надхвърлят личния вкус и са обективно изключителни. Както обясни пред Кимел: „Перфектният филм преминава през всички естетики по един или друг начин. Може да не е по вкуса ти, но няма нищо, което можеш да кажеш, за да го принизиш.“
И макар мнозина да спорят с него, списъкът му с филми, които според него въплъщават киното в съвършената му форма, е впечатляващ.
Още: След близо три десетилетия: Куентин Тарантино се завръща към актьорството
В какво се крие съвършенството на филмите?
Първият избор на Тарантино е „Тексаското Клнае“ на Тоб Хупър. Решението му изненадва Кимел, но независимият хорър от 1974 г. отдавна се е превърнал в култово произведение, променило жанра завинаги. Снимките са били кошмарни — 16-часови снимачни дни в над 40-градусова жега, което придава на филма реалистичен ужас и напрежение. Макар насилието да е пестеливо показано, лентата остава едно от най-ефективните ужасяващи преживявания в историята на киното.
Следва „Челюсти“ на Стивън Спилбърг. Няма нужда от защита — филмът буквално изобретява летния блокбастър през 1975 г. Макар продукцията да била пълен хаос и Спилбърг да смятал, че кариерата му е приключила, неработещата механична акула се превръща в най-голямото му предимство. Тъй като чудовището рядко се показва на екрана, напрежението се гради чрез внушение, а двузвукът на Джон Уилямс се превръща в емблема на страха.
Тарантино включва и „Екзорсистът“ на Уилям Фридкин — филм, който шокира зрителите през 1973 г. и се превръща в един от най-награждаваните хоръри в историята, с десет номинации за „Оскар“. За да постигне реалистичния ефект на студения дъх на героите, Фридкин буквално превърнал снимачната площадка в хладилна камера. Резултатът — филм, който и днес изглежда смразяващо автентичен.
По-изненадващо, Тарантино поставя и „Ани Хол“ на Уди Алън сред съвършените филми. Романтичната комедия от 1977 г. експериментира със структурата, разчупва четвъртата стена, използва анимация и прескача във времето. Лентата печели четири „Оскара“, включително за най-добър филм, режисура и оригинален сценарий, а Гилдията на сценаристите по-късно я нарича „най-забавният сценарий, писан някога“.
Още: Излиза нова версия на "Убий Бил" на Куентин Тарантино (ВИДЕО)
Не по-малко обичан е „Младият Франкенщайн“ на Мел Брукс — пародия на класическите чудовищни филми на „Юнивърсъл“. Идеята е на Джийн Уайлдър, който я предлага на Брукс по време на снимките на „Пламтящи седла“. Двамата се забавлявали толкова много, че Уайлдър дори не искал проектът да приключи. Филмът се превръща в един от най-хармоничните и визуално изобретателни на Брукс.
Следва „Назад в бъдещето“ на Робърт Земекис — според Тарантино един от малкото наистина „перфектни“ филми. Сценарият, написан от Земекис и Боб Гейл, бил отхвърлен над 40 пъти преди реализацията си през 1985 г., но впоследствие се превърнал в класика. Финалната сцена с часовниковата кула е пример за напрежение и драматургия, изградени с прецизност. Филмът става най-касовият за годината и поставя началото на една от най-обичаните поредици в киното.
Последното заглавие в списъка му е „Дивата банда“ на Сам Пекинпа. Тарантино сам признава, че „несъвършенствата ѝ са част от нейната слава“, но дори той не може да я изключи напълно. Кървавият уестърн от 1969 г. шокира зрителите със своята откровена жестокост и е определян от Роджър Ебърт като „един от великите определящи моменти в модерното кино“.
И така, според Тарантино, съвършенството на филма не се крие в безупречност, а в способността му да устои на времето, вкусовете и критиката — да бъде просто… неоспорим.
Още: Изненада феновете: Куентин Тарантино посочи кой негов филм е шедьовър
