"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Баскетболът е един от най-популярните спортове в света. Измислен е през 1891 година от канадския преподавател по физическо възпитание в Спрингфийлд, Масачузетс - Джеймс Нейсмит. Той иска да създаде спорт, който неговите ученици могат да играят в зала по време на студените зимни месеци. Така, преди 133 години, се ражда спортът, който днес се практикува от милиони по света.
През годините феновете на баскетбола видяха хиляди легендарни състезатели. От Уилт Чембърлейн, през Меджик Джонсън и Майкъл Джордан, до Лука Дончич и Никола Йокич. Има обаче един баскетболист, който завинаги ще остане в спомените на привържениците. Поне на тези в Европа. Неговото име е Дражен Петрович.
Дражен Петрович е една от най-големите легенди на баскетбола
Дражен Петрович е роден на 22 октомври 1964 година в югославския град Шибеник. Баща му Йован е полицай, а майка му Бисерка – библиотекарка. Още от малък Дражен е запален по баскетбола и тренира заедно с по-големия си брат Александър. Когато е на 13, Петрович успява да склони родителите си да го запишат в академията на местния тим Шибенка. На Дражен са му необходими само 2 години, за да пробие в първия състав.
Точно по това време Шибенка влиза в югославската елитна дивизия. Дражен Петрович е звездата на тима и успява да го отведе два пъти до финала на третия по сила турнир в Европа – Купа Корач. За съжаление на младия баскетболист и двата пъти отборът му губи от френския Лимогес. През сезон 1982/83 Шибенка печели титлата на Югославия. Федерацията обаче отнема отличието от отбора заради неточности в съдийството по време на финала срещу Босна Сараево.
Гардът пише история в Цибона Загреб
След като изкарва задължителна военна служба, през лятото на 1984-та Дражен Петрович преминава в състава на Цибона Загреб. По това време той вече е част от националния отбор на Югославия, с който печели бронзов медал от Олимпийските игри в Лос Анджелис през същата година. В края на сезона Дражен и Цибона печелят Купата на европейските шампиони (б.а. - днешната Евролига). Югославяните побеждават на финала Реал Мадрид, а Петрович реализира 36 точки.
На 5 октомври 1985 година Дражен Петрович прави нещо невиждано. Гардът отбелязва 112 точки в мач срещу Унион Олимпия Любляна. От тях 67 са през първото полувреме. По този начин той чупи рекорда на Радивой Корач, който през 1962-ра вкарва 74 точки за ОКК Белград срещу Младост Загреб. Това постижение утвърждава Петрович като една от най-големите звезди в Европа.
Успехите с Цибона, Реал Мадрид и националния отбор на Югославия
Няколко месеца по-късно Петрович и Цибона печелят за втори пореден път КЕШ като на финала побеждават Жалгирис Каунас, където се подвизава голямата звезда на СССР – Арвидас Сабонис. В следващите години Дражен продължава да печели трофеи, както на клубно, така и на национално ниво. С тима на Югославия той взима сребърен медал на Олимпийски игри в Сеул през 1988-ма. Също така печели бронзови отличия от Световното и Европейско първенство.
През лятото на 1988-ма Петрович става част от Реал Мадрид. „Кралете“ му дават умопомрачителните за времето си 4 милиона долара. В Испания 23-годишният Дражен продължава да демонстрира класата си. През сезон 1988/89 Реал печели Купата на националните купи, а във финала срещу италианския Снайдеро Касерта Петрович бележи 62 точки. Някъде по това време американският Портланд Трейлблейзърс, който е избрал гарда под №60 в драфтата през 1986-та, започва да го притиска да премине в НБА. Това обаче не е толкова лесно заради договора му с испанския гранд. Все пак малко преди старта на сезон 1989/90 Петрович облича екипа на Портланд, след като американският клуб му помага да откупи договора си с Реал срещу 1,5 милиона долара.
Нещата в Портланд не потръгват за Дражен, но в Ню Джърси той блести
В САЩ обаче нещата не потръгват, както му се иска на Петрович. Той играе по едва около 12 минути на мач, в които реализира средно по 7,4 точки. Все пак Трейлблейзърс стигат до битката за титлата в НБА, но губят във финалите от Детройт Пистънс. През следващата кампания за Дражен става още по-трудно, след като Портланд придобива гарда Дани Ейндж, което означава, че игровото време на югославянина пада още повече. Това не му се харесва и Петрович иска да бъде трансфериран в друг отбор.
На 23 януари 1991 година Петрович става част от Ню Джърси Нетс. Там той най-накрая започва да показва на какво е способен. През сезон 1991/92 той става титуляр и завършва кампанията със средно по 20,6 точки на мач за 36,9 минути игра. Гардът продължава с отличното си представяне като през сезон 1992/93 подобрява показателите си и завършва кампанията със средно по 22,3 точки – 11-тият най-добър реализатор в Лигата на извънземните. Малко преди това той печели и сребърен медал с националния отбор на Хърватия по време на Олимпийските игри в Барселона през 1992-ра.
Дражен Петрович загива в автомобилна катастрофа
През лятото на 1993-та, след най-добрия му сезон в НБА, Дражен Петрович пътува до Вроцлав за квалификацията на Хърватия за ЕвроБаскет срещу Полша. След двубоя звездата решава да не лети със самолет до Загреб, а да пътува с кола до родината си заедно със своята приятелка по онова време – унгарския модел Клара Шаланци.
На 7 юни 1993 година, около 17:20 часа, Дражен Петрович умира в автомобилна катастрофа. Огромен ТИР катастрофира на Аутобан 9, в близост до германския град Инголщад. Шофьорът на камиона губи контрол заради силния дъжд в Бавария, чупи мантинелата и навлиза в насрещното като блокира и трите платна.
Секунди по-късно Фолксвагенът, в който е управляван от Клара се удря в камиона със скорост от 180 километра в час. Баскетболната звезда, който спи на пътническата седалка и не носи колан, излиза през предното стъкло. Направената аутопсия показва, че Дражен Петрович е загинал още при удара, след като е понесъл множество тежки травми. Клара Шаланци и турската баскетболистка Хилал Едебал, която също се вози в колата, оцеляват по чудо.
Баскетболистът остана завинаги на 28 години
На 12 юни 1993 Дражен Петрович е погребан в гробищата в Загреб. След смъртта му Цибона кръщава залата си на него, а в столицата на Хърватия на името му е кръстен площад. В родния му Шибеник, както и във Вуковар и Петриня, има улици на името на Дражен Петрович. Ню Джърси Нетс пък веднага вадят номера му – 3, от употреба. През 2002-ра той е приет посмъртно в „Залата на славата“ на световния баскетбол.
Така завършва историята на един от най-великите играчи, стъпвали някога на паркета. Дражен Петрович си отиде от този свят на едва 28 години. Той обаче никога няма да бъде забравен от феновете, както и от своите колеги от Европа, на които проправи, а след това и отъпка пътя НБА.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Пас към миналото“: Проклятието, което вече 63 години тегне над един от европейските грандове
