Ситуацията с пластмасовите микрочастици във водите на Черно море не се отличава от тази в Средиземно море и Балтийско море. Това е била констатацията на Института по биоразнообразие на БАН по време на миналогодишното изследване на акваторията с кораб на Greenpeace", каза в интервю за bTV Деница Петрова от българския клон на екологичната организация.
Още: Сривът в Испания показа: Европа трябва да се стреми към "зелена" електрическа мрежа
Още: Кибератака или климатични промени: Какво стои зад спирането на тока в Испания (ВИДЕО И СНИМКИ)
Наскоро голяма публичност получи проучване, според което 90% от трапезната сол, която стига до хората, има частици пластмаса, останали от разграждащите се във водите боклуци. Така през солта и през храната пластмасата влиза и в човешкия организъм.
Най-много боклуци от Greenpeace са видели в морето пред големите ни морски курорти, посочи Петрова.
"Оказва се, че навсякъде има микропластмаса, това е човешки генериран проблем. Важно е да се вземат мерки при пластмасите за еднократна употреба. Земята не е за еднократна употреба и можем да живеем без да генерираме толкова много отпадъци", категорична беше тя.
Още: Стари и болни: Липсата на грижа съсипва горите на България (СНИМКИ)
Експертът по качеството на храните д-р Сергей Иванов подчерта, че към момента няма категорични заключения за ефекта от пластмасата в човешкото тяло.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Глобалното затопляне променя телата ни. На какво ще заприличаме?
Още: Учени алармират: Този орган ще пострада най-много от глобалното затопляне
Д-р Иванов подчерта, че по отношение на солта има други по-сериозни проблеми, като например масовото преквалифициране на солта в хранителна добавка и така се заобикалят изискванията за безопасност. Така, по думите му, „модерните видове сол” не са йодирани и имат високи нива на тежки метали.
