Отложена, но не отменена – либерализацията на пазара на ток ще се случи. С това послание приключи "100 въпроса за либерализацията" - кампания на "Грийнпийс" – България за повече прозрачност в прехода от регулиран към свободен пазар на електроенергията. Какво знаят и какво не знаят хората по тази тема - организацията потърси отговори на най-често задаваните въпроси за предстоящата промяна.
Припомняме, че през май парламентът отложи за неопределен период от време либерализацията на пазара на ток на дребно, тоест за битовите потребители. Това стана по предложение на правителството. Предстои промяна само за пазара на едро.
Още: Депутатите решиха за либерализацията на тока за домакинствата
Според "Грийнпийс" отлагането на преминаването към свободен пазар ще забави процесите по децентрализиране и демократизиране на електроенергийния пазар, а домакинствата и енергийните общности ще трябва да почакат, преди да могат свободно да произвеждат и споделят енергия.
Екипът на организацията е потърсил мненията на битовите потребители, след което и на експертите по темата, като кампанията им стартира още през март. Накрая са били получени над 200 въпроса, сведени до 22 приоритетни, а отговор им дава д-р Мария Трифонова от научно-приложната лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Ето най-важното, което трябва да знаете:
Какво е либерализация на електроенергийния пазар?
Либерализацията на енергийния пазар е процес, при който се премахва монополът върху продажбата на електроенергия и се дава възможност за конкуренция между различни доставчици. Исторически, в повечето европейски страни, включително и в България, доставката на енергия беше извършвана от една вертикално интегрирана държавна компания. В резултат на либерализацията - производството, търговията и доставката на електроенергия се разделят, а дейности като пренос и разпределение остават регулирани, тъй като представляват естествени монополи.
Процесът на отваряне на енергийния пазар в Европейския съюз започва още през 90-те години. Тогава започват да се приемат закони (т.нар. законодателни енергийни пакети), които постепенно премахват монопола и позволяват на нови компании да влизат на пазара. Целта е да се създаде по-прозрачна и конкурентна среда, в която потребителите – включително обикновените хора и домакинства – да имат възможност да избират кой да им доставя ток.
Днес в страните с либерализиран пазар вече не сте обвързани с един-единствен доставчик. Можете да сравните оферти, да изберете фирма, която предлага по-ниска цена, зелена енергия или гъвкави условия (например договор с фиксирана цена за една година или различна тарифа денем и нощем). Това дава повече контрол в ръцете на потребителите и ги прави отговорни за тяхното потребление на енергия.
Как се формира цената на електроенергията при регулиран и при свободен пазар?
Още: Възобновяемите енергийни източници могат да намалят цената на тока в дългосрочен план: Доклад
При регулирания пазар КЕВР определя цените веднъж годишно. Това включва прогнозирана цена на тока, разходи на доставчиците, инвестиции в мрежата и други компоненти. В този модел цената е предвидима, но не отразява пазарните реалности. Например, когато цените на енергията в Европа се покачат (както беше през 2022 г.), потребителите в регулирания пазар остават временно защитени, но държавата поема разликата чрез субсидии.
На свободния пазар цената се формира от търсене и предлагане. Търговците купуват ток от производители (например ВЕИ, ТЕЦ, АЕЦ) през енергийната борса или по двустранни договори и предлагат различни ценови планове. Те могат да включват фиксирани цени за 1 или 2 години, плаващи цени, или договори с по-ниска тарифа през нощта.
Какъв е проблемът със субсидирането на цената за крайните потребители?
Net-Zero Lab изчислява, че за последните пет години държавата е изплатила над пет милиарда лева (5,044,671,677.54 лв.), за да покрива разликата между пазарната цена на електроенергията и по-ниската, регулирана цена за домакинствата. Това означава, че средно на година се отпускат около 1 милиард лева, или по 335 лева на домакинство годишно. Разпределено по месеци, това означава, че всяко домакинство е получавало „невидима“ помощ от около 28 лева месечно под формата на по-ниска сметка за ток, без да я вижда отделно в сметката си. Тази финансова тежест се поема от държавния бюджет или от специализирани енергийни фондове — тоест, в крайна сметка от всички нас като данъкоплатци и участници в енергийната система. Отделно от това, държавните енергийни компании, които произвеждат електроенергия за регулирания пазар – като например АЕЦ „Козлодуй“ или големи държавни ТЕЦ-ове – са принудени да продават тока си на по-ниски от пазарните цени. Това означава, че те получават по-малко приходи, отколкото ако го продаваха на свободния пазар.
В резултат на това намаляват средствата, с които тези дружества могат да инвестират в модернизация на централите, поддръжка на оборудването или развитие на нови технологии. Така, макар че потребителите временно плащат по-ниски цени, в дългосрочен план страда цялата енергийна система – губи се надеждност, отлагат се необходими ремонти, а модернизацията се бави.
Снимка: iStock
Как либерализацията ще промени цената на тока за крайния потребител?
В България към днешна дата бизнесът, промишлеността и търговските обекти плащат цена за електроенергията, която се определя от свободния пазар. Тя се мени всеки час и зависи от търсенето, предлагането и сезона.
Домакинствата обаче все още са в регулирания сегмент. Те плащат фиксирана цена, определена административно, която не се променя често.
Още: Ще се отрази ли на цената на тока: Електромерите скоро ще се отчитат дистанционно
Крайната сума, която виждаме в нашата месечна фактура е сбор от няколко ценови компонента.
- Цена за снабдяване или близо 60% от цената, която плащаме
- Цена за достъп
- Цена за пренос
- Цена за разпределение.
- Данък добавена стойност
Либерализацията ще промени принципа за формиране само на този компонент, който е за покриване на разходите по снабдяване. Или така наречената активна електроенергия. Вече няма да се определя административно, а ще зависи от предложенията на търговците на свободния пазар.
Това означава, че разходите за електроенергията вече ще се различават между отделните домакинства – в зависимост от избрания доставчик, типа на договора (фиксирана или променлива цена), продължителността и включените услуги. Възможно е някои потребители да плащат повече от сегашната си сметка, ако не направят информиран избор, но също така има шанс други да намерят по-изгодни оферти, особено при по-голямо потребление или ако се възползват от нощни тарифи, зелена енергия или пакетни предложения.
Още: КНСБ: Новата цена на тока ще е непоносима за голяма част от българите
Важно е да се подчертае, че всички останали ценови компоненти – достъп, пренос, разпределение и ДДС – ще останат регулирани от държавата, тъй като те покриват услуги, свързани с инфраструктурата и не подлежат на конкуренция.
Ще поскъпне ли токът след либерализацията?
Трудно е да се посочи точно колко по-висока би била цената за домакинствата при напълно либерализиран пазар, защото цената няма да е една. Всъщност и сега всяко домакинство има право да премине към свободния пазар (макар и да не се практикува това право от битовите потребители) и да избере между най-различни ценови оферти. Справка в платформата elca.bg посочва, че ако четиричленно семейство реши още сега да сключи договор с търговец за 100% зелена енергия, това би му струвало около 10% повече на месец спрямо настоящата цена. Но тази цена не е скрито субсидирана от държавата – тя отразява реалната стойност на електроенергията на пазара.
Важно е да се има предвид, че цената на енергията от вятър и слънце значително намаля през последните години и в някои часове от денонощието производството им е почти безплатно. С времето, при по-голямо участие на възобновяеми източници и с развитието на батерии за съхранение, се очаква търговците да могат да предлагат още по-гъвкави и изгодни оферти, особено за домакинства, които могат да променят навиците си на потребление и да използват повече ток в часовете с евтина енергия.
Още: Цената на тока с приемане на еврото: Уверения от министъра на енергетиката
Затова не е вярно твърдението, че токът ще поскъпне драстично поради пълната либерализация. Напротив – участието на домакинствата в свободния пазар (които в момента формират около една трета от общото потребление на ток в страната) ще увеличи неговата ликвидност, т.е. ще засили конкуренцията и ще доведе до по-стабилни и реални цени за всички.
От друга страна, независимо от това на какъв етап е процесът на либерализация, през последните години цените на електроенергията се покачват, като върху тях влияят множество фактори. По принцип много потребители не разбират, че е нормално цените на стоките и услугите постепенно и предвидимо да се покачват. В противен случай бихме били в състояние на дефлация, която е вредна за икономиката, тъй като задържа инвестиции, забавя растежа и създава несигурност.
Сред основните фактори, които влияят на цената на тока, са цените на суровините – като природен газ, въглища, вкл. и въглеродни квоти – както и зависимостта от внос на фосилни горива, които се оскъпяват допълнително заради таксите за замърсяването, което причиняват. Метеорологичните условия също играят роля – например промените във вятъра, слънцето или валежите влияят на производството и водят до резки колебания в цените. Търсенето расте, особено в пиковите часове или с навлизането на нови големи потребители като дейта центрове. Не по-малко важни са капацитетът и състоянието на електроенергийната мрежа, както и геополитическата обстановка и свързаността с други европейски пазари. Допълнително, решенията на държавата – като тавани на цени, субсидии, такси или промени в данъци – влияят както краткосрочно, така и дългосрочно. По време на енергийната криза много държави от ЕС въведоха компенсации за домакинства и бизнеси, което временно ограничи въздействието върху крайните потребители. За повече информация по този въпрос вижте това видео от Net-Zero Lab.
Кога трябва да се случи либерализацията и може ли да се отложи или отмени?
Още: Депутат от БСП: Либерализацията на тока, която спряхме, е част от мерките за борба със спекулата
В българския контекст либерализацията на последния нереформиран сегмент от електроенергийния пазар – този за битовите потребители – се планира от 2023 г. и първоначално беше предвидено да започне на 1 юли 2025 г., съгласно измененията в Закона за енергетиката, приети през ноември 2023 г. В рамките на преходен период до края на 2025 г. домакинствата трябваше да могат да продължат да купуват ток на регулирани цени от т.нар. доставчик на универсална услуга, без да се налага смяна на доставчик. След 1 януари 2026 г. регулирани цени за активна електроенергия нямаше да се прилагат, с което всички битови клиенти трябваше да излязат на свободния пазар.
През месец май 2025 г. за пореден път либерализацията на пазара на ток за битовите потребители беше отложена с политическо решение. Причината: силен политически натиск за запазване на въглищната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“ и държавните мини, чиято енергия трудно може да се конкурира при пазарни условия. Вместо пълна либерализация беше приет нов модел, който формално прилича на пазар, но цените за домакинствата ще останат контролирани от държавата.
Как ще работи това? Сделките между производители и доставчици вече ще минават през енергийната борса, но доставчиците като Електрохолд, ЕВН и Енерго-про ще получават компенсации, за да могат да продават тока на домакинствата на по-ниски, фиксирани цени. Разликата с досегашния модел е, че вече няма да има обществен доставчик като НЕК, а държавните производители (АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ на НЕК) ще бъдат обединени в група и ще предлагат ток на осреднена цена. Така, вместо истинска конкуренция, се въвежда контролиран пазар с нови правила, с цел да се запази социалната цена на тока и да се защити работата на определени държавни енергийни дружества. Засега няма яснота колко дълго ще се прилага този подход и как ще се отрази върху домакинствата в бъдеще.
Как да преценим кое е най-подходящо за нас дружество за доставка на ток?
Още: Цената на тока за обикновените хора: Държавни обещания от министър-острие на ГЕРБ
На този етап изборът не е лесен, защото търговците все още не предлагат ясни и адаптирани оферти за битови потребители. Причината е в продължаващата несигурност дали и кога реформата на пазара ще бъде окончателно въведена. Освен това оферти с гъвкави цени в зависимост от часа на потребление (например по-евтин ток през нощта) изискват инсталирани умни електромери и уреди, които позволяват дистанционно отчитане – нещо, което в момента липсва в повечето домакинства.
Ако все пак едно домакинство реши да премине към свободния пазар, на практика ще трябва да избира от офертите, които в момента са предназначени основно за небитови (бизнес) клиенти. За да се ориентира по-лесно в условията и цените, може да използва онлайн платформи за сравнение на оферти, като например elca.bg, които обобщават предложенията от различни търговци и помагат при разчитането на условията, включително и в т.нар. „дребен шрифт“.
Въпреки ограниченията подобни инструменти могат да бъдат полезна отправна точка, особено когато либерализацията стане реалност.
Ще можем ли лесно да сменяме доставчика си на ток?
Още: България вече няма да спира въглищните централи през зимата
След като е направен избор измежду офертите на търговците, налични на пазара, процесът протича в следните три стъпки:
1. Подписване на договор
Свързвате се с избрания търговец и подписвате договор за доставка на електроенергия. Това може да стане онлайн, по имейл или на място в офис – в зависимост от доставчика.
Важно: Не е нужно вие да уведомявате стария доставчик – това ще бъде направено автоматично от новия.
2. Административно прехвърляне
Новият търговец започва процеса по регистрация и смяна. Това включва:
- уведомяване на мрежовия оператор (Електрохолд, ЕВН, Енерго-про),
- издаване на уникален номер (ЕСО код),
- техническа проверка (ако е нужно).
Процесът отнема около 10 работни дни, но може да варира според графика на мрежовия оператор.
3. Начало на ново снабдяване
След като премине срокът за смяна, започва снабдяването с ток от новия търговец. Няма прекъсване на електрозахранването – процесът е напълно административен.
Важно:
- Смяната на доставчик е безплатна.
- Няма нужда от нов електромер, освен ако не искате тарифа с почасова промяна.
- Вие не сменяте електроразпределителното дружество – то остава същото и отговаря за мрежата и качеството на електрозахранването.
Ще мога ли да избера да купувам ток само от български производители? Ще бъде ли задължен доставчикът да посочи от какъв източник е произведеният ток?
В българския контекст и към настоящия момент не съществува директен механизъм, чрез който потребителят да избере да получава електроенергия само от конкретни български производители. Причината е, че електроенергията се търгува на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и се подава в общата електроенергийна система, където физически не може да се проследи точно кой ток от къде идва.
Още: До 10% спестен ток годишно: "Грийнпийс" предлага нова визуализация на сметките (СНИМКИ)
Въпреки това, търговците на електроенергия имат възможност да купуват ток от конкретни производители, включително такива, които работят на територията на България, най-вече от възобновяеми източници (вятър, слънце, вода). В този смисъл, потребителят може да избере доставчик, който предлага продукти с определен произход.
Снимка: iStock
Някои търговци вече предлагат така наречените продукти с гаранция за произход – официален сертификат, който доказва от кои източници е закупена електроенергията. При сключване на договор, клиентите могат да проверят дали такава гаранция е включена, и дали търговецът се ангажира с доставки основно от български производители. Така, въпреки че няма техническа възможност токът да се „отдели“ физически по произход, има начин да се направи избор на база търговски условия и политика на снабдяване.
Друга възможност за потребителите, които искат пълен контрол върху произхода на електроенергията си, е да произвеждат сами тока, който използват, например чрез фотоволтаична инсталация (соларни панели) на покрива или като се включат в енергийна общност, която да ги захранва с локално добита електроенергия.
Има ли риск след либерализацията евтиният ток да се изнася навън и за българския пазар да остава само този от скъпи производства?
На теория такъв риск съществува, тъй като след либерализацията производителите и търговците ще могат свободно да продават електроенергия там, където цената е най-висока – включително в чужбина. Това е нормално поведение на свободен пазар. Ако цените в други държави са по-привлекателни, част от евтиното производство (напр. от АЕЦ или ВЕИ) може да бъде насочено към износ.
На практика обаче съществуват механизми, които ограничават този ефект:
- Преносният капацитет между страните е ограничен – т.е. няма как целият евтин ток да бъде изнесен дори и да има търсене;
- Държавните производители, като АЕЦ „Козлодуй“ и ВЕЦ-овете на НЕК, ще продължат да играят роля във вътрешния пазар чрез дългосрочни договори;
- Освен това, България е част от единния европейски пазар на електроенергия, в който се търси баланс – и вносът също играе роля. Тоест, ако изнасяме евтин ток, в пикови моменти можем да внесем, ако в съседните държави цените паднат.
Ключовият въпрос не е дали токът ще се изнася, а дали ще има гарантирани обеми достъпна електроенергия за вътрешния пазар – чрез прозрачни правила, дългосрочни договори и навременно участие на домакинствата в конкурентния пазар.
Ще мога ли да избирам производителя на електроенергия, като купувам само ток от АЕЦ или от ВЕИ, например?
Потребителите няма да могат да избират конкретен производител, но ще могат да изберат търговец, който предлага електроенергия от определен произход – например само от ВЕИ, което се удостоверява чрез гаранции за произход, или търговски продукти със заявен източник.
По какъв начин изграждането на нови ядрени мощности в България ще се отрази на сметките ни след либерализацията?
Ядрените мощности са свързани с многомилиардни начални инвестиции и дълъг период на развитие на проекта, което носи допълнителна несигурност и индексиране на първоначалните калкулации на разходите. След изплащането на първоначалната инвестиция в хоризонт обикновено 20-25 години, те могат да осигуряват стабилно и сравнително евтино електричество.
Именно затова себестойността на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“ в момента е една от най-ниските в енергийния микс и е съпоставима със среднопретеглената цена на соларната енергия у нас. Но това няма да е ситуацията с новите ядрени проекти – очаква се себестойността на тока от тях да бъде два до три пъти по-висока от тази на настоящата АЕЦ. След либерализацията, ако тези мощности продават електроенергия на свободния пазар, те могат да допринесат за по-голяма ценова стабилност, но цената им няма да бъде сред най-конкурентните, особено спрямо евтините ВЕИ в определени часове на деня.
Въздействието върху крайните сметки на потребителите ще зависи от това как се включат новите ядрени мощности в пазара – чрез дългосрочни договори (например с индустриални клиенти, които търсят постоянни доставки и са готови да плащат по-висока, но сигурна цена) или чрез свободна търговия на борсата.
Ключов въпрос ще бъде и дали изграждането на такива централи ще бъде подкрепено от държавата чрез гаранции, механизми за сигурност на инвестицията или публично финансиране, или разходите ще бъдат поети изцяло от потребителите през пазарните цени. Това ще определи дали ядрената енергия ще бъде достъпна за по-широк кръг потребители или ще остане енергия за специфични индустриални нужди.
Още: В Бюджет 2025 е предвидена подготовка за либерализиране цената на битовия ток
Цената ще се мени ли във всеки момент, или сметката за ток ще се формира от осреднена цена за месеца?
На либерализирания пазар за небитови потребители в България, към момента има различни типове договори, така че не всички плащат цена, която се мени във всеки момент. Това важи и за офертите, които могат да се видят на платформата elca.bg. Ето как работи в практиката:
1. Фиксирана цена за целия срок на договора
Това е най-предпочитаният вариант от малки и средни небитови потребители. Договорът се сключва за определен срок (напр. 12 месеца), а цената на енергията остава постоянна през целия период, независимо от движението на борсовата цена. Така сметките са предвидими и лесни за планиране.
2. Осреднена цена на база борсови стойности
Друг вариант е цената да се формира на база осреднена месечна цена от борсата (БНЕБ). Това означава, че доставчикът изчислява средната цена на енергията за всеки календарен месец и въз основа на нея издава фактура. При този подход потребителят не е изложен на резки почасови колебания, но поема риск при скок на борсовите цени в рамките на месеца.
3. Почасова (динамична) цена – обвързана директно с пазара "ден напред"
При този тип договори цената се мени всеки час, според реалната пазарна цена на борсата. Такъв модел се използва предимно от големи индустриални потребители, които имат професионално енергийно управление и често нагласят потреблението си според ценовите пикове. За да е възможно, е нужен умен електромер с почасово отчитане.
Ще има ли възможност да променям договора си с доставчиците сезонно, така че лятото да ползвам евтин слънчев ток?
В условията на либерализиран пазар теоретично ще има възможност да се сключват по-гъвкави договори, включително такива, които позволяват сезонна оптимизация на потреблението – например да се ползва по-евтин слънчев ток през лятото. Но на практика тази възможност зависи от продуктите, които търговците ще предложат на пазара и наличието на умни електромери. За да се използват почасови или сезонни тарифи, ще е необходим умен електромер, който отчита потреблението в реално време. Без него доставчикът няма как да приложи диференцирани цени според времето на деня или сезона
Ако не избера доставчик, ще ми бъде ли назначен такъв служебно?
Да. Ако след либерализацията на пазара потребителят не избере доставчик, няма да остане без електроенергия. В такъв случай ще бъде служебно снабдяван от т.нар. доставчик на универсална услуга.
В българския контекст това са сегашните крайни снабдители:
- Електрохолд Продажби (Западна България),
- ЕВН България Електроснабдяване (Югоизточна България),
- ЕНЕРГО-ПРО Продажби (Североизточна България)
Как ще бъде защитен битовият потребител от силно променливите цени на енергията? Има ли методика за определяне на домакинства, които са в групата на т. нар. „енергийна бедност“?
Със или без напълно либерализиран електроенергиен пазар, към момента в България съществуват ограничени механизми за защита на енергийно бедни и уязвими потребители. Формално съществуват дефиниции и административни правила, но липсва реално приложима система от мерки. Това е и една от най-честите критики на експертната общност към правителството.
Вместо да бъдат конкретно идентифицирани домакинствата в уязвимо положение и да им се предложи целенасочена подкрепа – било чрез компенсации, енергийно обновяване на домовете или временни социални защити – се прилага универсална политика: цената на електроенергията се поддържа изкуствено ниска за всички. Така от помощта се възползват не само бедни домакинства, но и хора, които нямат затруднения в покриването на сметките си и дори консумират значителни количества енергия за нефундаментални нужди.
Въведени са дефиниции за „енергийно бедно домакинство“ и „уязвим потребител на електрическа енергия“ – първите се отнасят до домакинства, които изразходват непропорционално голяма част от доходите си за енергийни нужди, а вторите – до лица, които поради здравословно или социално състояние зависят от непрекъснат достъп до електроенергия. По оценки към момента около 1,8 милиона души – или 27% от населението – попадат в обхвата на енергийно бедните, а още 365 хиляди души (5% от населението) могат да бъдат определени като уязвими потребители. Наредбата, която регламентира тяхното определяне, съдържа технически критерии и формула, но не предвижда конкретни механизми за подпомагане.
Най-съществените липси са в три направления.
- На първо място, не са въведени директни финансови компенсации, каквито се прилагат в редица други държави от ЕС – например месечна подкрепа, покриваща процент от сметката за ток, диференцирана според доходите.
- На второ място, липсват административни механизми, които да предпазят най-уязвимите в рискови ситуации – като временна забрана за прекъсване на електрозахранването през зимните месеци или възможност за разсрочено плащане без санкции.
- И на трето място, не е изградена информационна система, която да обединява данни за доходи, битови характеристики, членове на домакинството и потребление, така че мерките да се прилагат справедливо и целево.
Вместо това, социалната защита в енергетиката се реализира чрез механизъм, който подпомага всички еднакво, без оглед на нуждите – което не само изкривява пазара, но и пречи на ефективното използване на публични ресурси. Ако България желае да се справи с енергийната бедност устойчиво, трябва да премине към система, основана на дългосрочна стратегия, координирани финансови инструменти, ясно дефинирана институционална отговорност и реална защита на най-засегнатите домакинства.
Кои организации и институции ще защитават потребителите на ток?
След либерализацията на електроенергийния пазар защитата на потребителите в България ще бъде споделена между няколко институции и организации, всяка със своята специфична роля.
Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отговаря за надзора върху енергийния пазар, следи дали търговците спазват правилата и разглежда жалби от потребители, включително при неясни условия или злоупотреби.
Комисия за защита на потребителите (КЗП) следи дали офертите на доставчиците са честни и разбираеми, като се намесва при заблуждаващи реклами или несправедливи договорни клаузи.
Агенцията за социално подпомагане (АСП) ще има ключова роля при прилагането на социални мерки за енергийно бедните домакинства, включително целеви помощи и временно разсрочване на сметки.
Омбудсманът на Република България защитава правата на гражданите в случаи на несправедливост или неравноправно третиране, включително при прекъсване на ток, административни грешки или неадекватна подкрепа от институции.
Граждански организации и потребителски мрежи като неправителствени сдружения, аналитични центрове и онлайн платформи ще помагат с информация, съвети и натиск за по-прозрачно и справедливо третиране на потребителите. Вероятно тук ще се появят и нови организации и ключови участници в този процес.
Как да се предпазим от злоупотреба с монополно положение, ако имаме регулатори, които не работят?
Либерализацията предполага конкуренция, но за да бъде тя реална и справедлива, е необходима активна роля на независими регулатори и контролни органи. Ако те не функционират ефективно, потребителите остават уязвими – затова е от ключово значение да има граждански натиск, прозрачност и възможности за жалби и съдебна защита. Без това, пазарът рискува да бъде доминиран от привилегировани участници, които диктуват условията.
Доверието в институциите често е причината гражданите да се противопоставят на реформи като либерализацията на електроенергийния пазар. В същото време обаче, при сегашния регулиран модел, решенията за цените, тарифите и източниците на електроенергията се вземат изцяло от държавни органи, без участие на потребителите. Това дава по-големи възможности за монополно влияние и ограничен избор.
Когато хората поемат активна роля – чрез информиран избор на доставчик, проследяване на потреблението или дори собствено производство – те реално намаляват зависимостта си от политически и институционални решения. Това е и една от най-големите стойности на пазарната свобода – възможността потребителят да управлява сам условията на своето снабдяване.
Какъв е смисълът от либерализацията за домакинствата, ако държавата сложи таван на цените на тока, какъвто има за бизнеса?
Таванът на цените е временна мярка, въведена при кризи – той не отменя нуждата от пазарна конкуренция, която с времето може да донесе по-добри оферти, иновации и избор.
Снимка: iStock
На практика, подобен тип намеси в пазарните принципи, може да има краткосрочен ефект за намаляване на тежестта върху потребителите, но в дългосрочен план оказва изключително вредно въздействие и увеличава продължителността на кризите. Това показва и анализ на Net-zero Lab относно въздействието на ценовите тавани, поставени в България, по време на енергийната криза. Енергийните компенсации за небитови потребители в България в периода 2021–2023 г. достигат €3.38 милиарда, прилагани без фокус и без предварителен анализ на ефективността, което води до напомпване на корпоративните печалби – например през 2021 г. декларираните печалби на фирмите се увеличават с 38.2%. Вместо да стимулират енергийна ефективност или инвестиции във ВЕИ, мерките не включват никакви изисквания за устойчиво поведение, което ограничава ефекта върху дългосрочната конкурентоспособност и намаляването на потреблението. В допълнение, интервенцията повишава инфлационния натиск след 2023 г. и води до фискални дефицити, като подкопава баланса между краткосрочна подкрепа и дългосрочна устойчивост. Подобен би бил ефектът, ако се наложат ценови тавани и за битовите потребители на либерализиран пазар без компенсациите да бъдат насочени към наистина нуждаещите си и с условие за подобряване на енергийна ефективност и подмяна на отоплителни инсталации/ енергийно неефективни уреди.
Ако либерализацията остане само на хартия, без реална възможност за избор и гъвкавост, нейният смисъл за домакинствата действително се обезценява. Същността ѝ е в това хората да могат да договарят най-подходящите за себе си условия, включително зелена енергия, фиксирани или динамични цени и допълнителни услуги.
Кой ще бъде собственик на електроразпределителната мрежа след либерализацията и какво ще се случи с нея?
След либерализацията на пазара собствеността върху електроразпределителната мрежа няма да се промени – тя ще остане в ръцете на сегашните частни лицензирани електроразпределителни дружества: Електрохолд, EVN България и Енерго-Про, всяко от които отговаря за различен регион в страната.
Какво означава това на практика:
- Те ще продължат да поддържат мрежата, да осигуряват физическото пренасяне на електроенергията и да отговарят за качеството на доставките и отстраняване на аварии – независимо кой е търговецът на ток.
- След либерализацията ролята на мрежовите оператори остава регулирана, т.е. техните такси се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не подлежат на свободно договаряне с потребителите.
- Всеки потребител ще може свободно да избира доставчик на електроенергия (търговец), но няма да може да избира електроразпределителното дружество, тъй като то е териториално обвързано.
С други думи: мрежата остава обща инфраструктура, а либерализацията засяга само търговията с електроенергия, не преноса ѝ.
Как едно физическо или юридическо лице да стане доставчик на електроенергия и да печели от това след либерализацията?
Процедурата, по която физическо или юридическо лице може да стане търговец на електроенергия (доставчик), не зависи пряко от либерализацията на пазара за битови потребители. Тя е регламентирана в Закона за енергетиката (чл. 39, 91 и 103), който определя основното изискване – издаване на лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Подробните стъпки и необходими документи са уредени в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката.
Как едно лице може да стане търговец на електроенергия?
1. Регистрация по Търговския закон
Лицето трябва да е юридическо – например ЕООД или АД, регистрирано в България или друга държава от ЕС.
2. Получаване на лиценз от КЕВР
Подават се заявление, бизнес план, доказателства за финансова стабилност и техническа компетентност. Лицензът е задължителен за легална дейност на пазара.
3. Сключване на ключови договори
- С ЕСО (Електроенергиен системен оператор) – за достъп до преносната мрежа
- С ЕРП (електроразпределително предприятие) – за достъп до разпределителната мрежа
- С Българската независима енергийна борса (БНЕБ) – ако ще се извършва борсова търговия
- С крайни клиенти – чрез индивидуални договори за доставка
4. Финансови гаранции и участие в сетълмент системата
Търговецът трябва да осигури банкови или парични гаранции, да участва в процеса на сетълмент (разплащане) и да поддържа активен енергиен портфейл.
Още: Възобновяемите източници генерират все повече ток в ЕС за сметка на въглищата
По какъв начин ще бъдат подкрепени общности като етажна собственост, които искат да ползват покривното или фасадното пространство на сградите си за производство на ток?
Процедурата за изграждане на фотоволтаична инсталация на покрива или фасадата на сграда не зависи пряко от либерализацията на пазара. Тя вече е възможна в рамките на съществуващото законодателство и може да се реализира както от индивидуални собственици, така и от етажна собственост като колектив. Пълната либерализацията може само да направи ползването ѝ по-ефективно и финансово изгодно.
Към момента процедурата включва:
1. Решение на Общото събрание на етажната собственост.
2. Изготвяне на проект и разрешение за строеж, ако мощността надвишава 10 кВт или при фасадни конструкции.
3. Сключване на договор със съответното ЕРП (Електрохолд, ЕВН, Енерго-про) за присъединяване към мрежата.
4. Регистрация в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) при определени условия.
5. Ползване на произведения ток за собствени нужди или продажба на излишъка на свободния пазар чрез търговец.
Новото е, че с либерализацията:
- Ще се отворят повече възможности за сдружения на потребители да станат активни участници на пазара – например чрез съвместно договаряне, споделено потребление или участие в енергийни общности.
- Ще се улесни изборът на търговец, с когото може да се договори обратно изкупуване на излишъка или комбинирани услуги (например договори с динамични цени, ВЕИ гаранции и др.).
Източник: "Грийнпийс" - България
