Дълбоко в Южнокитайско море се намира „Драконовата дупка“ – мистериозен пролом с дълбочина 301 метра. Учените са открили там уникална екосистема, дом на над 1700 вируса, повечето от които не са били виждани досега. Това съобщава „Дейли Галакси“ .
Мистерията на „Драконовата дупка“
В отдалечена част на Южнокитайско море се намира гигантски подводен карстов кратер, наречен Драконовата дупка. Това е необичайно и почти безшумно пространство, лишено от кислород и слънчева светлина. Въпреки тези екстремни условия, животът там все още съществува, макар и в съвсем различна форма от тази, с която хората са свикнали.
Китайски учени започнаха да изучават подробно дупката през 2016 г. и оттогава Синята дупка Санша-Юнле се смята за една от най-дълбоките известни океански дупки в света. Основните тайни обаче са скрити в нейните дълбини.
В Африка се образува нов океан - континентът се разпада
С дълбочина от 301 м и ширина от 162,3 м, „Драконовата дупка“ е една от най-големите морски понорници, регистрирани някога от изследователи. Научната статия, публикувана в списание Nature, отбелязва, че тя се е образувала по време, когато нивата на океаните са били много по-ниски. Валежите постепенно са разтваряли варовикови скали, образувайки стръмни стени със своеобразна „стъпаловидна“ структура. Когато нивата на океаните се покачват, понорът се запълва с вода и приема сегашния си вид.
Особеността на „Драконовата дупка“ е почти пълната ѝ изолация от външната среда. Тесният вход и стръмните стени пречат на естественото смесване на водата. Повърхностните слоеве не достигат дъното, а кислородът не прониква дълбоко. Експерти от Първия институт по океанография на Китай установиха, че концентрацията на кислород рязко спада още на малка дълбочина и изчезва много преди средата на кратера. Поради това вътре се образуват отделни слоеве вода с различен химичен състав и форми на живот.
Учени откриха коя е най-голямата скрита заплаха за океаните
На дълбочина над 100 м условията стават коренно различни. Рибите, водораслите и растенията вече не оцеляват тук. В същото време, според публикацията Environmental Microbiome, това пространство е обитавано от бактерии, които могат да съществуват в пълен мрак, използвайки химични реакции като източник на енергия.
Първият дълбок слой, анаеробна зона I, е доминиран от сероокисляващи бактерии. По-специално, родовете Thiomicrorhabdus и Sulfurimonas представляват почти 90% от всички микроорганизми в тази зона.
Още по-ниско, след 140-ия м, изследователите идентифицираха Анаеробна зона II. Тук нитратите изчезват и се натрупва сероводород, а бактериите преминават към редукция на сулфати. Водеща роля играят микроорганизмите от родовете Desulfatiglans, Desulfobacter и Desulfovibrio. Тук се срещат и зелените серни бактерии Prosthecochloris и други редки групи, по-специално Chloroflexi и Parcubacteria. Всички те са адаптирани към изключително сурови, безкислородни условия на съществуване.
В лабораторията учените успяха да култивират 294 щама бактерии от проби, взети директно от падината. Повече от 22% от тези анаеробни микроорганизми са били непознати преди това на науката.
Отделен обект на изследване бяха вирусите, които живеят в „Драконовата дупка“. Учените идентифицираха 1730 вида вируси, повечето от които принадлежат към семействата Caudoviricetes и Megaviricetes. В същото време, в по-дълбоките, аноксични слоеве, вирусният свят изглежда различно: значителна част от откритите вируси не можаха да бъдат причислени към никоя известна група. Именно тези неизвестни вируси могат да играят важна роля във функционирането на микробните екосистеми в екстремни условия.
Прочетете също: Учени заснеха необичайна гледка в Антарктическия океан - животно, което не би трябвало да е там
