Бразилският учен Фабио Калабрия Евангелиста да Силва е открил осем потенциално обитаеми екзопланети, където може да съществува течна вода. По време на проучването си той е прегледал база данни с 6000 известни небесни обекта, като е избрал тези, които съответстват на Земята по плътност, размер и местоположение спрямо звездите им.
Осем потенциално обитаеми екзопланети
Открита през 2022 г., планетата GJ 1002b е призната за най-близкия земен аналог на осемте гореспоменати планети, с 98% сходство. Тя е на 16 светлинни години разстояние и обикаля около червено джудже, като прави пълна орбита само за 10 земни дни.
Въпросът за извънземния живот е занимавал хората още от Древна Гърция, където философите са предполагали наличието на обитатели на Луната. В средата на 20-ти век търсенето се засилва, въпреки че първоначално учените се ограничават до Марс и Луната, а първите планети извън Слънчевата система – Полтъргайст и Фобетор, са открити едва през 1992 г.
Тъй като екзопланетите са на светлинни години разстояние, директното им изследване е невъзможно. Учените изучават техните атмосфери дистанционно, използвайки телескопи. Те записват как се променя радиационният спектър на звездата, докато планетата преминава пред нея, пропускайки светлина през атмосферата си.
Астрофизиците търсят биосигнатури – химични следи, обикновено оставяни от живите същества на нашата планета. Например, на планетата K2-18b наскоро бяха открити метан, въглероден диоксид и възможни признаци на диметилсулфид – вещество, произвеждано изключително от планктон на Земята. Такива газове обаче невинаги са показателни за живот, тъй като могат да бъдат произведени и от небиологични фактори, като радиация или геоложка активност.
Прочетете също: Учените: Кипенето на течности ще ни позволи да достигнем далечни планети
Дори онези органични молекули, които се наричат градивни елементи на живота, като аминокиселините или азотните бази, които формират нашия генетичен код, не могат да се считат за доказателство за съществуването на извънземен живот.
Преди това учените анализираха скални проби, събрани от астероида Бену. На небесното тяло бяха открити десетки органични молекули, включително три компонента на нуклеиновите киселини: фосфати, захарта рибоза (която е част от структурата на РНК или рибонуклеинова киселина) и петте азотни бази, които образуват нуклеотидите на всички живи същества: аденин, гуанин, цитозин, тимин и урацил. Те откриха и поне 14 от 20-те аминокиселини, използвани за производството на протеини от земните организми, включително триптофан, който никога преди не е бил наблюдаван в извънземни проби.
Според учения, въпреки това, нито едно от тези открития не се счита за признак на извънземен живот, тъй като тези молекули биха могли да се образуват абиотично чрез радиация или химични реакции във водна среда преди стотици милиони години.
"Ако открием съединение от нуклеотиден тип или РНК верига, ситуацията ще се промени. Това би могло да предостави по-убедителни доказателства, тъй като такива молекули са много крехки и се разлагат много бързо в геоложки условия", казва ученият Хосе Апонте.
Въпреки трудностите при откриването на живот извън Земята, има голяма надежда за бъдещи безпилотни мисии в Слънчевата система, като например Europa Clipper. Очаква се сондата да пристигне на Луната на Юпитер, Европа, през 2030 г. Има индикации, че под ледената кора на луната се намира солен океан, потенциално способен да поддържа живот.
Друга мисия, Dragonfly, е планирана за 2028 г. и ще се насочи към Титан, един от спътниците на Сатурн. Роботът е планиран да пристигне на Титан през 2034 г. и ще търси химически индикатори за живот въз основа на наличието на вода или въглеводороди като метан. Има и предположения за друг спътник на Сатурн, Енцелад, който подобно на Европа може да има океан под ледената си кора; и Марс, който има ледени шапки и евентуално подземни водни резервоари.
