Кратките гама-лъчеви изблици са сред най-мощните експлозии във Вселената, възникващи, когато две свръхплътни неутронни звезди, обикалящи една около друга, се сблъскат и слеят в един обект. Този процес генерира гравитационни вълни, които астрономите се стремят да засекат заедно с електромагнитното излъчване, за да обяснят природата на подобни катастрофални събития.
Мистерията с най-мощните експлозии във Вселената
В продължение на десетилетия учените наблюдаваха тези изблици само чрез гама-лъчи - най-твърдата и най-ярката част от сигнала. Но по-мекото рентгеново излъчване, което следва непосредствено гама-лъчев изблик, оставаше незабелязано: предишните телескопи просто не можеха да насочат източника достатъчно бързо. Всичко това се промени благодарение на китайския широкоъгълен телескоп Einstein Probe. На 4 юли 2025 г. той засече кратък гама-лъчев изблик, който се очакваше да бъде кратък, но вместо да затихне, източникът продължи да излъчва меки рентгенови лъчи в продължение на почти десет минути.
"Енергията на това лъчение беше значителна, но спектърът му беше толкова мек, че конвенционалните гама-телескопи като Swift просто го пропускаха", споделят учените.
Оказва се, че много кратки гама-лъчеви изблици, смятани за мигновени, всъщност крият много по-дълготрайна рентгенова активност.
За да разберат естеството на феномена, учените организираха международна наблюдателна кампания в рентгенови, оптични и радио вълни. Това им позволи да определят разстоянието до източника, да изучат галактиката приемник и да потвърдят, че изригването наистина е резултат от сливане на компактни обекти, а не от експлозия на свръхнова.
Анализът разкри, че продължителното рентгеново излъчване се захранва не от ударната вълна, а от самия остатък от сливането. Сблъсъкът вероятно е довел до образуването на бързо въртяща се, силно намагнитена неутронна звезда – магнетар – която е продължила да излъчва енергия дълго след краткия гама-лъчев взрив.
Това откритие дава на астрономите нов начин за изучаване на сливанията на неутронни звезди и възможността да ги свържат с гравитационни вълни. Подобно рентгеново следсияние може да съпътства други кратки гама-лъчеви изблици, но никой не го е забелязал досега.
Прочетете също: Нови данни разгадават мистериите около формирането на първите галактики в ранната Вселена
Междувременно стана ясно, че учените са на път да разгадаят защо във Вселената има все по-малко звезди. Китайски учени са установили, че макар образуването на нови звезди във Вселената да е намаляло рязко през последните 4,5 милиарда години, запасите от неутрален атомен водород са останали относително стабилни. Това означава, че Вселената не изчерпва суровините за образуването на нови звезди. Изследването е публикувано в списание Nature Astronomy, съобщава Global Times.
Едно възможно обяснение е, че галактиките постепенно изчерпват студения водороден газ, необходим за образуването на звезди. Ако това беше така, количеството водороден газ би трябвало да намалява заедно със скоростта на образуване на звезди. Новите данни показват, че не е точно така.
Изследователите предполагат, че проблемът може да е свързан с това, което се случва със студения газ, преди той да може да образува звезди. Те се образуват в плътни облаци от молекулярен газ. Неутралният атомен водород действа като междинен резервоар между основния източник на газ във Вселената и молекулярния газ, който в крайна сметка подхранва образуването на звезди.
