Учени от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“ откриха, че масивни залежи от воден лед на Меркурий са се образували в резултат на удара на гигантски астероид. Това съобщава Gizmodo.
Мистерията с ледниците на най-близката планета до Слънцето
Меркурий е разположен най-близо до Слънцето, така че повърхността му се нагрява до 430°C през деня. Планетата няма собствена атмосфера, което води до рязко падане на температурите до -180°C през нощта. При такива екстремни условия наличието на вода се е смятало за малко вероятно. Наблюдения от Земята през 90-те години на миналия век обаче разкриват ярки следи близо до двата полюса.
Прочетете също: Астрономи подозират, че Меркурий е жертва на сблъсък на планети
През 2012 г. космическият апарат MESSENGER на НАСА окончателно потвърди наличието на големи залежи от воден лед. Сондата ги откри в постоянно засенчени кратери. Учените обаче дълго време не можеха да обяснят механизма, по който са се образували тези залежи.
Екип от учени, ръководен от Парвати Прем, създаде симулационен модел, използвайки карти на засенчени области и данни за температурата на повърхността. Резултатите показаха, че цялата вода е отложена от един-единствен астероид или комета с диаметър приблизително 17 километра, който е ударил повърхността със скорост до 30 километра в секунда.
Около час след масивния сблъсък около небесното тяло се образува плътна, временна атмосфера. Тя е била напълно наситена с водни пари. По-голямата част от тази обвивка скоро се разпадна поради взаимодействие с фотони по време на процеса на фотолиза. Останалата вода постепенно мигрира към полюсите, скривайки се безопасно в тъмните зони на небесното тяло.
Проучването показва, че плътният облак от пари е способен да се предпази от слънчевата ултравиолетова радиация. Това значително забави разграждането на водните молекули, позволявайки му да образува дебел слой лед на полюсите само за един меркуриев ден или 157 земни дни. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Journal of Geophysical Research: Planets.
В бъдеще учените се надяват да получат повече подробности за ледниците на Меркурий, използвайки мисията BepiColombo. Съвместната мисия между Европейската космическа агенция и Японската агенция за аерокосмически изследвания стартира през 2018 г. и е планирано да достигне планетата през ноември 2026 г.
Още: Как обикновените астероиди ще помогнат за колонизацията на Марс
Голямата плътност и масивност на Меркурий от много години повдигат въпроси за произхода на тази планета. Наскроо астрономи стигнаха до извода, че най-близката до Слънцето планета първоначално е била два пъти по-масивна, но е загубила половината от материята си при сблъсъка си с друга планета. Според предположеният на учените, другата планета, участвала в космическата катастрофа е била с много по-малка по маса от тази на Земята.
Меркурий е почти един и половина пъти по-голям от Луната, но четири и половина пъти по-масивен. С диаметър от 4880 километра, неговата плътност е сравнима с тази на Земята и Венера. Според учените 70% от масата на планетата се състои от желязно ядро, а останалите 30% представляват тънък силикатен слой. Сондата Messenger, която обикаляше около планетата от 2011 до 2015 г., е открила, че тази обвивка все още съдържа малко количество летливи вещества.
Учените предполагат, че Меркурий се е образувал именно по сблъсък по допирателната. Съществува дори версия, че всъщност той е остатък от някогашна планета и по-специално от нейното ядро.
Според една от най-ранните версии Меркурий се е образувал чрез сблъсък на светове с голяма разлика в масите. Според учените първоначално той е бил два пъти по-масивен и се е ударил в небесно тяло, което е шест пъти по-малко от него. Учените поясняват, че ако това е вярно, първата планета в Слънчевата система би трябвало да има много по-разтегната орбита.
Прочетете също: Предположение: На Меркурий има диамантен слой - близо 18 километра скъпоценности
