Квазиспътник на Венера, открит през 2022 г., и още няколко летящи около „сестрата на Земята“ небесни тела накараха астрономите да подозират, че такъв обект може да напусне необичайната си орбита и да се насочи към нашата планета. Според учените ние може да не разберем за това чак докато астероидът не се приближи до Земята: той ще се движи от страната на Слънцето и ще се скрие в неговата светлина от телескопите.
ОЩЕ: Венера няма спътници, Земята има един, а Сатурн има над 100. Каква е причината?
Уроци за Земята
За необходимостта да следят вътрешните части на Слънчевата система за потенциално опасни астероиди на астрономите напомнило събитието в Челябинск през 2013 г. Тогава човечеството научи за съществуването на това приблизително 17-метрово небесно тяло едва в момента, когато то прелетя през земната атмосфера с рев, разби се на парчета и падна. Невъзможно било да се проследи метеоритът по-рано – той се появил от „сляпата зона“ – тоест откъм Слънцето.
ОЩЕ: Невидимите спътници и пръстените на Земята
Още един урок станал астероидът 2019 OK: той се оказал приблизително 100-метров и бил открит само ден преди максималното му приближаване до Земята. Обектът прелетя на 71 хиляди километра от нашата планета на 25 юли 2019 г. Той се оказа обикновен астероид от групата на Аполоните, който се върти около Слънцето и през повечето време стои по-далеч от него, отколкото Земята или дори Марс, но конкретно в този момент прелетял през вътрешната част на системата.
ОЩЕ: Не е планета близнак: Ново изследване хвърля светлина върху ада, който представлява Венера
Квазиспътникът Зоозве
И накрая, третата причина за подобни размишления станали скорошни наблюдения на околностите на Венера и по-специално на любопитен обект с прозвището Зоозве – 2002 VE68. Това е квазиспътник на Венера, аналог на обекта (469219) Камоалева, който лети около Земята. Всъщност и двата обекта са спътници на Слънцето, но докато се движат по орбитите си, се създава илюзията за техните обиколки около планетата. Това явление е временно, като и в двата случая се прогнозира, че това ще продължи няколкостотин години.
ОЩЕ: Откриха нов квазиспътник на Земята (ВИДЕО)
Особено забележително за Зоозве е това, че на всеки осем години се оказва на приблизително шест милиона километра от Земята. На такива разстояния астероид с размер 100 метра или повече вече се счита за потенциално опасен. Диаметърът на Зоозве се оценява на над 230 метра.
ОЩЕ: Астрономи изясниха колко фрагмента от Луната са се превърнали в квазиспътници на Земята
Затова учените си задали въпроса: какво ще стане, ако по някаква причина такава венерианска квазилуна внезапно промени „измамната“ си орбита и влезе в траектория на сблъсък със Земята? Освен Зоозве, близо до Венера се наблюдават още две дузини астероиди. Те не са квазилуни, но също придружават планетата. Такива обекти се наричат коорбитални. Междувременно за наблюдение на Венера и околностите ѝ откъм Земята, както е известно, най-често имаме на разположение само няколко минути на разсъмване и след залез-слънце в условия на разсеяна в атмосферата светлина.
ОЩЕ: В облаците от сярна киселина на Венера може да има живот
Опасности откъм "сляпата зона"
Затова астрономи от Бразилия, Франция и Италия наскоро чрез изчисления се опитали да нарисуват картина на възможното състояние на нещата около Венера. Те са представили резултатите си в статия, публикувана на сървъра за препринти arXiv.org. Изследователите моделирали 14 382 различни орбитални варианта на несъществуващи астероиди в околностите на Венера.
Оказало се, че от Земята едва ли бихме забелязали повече от половината от тях, защото те почти винаги остават на нивото на Венера и не напускат „слънчевата страна“. Разбира се, само няколко от тях могат да станат коорбитални, но изчисленията ни позволяват да подозираме внушителна неизвестна популация от такива обекти. Тези, които се наблюдават в действителност, са открити благодарение на силно удължените им орбити и това изглежда по-скоро като изключение от общото правило.
Изследователите са оценили вероятността подобни близковенериански обекти да паднат върху нашата планета като общо взето ниска и въпреки това настояват за необходимостта от засилено наблюдение на така наречената сестра на Земята. Те възлагат особени надежди на космическите телескопи, като например инфрачервения NEO Surveyor, чието изстрелване е планирано за 2027 г.
