След своя „танц“ с Юпитер по-рано този месец, Венера отново е в центъра на вниманието. В сряда, 17 юни, нарастващият полумесец ще засенчи сияещата планета през деня.
Затъмнение на Венера на 17 юни
Жителите на 48-те континентални щата на САЩ, по-голямата част от Канада и някои страни в североизточна Южна Америка ще могат да станат свидетели на рядкото явление със собствените си очи, пише Sky&Telescope.
Планетарните затъмнения са редки и незабравими събития, дори когато Слънцето грее. По това време Луната ще бъде на 3,1 дни и ще бъде осветена на 11%. Ъгловото ѝ разстояние до Слънцето ще бъде 38°, достатъчно далеч от Слънцето, за да я наблюдавате без страх от отблясъци или евентуално увреждане на очите. Тъй като лунният полумесец ще бъде сравнително тънък, ще са необходими известни усилия, за да откриете точното местоположение на затъмнението на Венера. Опитайте се да намерите място, където Слънцето е скрито от сграда или дърво. Това не само ще улесни забелязването на Луната, но и ще можете да наблюдавате затъмнението по-добре.
Прочетете също: Преди 44 години: Съветска сонда постави рекорд за оцеляване на Венера. Колко дълго издържа
Под безоблачно небе Венера е сравнително лесна за забелязване без оптични средства, стига да знаете точно къде да гледате. В този случай, предвид близостта ѝ до Луната, е много по-лесно.
Намерете Луната и погледнете леко вляво от нея – ще видите проблясък от бяла светлина, трептяща на фона на синьото небе. Или, ако предпочитате, извадете бинокъла си и го насочете към Луната. В продължение на час-два преди и след затъмнението Венера ще свети близо до Луната в едно и също зрително поле.
Покрита с гъсти облаци, Венера отразява около 75% от слънчевата светлина. Сравнете това със скалистата, безоблачна Луна, която отразява само 12% от слънчевата светлина. Векове на изветряне и удари на микрометеорити са потъмнили значително повърхността ѝ.
Освен това, Венера, разбира се, е по-близо до Слънцето и следователно е осветена от него много по-ярко, отколкото Луната. Разликата в повърхностната яркост между двете небесни тела е поразителна и много забележима с бинокъл и телескоп.
Прочетете също: На Венера един ден трае повече от година - учени откриха на какво се дължи това
Междувременно учени направиха изнанедващи открития за живота на Венера. Теорията за панспермията постулира, че животът се разпространява в космоса чрез астероиди, комети и други обекти. Когато градивните елементи на живота се появят на една планета, сблъсъците могат да изхвърлят повърхностен материал в космоса, който след това пренася тези семена в други светове.
В продължение на десетилетия учените спорят дали това би могло да се случи между Земята и Марс (и в двете посоки). Въпреки това, скорошните дебати за евентуалното съществуване на микробен живот в плътните облаци на Венера предизвикаха дискусии за междупланетния транспорт между Венера, Земята и Марс, пише Science Alert.
В скорошно проучване, представено на Конференцията за лунни и планетарни науки (LPSC) през 2026 г., екип от Лабораторията по приложна физика на Университета Джонс Хопкинс и Националните лаборатории Сандия проучи подробно тази идея. Използвайки рамката „Уравнение за живот на Венера“, разработена от Ноам Айзенберг и съавтори през 2021 г., моделите на екипа предсказват, че животът може да съществува в облаците на Венера поне няколко дни на век, благодарение на материал, изхвърлен от Земята.
Компютърното моделиране и изследванията на метеорити, открити на Земята, обаче показват, че органичният материал може да оцелее при изхвърляне и междупланетен транспорт. При пристигането си на Венера, всеки органичен материал също ще трябва да бъде разпръснат в или над облаците, за да оцелее.
Прочетете също: Не е планета близнак: Ново изследване хвърля светлина върху ада, който представлява Венера
