През март 1982 г. съветския спускаем модул оцелява на повърхността на Венера почти четири пъти по-дълго от планираното. Той дори успява да върне снимки на Земята, преди да изгори.
Рекорд за оцеляването на Венера
Както съобщава Space Daily, преди 44 години съветската сонда Венера 13 каца на повърхността на планетата Венера. Според архивите на НАСА, спускаемият модул е работил 127 минути, вместо планираните 32 минути. Той е работил при условия, които по-късно ще го унищожат: температурата на Венера е 457 градуса по Целзий, а атмосферното налягане е 89 атмосфери на Земята.
Оловото, цинкът, калаят и бисмутът се топят при 457 градуса по Целзий. Нищо подобно не съществува на земната повърхност. За сравнение, най-високата температура на въздуха на Земята е регистрирана в пустиня и е била около 50 градуса по Целзий. А 89 атмосфери е налягане, което може да се усети само при спускане на 900 метра в дълбините на океана.
Прочетете също: Откриха гигантски лава тунел под повърхността на Венера
За да издържи на това налягане в продължение на два часа, сондата „Венера 13“ е построена по-скоро като дълбоководен съд под високо налягане, отколкото като апаратите за спускане на Марс и Луната, които са я предшествали и следвали, отбелязва изданието.
Комбинацията от тези две условия – постоянна топлина и невероятно налягане, прави повърхността на Венера най-разрушителната среда, с която някога са се сблъсквали космически кораби. Марс и Титан са студени, Луната осцилира между крайности, но е във вакуум, а Венера активно „пържи“ и компресира всичко, което кацне на нейната повърхност.
"Венера 13" се е състояла от две камери, насочени в противоположни посоки. Това са били първите камери с цветна телевизионна система. След кацане камерите са се отворили и са започнали да сканират зрителните си полета, като данните са се предавали обратно през транспортния модул.
Получените изображения показват плоски, подобни на плочи скали и фина, тъмна почва. След кацане, механично сондажно рамо взема повърхностна проба и я поставя в запечатана бордова камера за анализ от бордовия рентгенофлуоресцентен спектрометър.
Прочетете също: Възможно е тектониката на Венера активно да преоформя нейната повърхност
По-късно съветски учени публикуват резултатите от анализа си на почвата от Венера. По-конкретно, някои проби са подобни на земни левцитни базалти с високо съдържание на калий, докато други са по-близки до океански толеитни базалти. Интересни са и светлинните измения, които настъпват от плътната атмосфера на Венера, богата на въглероден диоксид и облаци от сярна киселина. Тя филтрира синята светлина, преди да достигне до повърхността, оставяйки червеникавата част от спектъра да преобладава.
Получаването на изображения от Венера е само част от научните данни. Инструментите на сондата също така са измерили състава на повърхността, записали са химичния състав на долната атмосфера, събирали са данни за електрически разряди по време на спускане, а микрофонът им е използван за оценка на скоростта на вятъра на повърхността на планетата.
Защо е важно времето на непрекъсната работа на сондата?
Времевият период от 127 минути значително по-важен, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Инженерите не са очаквали значително да надвишат прогнозния експлоатационен живот на сондата от 32 минути. Това отразява топлинните ограничения на запечатания корпус и скоростта, с която се очаква околната атмосфера да предава топлина навътре. Четири пъти по-дългият експлоатационен живот означава, че изолацията на модула, топлинната инерция на вътрешните му компоненти и охладителната система са се представили много по-добре от очакваното.
Това, което сондата е предала обратно на Земята, са почти всички данни, които човечеството има за повърхността на Венера. Откакто сондите "Вега" са кацнали през 1985 г., не е имало нито една успешна мисия до Венера.
Засега двучасовият престой на "Венера 13" на повърхността на Венера остава едно от най-ясните доказателства за това как изглежда планетата.
Прочетете също: Учени: Животът на Венера може да има земен произход
